Страстната година


Тортата, която правих днес, не е вдъхновена от книгата, която приключих вчера. Но пък на всяка книга подхожда парче торта. Нали така? Никога не съм харесвала особено антиутопиите. Не харесах „Игрите на глада“, не харесах „Дивергенти“. Не мислех, че някога пак ще попадна на този жанр. Като всяка мода, и тази в литературата е до време, а аз съм твърдо убедена, че времето на антиутопиите е отминало. Да, но не съвсем.

„Страстната година“ от Ким Лигет,  изд. „Егмонт“, 2021, 496 стр.

Всяка година, щом навършат 16, момичетата от окръг Гарнър биват изпращани в изгнание. Те трябва да живеят в изолация 1 година, за да могат през това време да се отърват от магията си. След като изтече този период, тези от тях, които оцелеят, се завръщат, за да продължат живота си на съпруги, майки, прислужници, работнички.  Никой не говори за страстната година – забранено е. Тиърни е една от тазгодишните страстнички. Но е и различна. Тиърни не вярва в магията. Тя сънува и задава въпроси. Няма желание да се омъжи и търси бунтовничката, която ще поведе революцията.

Въпросната година момичетата прекарват изолирани на остров, в оградено място, без да може никой да ги посещава. Те също не могат да излизат извън оградата, защото там ги дебнат бракониери, готови да ги убият, за да вземат част от тях и да я продадат в селото. Вярва се, че части от страстничките пазят магията им и тя е целебна за купища болести.  Ден след ден момичетата губят разсъдъка си, започват да виждат и чуват неща. Има нещо, нещо във въздуха, което сякаш не е редно, не е съвсем както трябва. И Тиърни започва да задава въпроси. Но както във всяко общество, този, който опонира на масата, бива заклеймен. И тя е прокудена отвъд оградата, принудена да се бори за живота си.

Историята е изключително динамична, държи те в напрежение до самия край. Всъщност точно той, като че ли най ми хареса. Може би защото не е типичния край за тийн роман. Но то и цялата книга не е точно тийн. Живият изказ, бруталните на места сцени и онези изречения, които като копия се забиват в съзнанието ти и те карат да си мислиш за тях много след като си затворил книгата. „Страстната година“ ми хареса, без да ме впечатли с нещо изключително. Авторката умело изгражда образи и истории, оставя трохички, без да е очевадно за всички. Тиърни е силна героиня (но не са ли всички в този жанр такива ;)). На места ми беше прекалено идеална. Обратът, признавам, почти ме изненада. Сравняват книгата с „Разказът на прислужницата“ и „Игрите на глада“. Като че ли по-точното сравнение е „Повелителят на мухите“.  Та ако се чудите коя да е следващата история, която да подхванете и ако харесвате гореизброените – то това е вашата книга.

„Това и беше лошото на светлината – след като ти я отнемат, ти се струва, че е още по-тъмно от преди.“

А сега за тортата. Тя, пак повтарям, не е вдъхновена от книгата, но пък много си отиваше с нея. Покрай 14 февруари попаднах на пост за Персийска любовна торта и снимките много ме впечатлиха. Тогава не я направих (за протокола – нищо не правих), но си запазих рецептата за по-вдъхновени дни. И ето, че днес ѝ дойде реда. Рецептата адаптирах от Rosey’s mark, като вместо розова вода за готвене, използвах чай от рози, а захарта подмених с кокосова такава. Глазурата оцветих с цвекло на прах.

Необходими продукти:

3 яйца
125 гр масло
1 ч.ч. брашно
1,5 ч.ч. бадемово брашно
1 ч.ч. кокосова захар
2 с.л. чай от рози
2 с.л. лимонов сок
1 с.л. лимонова кора
1 ванилия
1 ч.л. кардамон на прах
1 ч.л. бакпулвер
½ ч.л. сол

За глазурата:
1 ч.ч. пудра захар
3 с.л. мляко
2 с.л. чай от рози

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. Разбийте маслото със захарта, след това добавете едно по едно яйцата. Разбъркайте и добавете чая от рози, ванилията, лимоновата кора и лимоновия сок. Смесете двата вида брашно, кардамона, солта и бакпулвера и прибавете към течната смес внимателно. Разбъркайте добре. Изсипете във форма за торта (аз използвах силиконова и не я намазах допълнително, но предполагам, че трябва да намажете обикновена форма за торта с масло по дъното и страните). Печете около 30 минути с вентилатор, пробвайте с дървено шишче центъра, за да проверите дали е готова. След като я извадите от фурната, я оставете да изстине напълно. Разбийте с тел съставките за глазурата. Изсипете и декорирайте.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s