Paradise found

Казват, че древногръцките богове ходели в Пелион, за да си почиват от уморителната работа да се бъркат в живота на смъртните 🙂 Аз също отидох. И намерих райско кътче. Вече цяла седмица го споделям с теб – малко по малко. Сега вече мисля да завърша, но преди това ще ти покажа рая, в който бях (буквално името на къщичките означава “Рая на Кира”, а Кира е една от нимфите на Посейдон, така че трябва да знае). Continue reading Paradise found

Advertisements

Най-красивият плаж на Пелион и как го открих

Днешният ми разказ идва малко късно. Причини колкото искаш – първо Краси ми беше на гости, след като си тръгна ми остави една предизвикателна и много интересна задачка, после пък мъжете се прибраха, вечеря, игри и все такива ми ти забавни неща. Но, децата са приспани и ето, че аз отново потеглям към Егейско море – имам си и оправдание: обещах ти да ти покажа най-хубавия плаж в Пелион и да ти разкажа как го открих. Continue reading Най-красивият плаж на Пелион и как го открих

Живот между два чинара и един приказен плаж

И така за Xinovrysi. След като се разбра, че това е мястото на нашата тазгодишна лятна ваканция, аз като една видна пътешественичка направих всичко възможно да разбера къде аджеба отиваме. Но с изключение на кратка информация в Wikipedia и една две снимки в различни блогове нямаше нищо. И как да има. Селцето както казах вчера се състои от 90-тина постоянни жители (лятото достига до 150). По уличките не можеш да караш кола – тя се спира на специален паркинг до центъра. Самият център е заключен между сенките на два големи чинара – на по 80 години всеки и приютява три таверни, едно кафене, чешма и това е. Continue reading Живот между два чинара и един приказен плаж

Пътуване, осеяно с нерви и зокуми*

*Или по-официално казано ореандър

Ами, какво да ти кажа? След година и половина суша (откъм пътувания) отново тръгнахме на път. Така както ние си знаем. С кола, по малко познати (поне у нас) дестинации, с много настроение и разбира се не без проблеми. Но всичко по реда си.

Морето за последен път го видях в Турция преди вече две години. Разбира се не броя откраднатите два-три часа на Бургаския плаж – това не е море. Много дълго време се чудих къде и как да го направим, все пак Белослава е все още малка и за разлика от Александър не е особено голяма фенка на дългите преходи с кола. Така че Турция отпадаше като вариант. За българското Черноморие или добро или нищо – затова ще замълча, а Румен и Милена много ни хвалеха Гърция. Аз в Гърция отдавна искам да отида, но все не ми се отдаваше възможност, а и Иван се дърпаше честно казано. Първоначално мислихме да посетим Халкидики – нали се сещаш хотел пет звезди, all inclusive, басейн, купища туристи и т.н. Но, Господ си знае работата. Съвсем случайно (както всъщност стават хубавите неща) попаднах на сайта на Kyra’s paradise в областта Пелион в Централна Гърция и се влюбих от пръв поглед. Оттук обаче започнаха проблемите.

Continue reading Пътуване, осеяно с нерви и зокуми*