Сбор под “Черницата”

Миналата седмица бяхме на сбора на Дряново. А за него мога да говоря много. Наистина. Не просто за конкретния случай от тази година, а от още много, много години назад във времето, когато баба и дядо бяха още живи и всеки октомври палехме Жигулата и се понасяхме на 180 километра от Плевен към сбора на “моето село” (само не забравяй, че Дряново е град). Дори си спомням как веднъж пътувахме в една толкова гъста мъгла, че трябваше да вървя пред колата, осовата  линия я нямаше.

След това посещенията ми секнаха. Нали се сещаш, приоритети. Сега обаче, от миналата година, благодарение на Боби подновихме тази толкова добра традиция. И така в събота сутрин натоварихме Зафирата и потеглихме към махала Пейна и къщата “Черницата”. Те се намират само на 5 километра от Дряново, но сякаш са в съвсем друг свят.

Задължителното посещение на Манастира се случи в събота, за да можем да се приберем навреме и да се приготвим за вечерта. Но от сега ти казвам – за това какво се случи след като опекохме пържолите

и изядохме картофената салата (благодаря ти за рецептата, Йоана) и с отдадохме на виното

няма да ти разказвам. Да си бил там;) А и все пак сборът е важен, нали?

На следващата сутрин времето не беше октомврийско и само листата по земята ни напомняха за годишния сезон.

На сбор, като на сбор. Почти нищо не се е променило от детството ми – имаше въртележки, червени (разбирай карамелени) ябълки, захарни петлета, пушек от скарите

и разбира се стрелбища

Постреляхме (предимно Алекс), повозихме се, купих червени ябълки за Ели и Веско и се отправихте към едно много по тихо и спокойно място – Килифаревския манастир.

Ако не си ходил до там – отиди. Гледките са изумителни по всяко време на годината. Пътят от Дряново до Килифаревския манастир ще те върне назад във времето. Много, ама много години назад. Ако не го знаеш и с GPS да си, трудно ще го откриеш. Но се постарай – трябва да го изминеш.

Стинеш ли, спри, запали свещичка и поговори с монахините.

Това е. Хайде до следващата година.

А да, ЧЕСТИТ СБОР! (макар и със седмица закъснение) 🙂

 

Advertisements

От кутията: Как трябва да живеят маймуните

Имам си кутия. Всъщност си имам много кутии. Удобни са, практични и много шарени. Но тази кутия е специална. В нея пазя всякакви малки нещица, които нося със себе си от пътуванията ми. Сега, има едно нещо, коeто трябва да знаеш за мен. Аз не обичам да пазя. Много съм добра в изхвърлянето. Обхване ли ме музата съм в състояние да изхвърля 80% от нещата, които се намират в килера, детската, кухнята и т.н. Не си падам “вехтошарка”, освен в този случай. В кутията можеш да намериш карта с кръчмите в Будапеща, билетче за ферибота на Рейн, или пък кратката история на пергамента, такава, каквато ми я разказаха в едно малко дюкянче в Бергама, Турция. Въобще, много (без)полезни неща. Защо ги пазя? Ами не знам. Може би поради същата причина, поради която ми хрумна да ти разказвам за моите пътувания.

Та за кутията, за улеснение (и за да знаеш, за коя точно кутия става въпрос) ще я нарека Кутията с боклучета-които-няма-да-изхвърля, от време на време ще я отварям, за да ти показвам какво съм видяла, донесла и запазила от местенцата, на които съм била преди месеци и години.

Преди да започна да вадя от нея обаче, ще ти покажа и видимата за всички част от спомените ни – Ъгълчето.

И така да започнем с Франкфурт.

Франкфурт беше част от епичното ни пътуване тази година. През май решихме с Иван да си направим пътешествие до Германия. За самото пътуване до Франкфурт няма да ти разказвам тук. То ще е повод още веднъж да отворя кутията. Но само ще кажа, че беше невероятно 😉

В самия Франкфурт няма какво толкова да се види. От Стария град е останало съвсем малко – няколко сгради, включително и кметството; разбира се небостъргачите

и задължителните молове

май това е. Обиколихме го за един ден. Но пък бяхме отделили два. На следващия дъждът спря, слънцето изгря и ние решихме да се поразходим из парковете. Така – знаех, че в града има голям Зоопарк и бях чувала за Палмен гарден (ботаническата им градина), бях сигурна, че няма да са като нашите, но с ръка на сърцето мога да кажа, че неочкавах да съм толкова впечетлена.

Неведнъж съм ходила в зоопарка в София с хлапето и винаги ми е било адски мъчно за животните, живеещи в този бетоннен …. (тук можеш да оставиш каквото си пожелаеш производно на ад). Във Франкфурт обаче нещата не стоят така. Бетон има, но той е съвсем малко и всичко е съобразено с това самите животни да се чувстват добре. Най-много ми хареса местенцето а маймуните.

Влизаш и неусетно се пренасяш в джунглата. И влажността на въздуха, и растенията и интериора всичко напомня за естествените им условия. А посетителите са отделени от животните със стъкло.

В пещерата на тюленчетата децата могат да наплюдават морските обитатели под равнището на водата, както и да си играят с тях.

А аквариума е просто невероятно място, където можеш да видиш истински пингвини, някакви анемонии, морски таралеж, а да и риби.

На входа можеш да си вземеш каручка за багаж и още нещо

А при козлетата можеш да влезеш и да си поиграешПалмен гарден ме остави без думи. Просто снимах.

Вечерта се прибрах с капнали от умора крака и усмивка на лица. Не само заради слънцето и предстоящото ми пътуване до Хайделберг на другата сутрин. А да и с повече от 900 снимки, направени само през този ден. Виж ги и ти (е, поне част от тях)

Мечта по Истанбул

Преди няколко месеца прочетох една невероятна книга – ЛЮБОВ на турската авторка Елиф Шафак. Сега ти прадлагам да видиш един вълшебен град – Истанбул, през погледа на Елиф. Ако си ходил там, сигурна съм че ще си спомниш много хубави моменти. Ако не си ходил – като мен, това видео ще те накара да мечтаеш за града на Босфора, сигурна съм. Пожелавам ти (а и на себе си) мечтата скоро да се сбъдна 🙂

За…

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
… Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов