“Споделянето е всичко”

Заглавието на поста е в кавички, защото не е мое. Но и не съм го открила случайно. Ако си сред онези, които гледат новини, в понеделник в централните новини на BTV показаха репортаж за двама млади българи, които обикалят света на стоп – Лора и Евгени.

Покрай мрънкащото бебе и слагането на вечерята не обърнах особено внимание на репортажа. Двама млади в скайп връзка за Коледа от Индия. Но вчера след като преспах Белослава и седнах пред компютъра си спомних за тях. И потърсих нещичко в интернет. Първо изгледах отново репортажа, а после открих и техния блог. И… цял ден четох. Докато обядвах, докато кърмих бебето, въобще цял ден. Не спрях да мисля за това. Аз не съм особено смела. Никога няма да тръгна така като тях (въпреки че много ми се иска), за мен спането на палатка е кошмар (не че някога съм го правила), а липсата на течаща топла вода е истинско бедствие, но докато четях за запознанствата им, пътешествията им и техните приключения и докато гледах умопомрачителните снимки на Лора се замислих какво би било да тръгнеш така, на път, за да опознаеш Майката Земя. И реших да го споделя с теб. Защото споделянето наистина е всичко. И аз се радвам, че ги има и споделят с мен и с теб.

Ангел

Традицията повелява всяка Коледа с украсяването на коледното дръвче да се слага по една нова играчка за късмет. Тази година нещата нещо се пообъркаха. Първо прекалено късно украсих елхата – само седмица преди Бъдни вечер; не можех да обикалям магазинчетата за украшения, понеже бебето имаше други предпочитания, а пък желанието ми да изпробвам на живо идеите на Вихра и нейната Развихрена Коледа така и не се осъществиха по ред причини. Но…

Преди точно един месец Оги ми показа резултата от нейното вдъхновение от работилничката за играчки. Постът й завършваше с “сега трябва само да измисля на кого да ги подаря”, и аз, нали съм си нахална, първосигнално възкликнах “на мен!”. Оги пък нали е душичка веднага каза ОК. После наистина ми стана неудобно и реших да се откажа, та ангелчето беше толкова красиво и със сигурност щеше да зарадва някое детенце. Но Оги настояваше и каза, че ще ги подари не на мен, а на Белослава. Речено-сторено. Снощи получих ангелчето, а в допълнение към него и малка елхичка, която е просто невероятна.

Според поверието новата играчка на Коледното дърво ще донесе късмет в дома за новата година. Аз съм сигурна, че двете, които получихме ще ни донесат точно това. Просто защото Оги е един страшно слънчев и добър човек. И освен едно огромно БЛАГОДАРЯ, мила Оги, ти пожелавам една година пълна с чудеса!

ВЕСЕЛА КОЛЕДА !