Музей на… шоколада

Брюксел – европейски институции, брюкселска дантела, бира, миди, цветя, пикаещото момченце и шоколад, много шоколад. Толкова много, че дори има музей на шоколада и какаото. От сега те предупреждавам – ако обичаш шоколад това място (този пост) не е за теб!Та въпросния музей се намира в Брюскел разбира се. Ако имаш път на там непременно го посети. Намира се на Rue de la Tete, много близо до Grand Place. Входът е 5 EUR. На него те посрещет усмихнати “куратори” с подарък – бисквитка с току-що пригодвен шоколад. А после – можеш да видиш целия процес – от зърната какаоПрез ферментирането, сушенето и избирането, печенето, смилнето на паста и приготвянето на различни видове шоколадИ разбира се да видиш как точно се правят прочутите белгийски мидичкиВ музея можш а видиш шоколад  в различни форми – статуиДрехи (да истински – можеш да ги облечеш)и най-традициония – бонбони, ама много бонбониДобре де, признавам си – прекалих с шоколада. Ама много е вкусен, да знаеш. В Белгия бях преди 3 години – пих и бира (в Льовен)ядох и миди (в Брюж)и на шопинг ходих (но не за брюкселска дантела)и да, влязо и в парламента (онзи, Европейския)но за всичко това, ще ти разкажа друг път. Днес е неделя и е време за шоколад, много шоколад.

Advertisements

Здравей, есен!

Вчера в 12 и нещо настъпи астрономическата есен. Тъжно, или? Лично аз свързвам този не особено любим мой сезон с дъждове, ветрове, мирис на приготвяща се зимнина, падащи листа от дърветата, абе, въобще меланхолично. Но…. дали е така? Без да искаме почетохме идването на есента с пикник на вилата на наши близки приятели. И за да ме опровергае напълно, есента дойде с топло слънце, много смях, прекрасни цветове и обещание на циганско лято. Моят съвет е да се възползваш максимално от галещите лъчи на слънцето и да събереш максимално витамин Д. Ето как го наравих аз:След дъждовете и ветровете на предишните два дена, отчаянието се беше загнездило в очакванията ми за почивните дни. Но нещеш ли, слънцето ме изненада с усмивката си и семейно решихме да се самопоканим за барбекю и бира не много далеч от София, на има няма 80 км по магистралата. Чист въздух, зелена тревичка, вкусотии и пълен релакс. Минавайки през сгушените покрай пътя селца се влюбих в цветовете без да знам какви са. Оказаха се димитровчета, а Румен ми обеща от тях за терасата.На пикник, като на пикник – поиграхме (някои от нас)Поспахме (пак не всички :))Но виж всички похапнахме Накрая с последните слънчеви лъчи поехме към къщи. Изморени, но доволни от първия ден на есента. Дано и останалите да са такива – пълни с цветове!

Проектът ТЕРАСА – Равносметка

Преди около 6 месеца заявих решението си да превърна моята любима тераса в по-красиво и уютно кътче за обитаване. Днес е време да ти разкажа какво успях (и неуспях) на направя по този “проект” и какво планирам за в бъдеще.

ЦВЕТЯТА

Както се казва в старите български приказки – речено сторено, за нула време се обзаведох с три вида мушкатоБегонияАзалияИ един прекрасен и най-вече ароматен жасминРазбира се не трябва да забравям поредния опит да си отгледам билки от семена.

Към проекта бяха въвлечени и приятели и роднини, които чули за моята решимост се надреварваха да ми подаряват цветя за терасата. Свекърва ми ми прати съкъзчета (или както им вика тя – дъвки).Веско ми донесе ягоди (да, истински, които се ядат)Вики ми подари дна много специална бегония.А за 33-я ми рожден ден колегите ме изненадаха с една цяла кошница живи цветя, които да радват летните ми дни.Така че като цяло залесяването биде осъществено.

КАКВО СЕ СЛУЧВАШЕ НА ТЕРАСАТА

В общи линии замисълът ми се осъществи. Терасата ми се превърна в почти мечтаното кътче, където четяхТворях (тук трябваше да има снимка, но не мога да я открия:(), посрещах гости.Пийвахме и хапвахме или само си говорихмеИ най-важното – превърна се в предпочитано място за спане на моето малко съкровище

КАКВО НЕ УСПЯХ НА НАПРАВЯ

Не успях да я превърна в това

Въпреки голямото ми желание, нито петуниите ми, нито съкъзчетата виснаха така. Приятели и разбирачи ме уверяват, че за това са нужни няколко години. Дано да е така, защото със сигурност няма да се откажа.

Не успях да си ушия възглавнички за пейката. Казвам ушия, защото Вихра ме вдъхнови, но аз съм доста “вързана” в ръцете, така че ще опитам, но ако не стане ще прибягна до купешките 🙂

Не успях и да си направя висящи фенери. Тук също получих вдъхновение от Вихра. а и осветление по незнайни строителни причини на терасата няма. Но направата ще е къде къде по-сложна от закупуването, така че за другото лято освен многото настолни свещници, които стопляха вечерно време моето местенце, мисля да прибавя и един два висящи.

И не на последно място не успях да опазя всичките си цветя!

ЖЕРТВИТЕ

Да и тази година не мина без свидни жертви. Но преди да си казал нещо, не, мушкака опазих, като по чудо и благодарение на бирените съвети на Вихра. Но виж петуниите ми за поредно лято изгоряха и изсъхнаха по време на едноседмичната ни “ваканция” извън София. Тази неделя ги изчистих и два корена са се спасили все пак. Отрязах ги и сега чакам да видя дали нещата са поправими.

Непоправими обаче останаха нещата за жасмина ми. (И това е най-свидната ми жертва тази година). Пак през тази въпросна седмица и под влиянието на жаркото августовско слънце и дългото отлагане на пресаждането му той изсъхна. Много ми беше мъчно, но си обещах следващия (а следващ ще има) да го пазя от сърце.

И накрая билките – е пак не успях. Един съвет от мен. Като решиш да си отглеждаш билки от семена не изсипвай цялото пликче в една малка саксия. Нищо няма да стане. Другата година ще си взема разсъдени, за да нямам този проблем 🙂

И така след 6 месеца проектът ми не е напълно провален. В крайна сметка успях на направя от товатоваИма какво още да се желае, но аз съм оптмист и другата пролет с нови сили (и умения) ще се завърна към проекта. Обещавам ти!

А ако искаш да видиш терасата в целия й блясък, можеш да го направиш тук!