Новогодишни пожелания, обещания и още нещо

Всяка година по това време идва време да си давам обещания за какво ще почна да правя, какво ще спра да правя и така нататък, които така и не изпълнявам. Но традицията си е традиция и ето пак 31 декември и аз пак сядам да си обещавам. Този път обаче по един по-различен начин.

Но първо малко закъснелите Коледни и подранилите Новогодишни пожелания. Пожелавам ти една прекрасна година, пълна с мечти, смях и сълзи, здраве, любов, приятелства, успехи и неуспехи и пълна с емоции от всякакъв тип. Пожелавам ти сбъднати мечти и нови мечти, пожелавам ти нови приятелства и стари приятелства. Пожелавам си го и на себе си. Живей. Мечтай. Обичай. И бъди обичан.

Сега за обещанията. Те не са много. Обещавам да пиша по-често. Просто защото ми е много приятно да съм с теб. Обещавам да вярвам повече в себе си. Да мечтая повече, да живея повече, да играя повече, да пътувам повече. Обещавам!

ЧЕСТИТА НОВА 2011 ГОДИНА на теб, на хората, които обичаш и на всички други.

ХОХО

Феята и жабите

Преди да си е отишла тази година, бих искала да ти разкажа за рождения ден на една моя много добра приятелка. Не само защото всичко в него – от тортата до мястото бяха необичайни за такъв рожден ден, но и защото рожденичката е много, ама много специална. Родена само ден преди Игнажден (ок, виновна съм – цели две седмици се каня да ти го опиша), тази красавица се казва Елина.

И докато си допивам сутрешното кафе, ще ти покажа нейния невероятен втори рожден ден.

По принцип сме свикнали (е, ок, аз поне) детските рождени дни да са в някой парти клуб, където хлапетата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са отделени от горките родители, правят каквото си искат, качват се на главите на аниматорите и всичко приключва за има няма 2 часа.

Краси обаче реши, че малката й пораснала дъщеря трябва да посрещне този ден по друг начин. Вкъщи. С парти, което продължава цял ден. Приказно и изцяло домашо. Честно казано бях шашната. Не ме разбирай погрешно – като майка, който 3 година прави домашни партита на детето си, знам какво означава да пуснеш банда бандити да вилнеят из апартамента. Дори за ограниченото време след 17 часа. А да ги пуснеш от сутринта до вечерта, при това да са на различна възраст – е за това вече не ми се мислеше. Но партито беше НЕВЕРОЯТНО.

Всичко в него – от двете много специални тортиПрез сандвичите, които трябваше децата сами да си правят и да си ядат (но и с правенето и с яденето се заехме ние), до специалните подложки са маса и украсата на този зимно-летен празник беше повече от уникално. И как иначе, когато самата рожденичка е толкова необикновена.

А на рожден ден, като на рожден ден – имаше духане на свещички (в нашия случай звездички)танц и игри до припадък (за малки и не толкова малки момичета и момчета)и разбира се много подаръци.

Един от тях беше крила, коронка и вълшебна пръчица като на истинска фея,които още сънената и по пижама Елина нахлузи и набърза ръка превърна де що имаше гост в къщата в жаба. Но сигурно сме си го заслужавали:)

Как е привършила веселбата не мога да кажа – прибрахме се в късния следобед, капнали от игра, да правим коледни сладки (това обаче е друг разказ, може би).

А на теб, моя малка, невероятна феичке пожелавам едно бзгрижно детство пълно с много смях, много игри, много пакости, хиляди приятели и малко жаби… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЕЛИНА!

Охридските кръчми по Нова година

Липсвах ли ти? От много време се губя из блог пространството. Но при мен е така. Нямам ли вдъхновене – не ме търси. През тези два месеца исках да ти разкажа за много неща – за 21 часовия ми престой в Прага, за топлите ми летни спомени от Асклепиона и Пергамон, за десетки други приказни кътчета, но нещо все не се получаваше. Не знам защо… Но сега, след като преболедувах факта, че на Нова година ще си бъдя в къщи (а не в “Будапеща” в Плевен, както беше планирано) и най-вероятно ще заспя преди 12 часа, реших да те разходя из кръчмите и кафетата на Охрид, където бяхме по същото врме на годината, но преди 2 години. Сигурна съм, че ще ти е интересно.

Звучи ти малко пенсионерско, сигурна съм. Но за пръв  последен път тръгнахме на организирно посрещане на Нова година в Охрид с автобус и Руми и Емо. Последен, защото за втори път се убеждавам, че каквото и да било пътуване с автобус не е за нас, но за това по-късно. Пенсионерско, защото, без да преувеличавам, ние бяхме най-младите четирима души в автобуша и в цялата група. (Без разбира се да броим внуците.) Но това в никакъв случай не ни попречи да си изкараме страхотно и да опознаем – отблизо кръчмите и кухнята на Охрид.Надявам се неочакваш да ти разказвам за историята и забележителностите на този страхотен град. Няма да го направя. За виждане, видяхме ги. Времето, слава Богу, беше страхотно. Сняг нямаше, слънце имаше и от кумова срама отделихме половината от последния си ден в Охрид, за да разгледаме старата част и да се докоснем до историята.Видяхме как се прави хартия.Полутахме се из сокаците на стария град.Превзехме Самуиловата крепост.Върнахме се назад във времето с разкопките на старата патриаршеска църква.

И толкова. След това огладняхме. А за това, къде и какво можеш да хапнеш в Охрид, мога да разказвам с дни. От шкембе чорбата в магерницата на манастира Св. Наум, полята с жлъта ракия в утрото (добре, де обяда) на 1 януариПрез обедите и вечерите в станалия ни любим ресторант “Антико”, намиращ се съвсем в началото на Стария градПрез още няколко страхотни местенца за похапване – сутрин, обед и вечер.Какво да ти кажа. Има много неща, с които Охрид може да те заплени – Охридското езероспокойствието и красотата сиАз останах запленена от всичко това и от още много. Всички македонци, с които се запознахме ни посъветваха да се върнем напролет. През май. И ние обещахме. Е, нищо, че втора година не можем да удържим това обещание, аз съм убедена, че когато му дойде времето, ще се върна отново в Охрид. Честно казано съм малко упрашена. Толкова много ми харесаха тези четири дена по Нова година, че ме е страх да не се разочаровам от нещо при второто си посещение. Но въпреки всичко искам да се върна. Заради плескавицата и жлътата ракия, заради неповторимия дух на вищите се сокаци из стария град, заради тихото плискане на вълните на Охридското езеро, заради красотата на това място. Сигурна съм, че и на теб ще ти хареса.