Пътуване през един облак

И колкото да е чудно не става въпрос за пътуване със самолет. А както е обичайно при нас с кола. При това в България. Неочаквано, а? Днес съм решила да ти разкажа за един от най-любимите ми маршрути, когато минавам от Северна към Южна България и обратно. Хайде с мен към Беклемето.

Александър Велики!

Алекс има имен ден. Днес! А аз забравих. Извинения колкото искаш…. растящ пети зъб, мрънкащо бебе, недоспиване, книгата, която чета в последните няколко дена…, колкото искаш и все неподходящи. Просто забравих. 😦 Затова реших да спретна изненада – вкусна, шоколадова, много шоколадова. Но преди да ти я покажа държа да знаеш едно нещо. Обичам да готвя, но не мисля, че съм на онова ниво, което имат мацките, които ме вдъхновяват с кулинарните си блогове. Наистина. Не е излишна скромност, особено що се отнася до десертите. Но пък Алекс толкова обича шоколад…

И моето малко Местенце при големите

Е няма как да не ти се похваля. Преди няколко дена бях изненадана с една покана. Покана от Адриана и Inform@ЛИЧНО да се присъединя към проекта на Econt Tribune, който „представя подбрана селекция на най-добрите публикации на български блогове“. Честно да си призная първоначално помислих, че е спам – все пак не очаквах някой освен теб да е обърнал внимание на моето малко Местенце. Често съм казвала, но споделянето тук е просто начин да се отърся от лудостта на забързания ден. Но и не мога да отрека, че съм поласкана от тази покана, не просто защото някой (и това е сериозно!) е обърнал професионално внимание на моите драсканици, а и защото обещава да го прави и за напред (идеята на Inform@ЛИЧНО е не просто да представя информацията като автоматично публикува статии, а да показва най-доброто от блоговете след индивидуален подбор на статиите).

И след като се справих с сложната задача да изпратя на Адриана моя снимка (такава, в която аз съм в кадър, брррррр) и да сложа банер (успях!), остава само още веднъж и тук да кажа БЛАГОДАРЯ на Адриана!

Отмъщението на Миро

Така предложено заглавието звучи много зловещо, нали? А истината е, че преживяването беше неповторимо, а мястото – изумително. Но всичко по реда си.

Моето лято

Наслаждавам се на последните дни от лятото. И само как се наслаждавам. Вдишвам знойния въздух, обагрен с аромата на зрели плодове и дъхави треви. Откривам света отново през очите на Белослава.Връщам се в моето детство с пакостите на Александър.И дишам спокойствието и красотата на света. Това е моето лято накратко. Очаквай продължение…

ХОХО