Имам страхотна тераса. Всъщост имам две. Но втората става само за простиране на прането (не че искам да я обидя, де).
Та за първата. От години се опитвам да й придам човешки вид. Категорично съм забранила складирането на всякакъм вид внесена от бабите зимнина на нея, също така се опитвам да я опазя чиста от разновидности на буркани, боклук, прахоляк (тук срещам сериозната съпротива на стоежите около нас) и изгорели фасове (от мъжа ми). От време на време, като имай предвид, че това време е предимно лятото, на нея се появяват и някое друго растение, поело към трудната цел да оцелее под вещите ми грижи. (Често казано незнам как, но успяват!)
Винаги съм гледала със завист към терасите на хората (и моя кум), отрупани с цветя и зеленина.
И сега, след почти тримесечно блог-мълчание, в този почти слънчев, пролетен ден, се заемам сериозно с един проект, който условно ще нарека ТЕРАСАТА.
Мъжът ми е сигурен, че нищо няма да излезе от него. При мен растенията можели само да се борят за живота си, но не и да виреят качествено… Но пък кой знае? Лятото, ща не ща, ще прекарвам доста голяма част от времето си на терасата. Имам си вече и кътче за сядане, и първите поникнали билки…
Амбицирала съм се да я превърна от това
в това
Предлагам ти да проследиш тази (може би) (не)успешна метаморфоза. А накрая, ако нещата станат така както съм ги замислила, с удоволствие ще ти показвам и разказвам за различните местенца, на които съм била, с чаша ароматно кафе в ръка, седнала на моята ТЕРАСА.
Стискай ми палци!
P.S. В публикацията са използвани снимки от http://cvetna-gradina.blogspot.com/ и http://handmade.blog.bg.
Books and Cookiez 