Рози и любов от пръв поглед

Цяла зима избягвам да излизам на терасата. А тя милата страдаше затрупано под боклуци, сняг и какво ли още не. От цветята не бе останал и помен, а слънцето се бе скрило някъде далеч на юг. Но на мен някак ми се щеше всичко това да свърши бързо, бързо и да пробвам отново да отрупам с цвят терасата. Така че в края на декември при едно посещение в Икеа се взех на майтап пакет лалета, който бързо-бързо засях в пустеещите сандъчета.

Любимите ми снимки

Напоследък за нищо не ми остава време. Най-малко пък за писане. Същото е положението и със снимките, пътуванията… От една страна много ми липсва, но от друга за нищо на света не бих заменила тези скъпи, съкровени мигове, които така бързо ми се изплъзват – миговете с моето бебе. Но да се върна на темата. За празниците си ходихме до Плевен и на връщане – ох, да не повярваш, в колата беше някак тихо, за кратко. Белослава спеше, а Александър пазеше тишина. Времето навън беше прекрасно и само за пътуване. Не знам дали си пътувал по магистрала Хемус, но аз имам една любима отсечка. Това е моста точно преди тунела до Правец (като пътуваш към София). Гледката е уникална, не земна. И сега като се откри машинално посегнах към фотоапарата.