Най-красивият плаж на Пелион и как го открих

Днешният ми разказ идва малко късно. Причини колкото искаш – първо Краси ми беше на гости, след като си тръгна ми остави една предизвикателна и много интересна задачка, после пък мъжете се прибраха, вечеря, игри и все такива ми ти забавни неща. Но, децата са приспани и ето, че аз отново потеглям към Егейско море – имам си и оправдание: обещах ти да ти покажа най-хубавия плаж в Пелион и да ти разкажа как го открих.

Сега, за да не решиш, че 10 дена съм ходила като луда да обикалям от плаж на плаж с две деца под ръка, едното от които още бебе, бързам да се оправдая – нищо подобно. Три дена изкарахме на източното крайбрежие на носа, но гнева на Посейдон, изразяващ се в огромни вълни ни накара да се предвижим на запад. Е, изчакахме Иван да се върне от България и по живо по здраво във вторник следобед се натоварихме и тръгнахме да открием най-хубавия плаж в Магнезия.Тук отново трябваше да се допитам до каката (навигацията). То ако тръгнеш табелки сочещи към някоя paralia има на всеки километър, но къде точно и кой точно си е въпрос на късмет. Желанието ни беше да не е на повече от 10-15 километра от мястото където спяхме, така че… Заредих картата и си избрах paralia Horto.

Не беше нито най-близкия, нито пък ми говореше нещо, но пък се оказа прекрасна изходна точка. Селцето Хорто е прекрасно – тихо, спокойно, както повечето гръцки селца. Спираш край пътя и по едно много живописно каналче стигаш до крайбрежието. Там те очаква приказно мостче, което пък те отвежда до плажа. Е, плаж силно казано. (Само трябва да поясня тук, че от тази страна на носа пясъчни плажове не видях.) Три-четири заведения къпят столовете си в бистрите морски води, а пред тях има извадени по един два шезлонга за хората, желаещи да съберат малко витамин Д. Страхотно. До сами брега двойка французи бяха паркирали караваната си и се наслаждаваха на почивката си, а докато Иван изземваше моята роля зад обектива (аз бях заета да спасявам Александър от морските таралежи или обратното), едно росоляво човече тихо изследваше морското дъно.В Хорто се върнахме отново на следващия ден, за да посетим заведението на Марта. Ако си в района непременно опитай агнешкото – божествено е!

Следващата ни спирка в следобеното издирване на плаж беше Милина. Спряхме в началото запленени от гледката. Безброй, ама наистина безброй малки кафенета и заведения, гледащи към залеза с наредени отпред шезлонги – плаж. Тук вече поплувахме с Александър. Ама как да не поплуваш – водата мързеливо се плиска в камъните, деца се гмуркат и цапуркат – идилия.Исках много да седна на онези сини столчета с лице към залязващото слънце, които и ти и аз така добре познаваме от снимките, но Белослава вече ставаше нервна и шансовете ми клоняха към никакви, затова реших близките дни да се върнем. Е, не се върнахме. Но здраве да е, следващия път.

По средата на пътя от Хорто към Милина (цели 5 километра) има табела водеща към Olive Bay. Този следобед, бързащи към поредното местенце, не й обърнахме внимание, но пък на следващия завоя не можехме да не спрем. Долу сред прекрасна маслинова горичка ни очакваше самотно прекрасно плажче. Ето това беше мястото към което се насочихме на следващата сутрин. Такова място (а то със сигурност не е едно в този край) аз бях виждала само на картинка и честно казано не вярвах, че съществува. Диво и красиво, спокойно и идилично – мечта.Белослава дори поспа в количката за час. През това време бяхме само ние и морето. Като се събуди се снимахме и потеглихме към следващото място.

А то беше Olive Bay Beach. Стигнахме и там си и останахме. И как няма – студено фрапе, невероятна chill out музика, лееща се от бара, готини хора и отново маслини. В това приказно място се връщахме през следващите три дена. Няма да говоря много за него – ще ти го покажа, като преди това само спомена, че кухнята е страхотна – модерна и много вкусна!

Когато в петък вечерта си тръгнах от Olive Bay бях убедена, че съм открила най-красивото за мен местенце в Магнезия. И живях с това убеждение до събота следобед. Тогава сложих Белослава и баща й да спят преди голямото пътуване обратно и с Александър се отправихме към нашия плаж – този от който ни бяха прогонили вълните. Сега обаче все едно беше нов плаж, излязъл от някоя сцена от древногръцката митология. Азурни води, плискащи се мързеливо из изсипани скали, рачета, препичащи се на слънце и окъпани от слънце камъчета – не, не може да се опише с думи…

Не знам дали те обедих, всъщност заглавието е малко подвеждащо. Всеки един от плажовете, до който те заведох си има онова единствено и неповторимо нещо, което го прави най-красив за някого. Но дори и на един да стъпиш – направи го, отдай се на слънцето и лятото, защото както се казваше в един филм Зимата идва 🙂

Реклама