Всички пътища водят към Дряново

Вече съм казвала, че съм била на много места в България. Ако ме попиташ обаче, кое е любимото ми място на секундата ще ти отговоря – ДРЯНОВО – малкото китно градче в полите на Стара планина. Защо? О, не знам. Със сигурност не го обичах много много като дете (да, семейна причина – баща ми е израснал тук, което означава задължително по някоя друга седмица през лятото при баба и дядо). Когото Алекс се роди преоткрих мястото. Сега където и да пътувам, минавам през него – дори за час-два, за почивка, вдъхновение или просто така. И където и да ходя не мога да се откъсна от покрайнините му. А там, повярвай, има какво да се види.

Къщата на баба и дядо

Самото градче е малко. Сгушено в подножието на Стара планина, почти по средата на пътя от Велико Търново до Габрово. Най-голямата му забележителност естествено е Дряновския манастир, пещерата Бачо Киро, футболния отбор Локомотив Дряново, кръчмите и местата за които си забравил наоколо.
Но едно по едно.

Не мога да си спомня от кога ходя в Дряновския манастир. Баба беше много набожна жена, всяка неделя през лятото ставахме рано и отивахме на службата в манастира. Там съм кръстена аз. Там кръстих и Алекс. Предупреждение – много внимавай с духовните лица в манастира. От малка бях повече от респектирана от тях, но на кръщенето на Алекс съвсем се убедих. Слушаш внимателно какво ти казва дядо поп или… То и детето забрави да плаче по едно време.
Пещерата. Там не съм ходила отдавна. Като бях дете играехме около (или направо в нея) с братовчедите ми. Сега бих искала да влезна отново, да отмия детския спомен. Но все не ми стига време (от кръчмите).
За “Локомотив” Дряново или добро, или нищо. През седмицата често бягахме до стадиона, гонихме се из (празния тогава) басейн, гледахме тренировките и викахме здраво за един от двата отбора (без значение кой). Върнах се назад във времето тази есен, на панаира на града, когато 4 годишния ми син не спря да крещи “Хайде наш`те!” и накрая се разсърди, че не го пуснах да рита с тях?!
А кръчмите същност е само една. И като се замисля може би заглавието на този пост би трябвало да е “Всички пътища водят към “Андъка”. Да, защото се е случвало да изминем около 180 километра само за да обядваме там! Тази кръчма в моето детство я нямаше. Но избързвам малко. Ако си ходил до Дряновския манастир, знаеш къде се намира, ако ли пък не… ето упътване. Подминаваш църквата и слизаш по стълбичките, през тунела, по дървения мост (който всяка година се подменя!), още 50-60 метра вдясно, още едно мостче (него го имаше и преди) и си на точното място. Механа “Андъка”. Невероятен миш-маш, боб-чорба по манастирски, пъстърва в керемида и домашна бисквитена торта. Най-добре е да седнеш на теферич, до реката, с чаша вино…

След като похапнеш, за да уталожиш малко тежината в една определена част на тялото си, ти предлагам да се захванеш с местата наоколо. За първото не ти трябва много време – намира се в непосредствена близост. Сини вир. Ако познаваш баща ми, при споменаването на това име следна дълъг и доста забавен разказ от неговото детство, който включва риби, плуване и шамари накрая. Ако обаче си сред онези, които никога няма да чуят тази история, ще кажа само, че Сини вир е едно приказно място. Пътят е същия като за кръчмата, но вместо вдясно, след мостчето трябва да завиеш вляво. Около 500 метра път и си на вирчето, има и един малко по екстремен (за мен, де) път(ечка), който ще те изведе над него, на скалите. лятно време е става страхотен плаж, има въжено тролейче, с помощта на което можеш да скочиш в ледените води, а да има и риба (в подмолите, по спомените на баща ми). Също така казват, че било рай за катерачите (тук нищо не мога да кажа – не съм от тях). Ако трябва да съм честна – постът можеше да се казва и “Всички пътища водят до Сини вир”. Защо? Ами сети се сам (кръчма, ядене, тежина в стомаха…).
За другите места ще ти трябва превоз.
Пейна е махала на Дряново, която се намира на около 5 километра от последната къща а града. Има всичко на всичко 5 къщи, три от които са обитаеми и са пригодени за гости. Това място е вълшебно. Ако обичаш събранията с компания, с барбекю, люта ракия (не за мен, благодаря!), много рок и мързеливи летни вечери, това е твоето място. Кака беше привлечена от рекламата, че в къщата, в която бяхме е сниман “Крадецът на праскови”. А ти от какво ще бъдеш привлечен?

Имението и е имение. Намира се току-преди Велико Търново, с едно малко отбиване от централния път София-Варна. С басейн, няколко къщички, страхотна градина. Не е никак усамотено – но си има своя чар. Особено след втората чаша.

Трявна няма нужда от представяне. (Имам познат, който няма да е особено доволен, че показвам Трявна като забележителност около Дряново – извинявай, Добри!). Общината, старата чаршия, малките дюкянчета – класика… Само не забравяй в края на обиколката да изпиеш чаша кафе, приготвено на пясък с бяло сладко или някакво друго сладко блаженство… Кафенето се намира в края на старата чаршия.

Накрая ще ти предложа две места, в които времето е спряло.

Преображенския манастир.

(Малкото история) Манастирът е основан през 14 век и продължава да е действащ и в момента. За съжаление няма запазени постройки от тогава (много бих искала да видя как е изглеждал по онова време). Построен е от майстор Колю Фичето. (Малко география). Намира се много близо до крепоста Царевец, на няколко километра след табелата Велико Търново на главния път за Русе. Колкото и странно да звучи (предвид факта, че благодарение на баба съм обиколила де що има манастир в този регион), за пръв път стъпих в Преображенския по Великден преди 3 години. В момента, в който слязох от колата все едно се бях върнала назад във времето. Имаше всичко на всичкотри котки, един свещенник, който по скромното ми мнение беше поне на възрастта на манастира и ние. Тишина, мир и спокойствие (е поне докато Алекс не започна да гони котките). Влязохме в църквата, дядо поп ни поздрави с ” Христос Воскресе!”, благослови ни, даде ни по свещичка и продължи да прави каквото там си правеше. Мястото е магическо.

Малко след Манастира по същия път, преди Самоводене отбий в ляво и ще стигнеш до античния римски град Никополис ад Иструм. (Добре, ако още не си разбрал, много си падам по такива места). Няма да ти губя времето с уроци по история или с данни и за археологическите разкопки. Просто ще те посъветвам – отдели един пролетен уикенд, качи се на колата и отиди да там. Пренеси се назад във времето, докосни останките от каменните стени, седни да починеш на античния път, затвори очи и кой знае – може да видиш частица от миналото. Успех, и да ми кажеш какво си видял;)

Всички снимки можеш да видиш тук.
А и е забравяй да провериш топлите връзки;)
До скоро!