Страстната година

Тортата, която правих днес, не е вдъхновена от книгата, която приключих вчера. Но пък на всяка книга подхожда парче торта. Нали така? Никога не съм харесвала особено антиутопиите. Не харесах „Игрите на глада“, не харесах „Дивергенти“. Не мислех, че някога пак ще попадна на този жанр. Като всяка мода, и тази в литературата е до време, а аз съм твърдо убедена, че времето на антиутопиите е отминало. Да, но не съвсем. Има още

Истории от уикенда: Любляна

Е, не е точно от уикенд, или поне не този конкретен. Днес Фейсбук ми напомни за едно пътуване до Любляна преди 2 години. Бяхме тръгнали за Мюнхен с колата и решихме да разделим пътя и да преспим в Любляна. В Словения бяхме спирали само веднъж – отново на път за Германия, но тогава пренощувахме в малкото кокетно градче Камник, в един средновековен крайпътен хан. Тази история обаче ще ти разкажа друг път. Сега за Любляна. Има още

Неделни забавления

Зимата не е моят сезон. Изобщо. Не обичам студа. Снегът, особено мокрият, кишав сняг, ме побърква. Разходките в такова време хич не са ми по сърце. Обичам да гледам снега през прозореца, сгушена в меко одеяло и с любима книжка в ръка. Така че, разбираемо, този уикенд нямам приключения, които да споделя. Вместо това, прекарах съботния ден, в планиране на ремонт на всекидневната – за ужас на И. Неделята ме завари с идеята най-накрая да подредя библиотеката в спалнята, както и да прегледам home office пространството си, помещаващо се в същата тази спалня. Има още

Отвъд релсите до Разбоишкия манастир

Разбираемо сме изморени. От безкрайните празници, от социалната дистанция, от непрекъснатото стоене вкъщи. Днес слънцето препича и последното нещо, което искам е да си остана вкъщи. Ако можех веднага бих си стегнала куфара за месец-два, но и три-четири часа навън ще свършат работа.  От край време се каня да отида до парка „Врана“, а енигматичната Царска гара на Казичане ми е мечта. Та след заслужено наспиване и дълго кафе, след две-три прочетени глави, задължителните съботни палачинки на И. и неуспешен опит да си открия слънчевите очила, най-сетне излязохме. Има още

Любими с шоколад

Първоянуарски ще призная нещо – хич не обичах да чета като дете. Това моите деца не го вярват, като се има предвид как чета сега, но е истина. Част от причините, вярвам, че бяха отвратителните списъци със задължителни книги, които вечно ни караха да четем през лятото. Така де, кой би заобичал четенето с „Овчарчето Калитко“ или „Митко – синът на отряда“?(Затова и не карам децата си да четат по списъци, а просто да четат.) Това се промени едно лято, мисля че бях преди 9 клас, когато освен списъка със задължителни книги по литература, получих и такъв по английски език. 8-ми клас дойде нова учителна по английски, току-що завършила университета, и бе решила да образова малките келешчета. Успя. До края на 11-ти клас бяхме изчели англо-американската класика в оригинал. Има още

Следизолационно из Кюстендилско

Да, и ние! Тези два месеца ми се сториха като 200 години. Сякаш в един момент (прекрасен, слънчев петъчен ден) си живеех в моя си свят (София, България, 2020 г.) и в следващия съм пренесена из страниците на някой антиутопичен роман. Сюреалистично! В един момент ми се струваше, че физическото общуване с хората е някакъв далечен спомен. Но… слава Богу, не бе и на 16 май след повече от 80 дни видях табелата “София” в огледалото за обратно виждане. Има още

Вратите на Венеция и късен неделен брънч

 

Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е. Има още

Планирам

След по малко от седмица излизам в отпуск.  Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана. Има още

Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

The GangТази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея.  Има още

На магистралата отбивки няма или как стиГнахме до Букелон

B-5Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: „Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?“. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено. Има още

and a bit of travels too