Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…
Архив по месеци: април 2014
Миналият Великден
Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Има още
Какво да правим в Кърджали, когато вали (наръчник)
Или поне опит за такъв.
Първо и много важно уточнение – много мрънкам когато времето е лошо. Особено когато не сме в София. Особено когато са празници. Особено когато имам планове за празлично изкарване на деня. Е днес деня започна точно така. С дъжд и мрънкане.
След кафе и закуска, леко просветляване и после пак дъжд, една игра на белот (мъжете) и яросно изучаване на картата на региона (аз), решихме, че нищо не можем да направим с времето и се качихме по колите, за да отидем все пак до Кърджали. Има още
Едно дъждовно пътуване
Като се замислиш заглавието не е много оригинално. То тези дни дъжд вали навсякъде в България. И не само вали, но и до такава степен ми разваля настроението, че бях на ето толкова да си остана у дома в София. Но… Великденските празници бяха наречени на Родипите много отдавна. Искам дебело да подчертая, че този път нямах нищо общо с организацията. Всичко оставих на Иван. (Горкият!) Е той е организиран, но не съвсем. Пример – не само не знаеше накъде сме се запътили, но и пътната карта на България забрави вкъщи. Добре, че iPhone-а е голям човек и на няколко пъти спаси положението. Ама и неговата батерия не е вечна. Умря. Резултатът – няколко объркани улички в Кърджали, изпусната отбивка за с. Главатарци, обратен завой и ето ни в къщи „Болярка“. Е не сме сами де. Три деца, осем възрастни и хамстер. Решени да щурмуваме местните забележителности. Оставам те със снимка от терасата и в очакване на още утре. П.С. Голямото ми завръщане тук става от телефона, абе и аз в час с новите технологии, пък да видим 🙂 
Books and Cookiez 