Белослава и цветята

През първите 40 дена от живота си бебето и родилката се намират между живота и смъртта. Майката е „нечиста“, а детето се държи настрани от хорски очи. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, податливи са на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде представено пред общността на най-близките до майката жени. Те пък на свой ред влизат в ролята на „орисници“ и наричат бебето. Такава е традицията. 

Вярна на нея (но не съвсем) до този ден аз не показвах никъде моята малка дъщеря. Днес до черква не стигнахме, но в ранни зори омесих (с помощта на домашната хлебопекарна) погачата, събрах орисници и сред много сладки приказки и мед, те отправиха своите пожелания към моята дъщеря.

Аз пък реших да ти я представя по един по-различен начин – заобиколена от цветята, които я следват още от първия й ден! 

В края на този тъй специален ден и искам да благодаря на добрите феи за прекрасните наричания, за сладкото време, с което дариха моето дете и да отправя своето пожелание към моето бяло момиче – нека живота ти е осеян с прекрасни мигове, верни приятели и безгрижни дни. Наслаждавай му се с отворени очи и леко сърце. Обичам те!

Магията на името

В днешно време няма много място за тайнства и магии, не мислиш ли? С все по-развиващата се медицина, знаем пола на бебето още в самото начало, можем да му видим личицето до най-малката подробност, наред с други анатомичи особености, планираме датата на раждане според нашите (и звездните) предпочитания (благодаря ти, Веско). Затова в трепетното очакване на моето второ дете, нещото, което запазих за мен и не споделих с никого преди тя да се роди беше името, което избрах.

Днес реших да ти разкажа за него, по една (две) прости причини. Първата е, че днес тя навършва един месец! Втората, и по-важна е грешните асоциации, които приятелите ми правят с името й. Преди да се роди на гости ми беше Вики Б. и тя, като много други преди нея реши д разбере как ще се казва бебето. Чрез няколко прости въпроса. С коя буква започва името? Б. Кратко или дълго е? Дълго. Има ли го името в литературно произведение? Да. Името е Белослава и въпреки че на галено всички и казват Бела, литературната героиня, чието име носи не е на Бела Суон от Здрач, а на Белослава, братовчетката на Мария, дъщерята на Калояна, от едноименната книга на Фани Попова-Мутафова.

Не съм превържник на старата българска традиция децата да носят името на някой дядо или баба. За мен името е магия, която определя живота на детето. Затова докато преди около седем години носих първото си дете (преди още да се срещна с онези въздесъщи лекари,които само като те погледнат ти казват всичко), си мислих как да кръстя бебето, което растеше в мен. И докато за мъжкото име се двоумях между два варианта, то момичешкото просто си беше там. Е не точно просто, ама си история, но всичко по реда си.

Синът ми се казва Александър. В именника пише, че значението на това име е „защитник на мъжете (от гръцки alexein – защитaвaм, andros – мъж).“ Име на царе и пълководци. А да, и не на последно място най-популярното мъжко име в последните години у нас. И той, кото името което носи е силен, своенравен, самоуверен. История няма. Името просто си дойде. Алтернативата беше Калоян, но тъй като баща му се казва Иван, отпадна.

Кръстих дъщеря си Белослава на една от най-красивите женски персонажи в българската литература. Гиздава, романтична, весела, влюбена в живота. Така описва авторката своята героиня. И докато четях и аз като майката на Снежанка си предсавях моето момиченце по същи начин. Затова още тогава, преди 7 години, знаех, че това е името на моята бъдеща дъщеря. Е, почаках, но си заслужаваше. Днес, месец след появата й на белия свят искам да й пожелая да е славна и красива, каквото е и значението на нейното име, според именника на българските имена.

Шареното ми местенце

Напоследък забравям. Много неща. Това е по-мекия начин да ти кажа, че не ми стига времето. За много неща. Имах страшни планове преди време. За блога, за къщата, за детето (децата). Сигурно е стигна и до тях, но не и в пануваното от мен време. Явно планирането не е чак толкова добра идея. Така че просто ще живея в момента и ще му се наслаждавам, между две хранения и докато Белослава спи.

Но да се върна на поста си (започнат между впрочем в 14.30 на лист от тетратка). И понеже планирам, този точно беше замислен да се появи преди около месец, за да отпразнува първата годинка на едно много специално местенце – Шареното. Когато неговата стопанка Краси го отвори за света честно да ти призная не знаех що за животно е това блога. Тя обаче успя да ме вдъхнови, не само за писането и споделянето, но и за една дейност, в която съм с вързани ръце (като между врочем всички дейности, изискващи използването на ръцете ми).

Шареното е място за красота, вдъхновение и забавление. Сигурна съм, че ще го разбереш. Затова и в моя дом има специално място отделено на страхотиите, съторени от Краси за нас.Всъщост местенцата са няколко, защото Алекс държи неговите картички да са в неговата стая. Е, сред тези красоти, сигурна съм намираш и такива, които ние (аз и Алекс) сами си сътворихме, но пък бяхме вещо насърчавани от професионалиста. През времето (как тежко звучи, а?) през това местенце минаха и други красоти. Някои запазих, други не.

Малко хаотично ми се получи този път, но беше с най-добри чуства. И малко кратко, но имам оправдание за това, а то, оправданието вече нетърпеливо чака да бъде нахранено.

Затова ще ти кажа довиждане, но не преди да пожелая ЧЕСТИТ РОЖДАН ДЕН на големи патерици на Шареното и Краси!