Истории от уикенда: Любляна

Е, не е точно от уикенд, или поне не този конкретен. Днес Фейсбук ми напомни за едно пътуване до Любляна преди 2 години. Бяхме тръгнали за Мюнхен с колата и решихме да разделим пътя и да преспим в Любляна. В Словения бяхме спирали само веднъж – отново на път за Германия, но тогава пренощувахме в малкото кокетно градче Камник, в един средновековен крайпътен хан. Тази история обаче ще ти разкажа друг път. Сега за Любляна.

Неделни забавления

Зимата не е моят сезон. Изобщо. Не обичам студа. Снегът, особено мокрият, кишав сняг, ме побърква. Разходките в такова време хич не са ми по сърце. Обичам да гледам снега през прозореца, сгушена в меко одеяло и с любима книжка в ръка. Така че, разбираемо, този уикенд нямам приключения, които да споделя. Вместо това, прекарах съботния ден, в планиране на ремонт на всекидневната – за ужас на И. Неделята ме завари с идеята най-накрая да подредя библиотеката в спалнята, както и да прегледам home office пространството си, помещаващо се в същата тази спалня.

Отвъд релсите до Разбоишкия манастир

Разбираемо сме изморени. От безкрайните празници, от социалната дистанция, от непрекъснатото стоене вкъщи. Днес слънцето препича и последното нещо, което искам е да си остана вкъщи. Ако можех веднага бих си стегнала куфара за месец-два, но и три-четири часа навън ще свършат работа.  От край време се каня да отида до парка „Врана“, а енигматичната Царска гара на Казичане ми е мечта. Та след заслужено наспиване и дълго кафе, след две-три прочетени глави, задължителните съботни палачинки на И. и неуспешен опит да си открия слънчевите очила, най-сетне излязохме.

Любими с шоколад

Първоянуарски ще призная нещо – хич не обичах да чета като дете. Това моите деца не го вярват, като се има предвид как чета сега, но е истина. Част от причините, вярвам, че бяха отвратителните списъци със задължителни книги, които вечно ни караха да четем през лятото. Така де, кой би заобичал четенето с „Овчарчето Калитко“ или „Митко – синът на отряда“?(Затова и не карам децата си да четат по списъци, а просто да четат.) Това се промени едно лято, мисля че бях преди 9 клас, когато освен списъка със задължителни книги по литература, получих и такъв по английски език. 8-ми клас дойде нова учителна по английски, току-що завършила университета, и бе решила да образова малките келешчета. Успя. До края на 11-ти клас бяхме изчели англо-американската класика в оригинал.