Или поне опит за такъв.
Първо и много важно уточнение – много мрънкам когато времето е лошо. Особено когато не сме в София. Особено когато са празници. Особено когато имам планове за празлично изкарване на деня. Е днес деня започна точно така. С дъжд и мрънкане.
След кафе и закуска, леко просветляване и после пак дъжд, една игра на белот (мъжете) и яросно изучаване на картата на региона (аз), решихме, че нищо не можем да направим с времето и се качихме по колите, за да отидем все пак до Кърджали. То в този дъжд няма какво да се гледа по чукарите, така че решихме да се опитаме да видим все пак станалия медийно известнен исторически музей в града. С малко завои тук-там стигнаме до него. Ако имаш път, дори в хубаво време, те съветвам да не го подминаваш. Има много интересни неща, които да видиш в него. От оригиналните стенописи от черквата на манастира „Св. Йоан Предреча“ и оригиналния олтар от Перперикон, до етнографски възстановки на родопска къща и тракийска гробница. 
Персоналът е много любезен и дори без екскурзовод в обиколката ти разказват всичко за експонатите. Сградата наистина е впечетляваща.
Като приключихме с обиколката вече бяхме изгладнели и, по съвет на познавачи, се отправихме към „Старата къща“. Пърленки и супа, и още нещо и отново лошо време и планове.
Бяхме чували за извсетната детска железница в парка на града, а и за децата трябваше да помислим, така че тръгнахме да я търсим. Намерихме я, но пък беше извън движение…
Оттам към манастира „Св. Йоан Предреча“, отдъдето се открива невероятна гледка към известното Огледало на река Арда.
Историята на манастира е много интересна.
Една от служителките при черквата ни я разказа, запалихме свещички, овикахме децата и се насочихме към последната забележителност в списъка ни – въжения мост на река Арда. Там Алекс, с помощта на Сами и Вики, се опита да измести коритото на реката, като го напълни с камъни. Почти успя.
След като не огледахме в Огледалото, слънцето най-накрая проби облаците и ние, във видимо добро настроение, се отправихме към хотела. А за утре сме планирали Перперикон. И аз наистина нямам търпение 🙂
Ей чудесно, че все пак дъжда не ви е уплашил и сте подали глави навън…а музея наистина е интресно място…макар и труден за приемане от почти 2 годишно дете…но пък миналия Великден одухахме де що глухарче имаше из двора на музея…
Оги, честно да ти кажа и 9-годишното не му беше кой знае колко леко за приемане, ама нейсе… ще обикаля, с такива родители 🙂