През първите 40 дена от живота си бебето и родилката се намират между живота и смъртта. Майката е „нечиста“, а детето се държи настрани от хорски очи. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, податливи са на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде представено пред общността на най-близките до майката жени. Те пък на свой ред влизат в ролята на „орисници“ и наричат бебето. Такава е традицията. 
Вярна на нея (но не съвсем) до този ден аз не показвах никъде моята малка дъщеря. Днес до черква не стигнахме, но в ранни зори омесих (с помощта на домашната хлебопекарна) погачата, събрах орисници и сред много сладки приказки и мед, те отправиха своите пожелания към моята дъщеря.
Аз пък реших да ти я представя по един по-различен начин – заобиколена от цветята, които я следват още от първия й ден!
В края на този тъй специален ден и искам да благодаря на добрите феи за прекрасните наричания, за сладкото време, с което дариха моето дете и да отправя своето пожелание към моето бяло момиче – нека живота ти е осеян с прекрасни мигове, верни приятели и безгрижни дни. Наслаждавай му се с отворени очи и леко сърце. Обичам те!
Да ти е жива и здрава! Не знам дали – във връзка със суеверията – е позволено да се казва колко е красива и как само като я гледам на снимките, ми се иска да я гушна… ама да си знаеш, че е така:) Радвайте се на времето си заедно! Целувки!
Много ти благодаря, Вихра! А тя ако знаеш колко обича да я гушкат 🙂
Ето я и малката принцеса 🙂 Да ви е здрава, много щастлива, да има късмет и да е заобиколена само от любов и нежност! Блога ти е прекрасен и ще се отбивам при теб с удоволствие! Поздрави най-сърдечни!
Лина, добре дошла и много, много ти благодаря за прекрасните думи и още веднъж за магичните пеперуди!