Всяко едно от цветята на моята тераса има история. Не в смисъл, че е свързано с историята, а че появата му на заветната тераска не е случайна. Например жасмина (същия, за който ти разказвам от едно два-три месеца) пътува има няма 400 км, за да се озове и да ароматизира тази прашна софийска тераса. Но и днес няма да научиш как точно стана това. Днес искам да ти разкажа за най-новото ми цвете и най-вече за това как се намести между жълтото си сестриче и жълтата хризантема. И преди да кажеш нещо, не, не е розово – цвета е съомга (или ако ти харесва повече – корал).
Днес имах гости. На кафе по женски у нас дойде моята нова приятелка Леа (която не бях виждала от първото й парти – отново женско, разбира се) и нейната майка – Вики. И понеже пътя до нас го няма на GPS-a, или на традиционните карти, а на моите умения като навигатор може да разчита (да се чете – да ги разбира) само Иван, излязох да ги посрещна.
У нас пихме кафе – по женски, играхме със забравените в килера играчки на Алекс
насладихме се на прохладата и цветята на терасата
с Леа пак играхме, а майка й обеща да й сложи от моя лак за нокти, който тя толкова много хареса (Вики, ще проверя!).
Накрая след като се наяде
си тръгна, но не преди да ми обещае отново да дойде на гости. Дотогава за мен остава да си спомням за това гостуване всеки път, когато погледна новото си цвете – бегония, но не розова, а цвят сьомга.
P.S. Единствено трябва да й намеря подходяща саксия, нали?
Books and Cookiez 
Имаш много красива цветна градинка! Поздравления!
Бегонията е страхотна. Винаги съ си мислела, че е доста сложно да отгледаш такова нежно и изискано създание като бегонията. Аз за сега съм се ограничила до традиционното мушкато на перваза на прозореца.
Rose
Много ти благодаря за милите думи. За мен е сложно да отгледам и мушкато по принцип, но за сега мисията ми да ги запазя живи е успешна. А бегонията наистина е много красива.
Надя, как бързо се е изтърколило времето от последното ми посещение тук, а при теб е имало толкова хубави мигове – рожден ден (Честито! макар и с голямо закъснение. Пожелавам ти едно леко раждане и здраво и прекрасно бебче, което да обличаш в цвят сьомга;)!), нов облик на терасата ти и Елиф Шарак отново. Между другото, за Елиф Шарак научих първо от теб, така че не се възпирай много, ако ти дойде муза да ни споделяш за някоя книга :). Надявам се тези по-хладни дни да облекчават последния месец от бременността (ако не ме лъжат сметките). Мен ме чакат още месеци път, но и ние напредваме. Леки последни дни и до скоро 🙂
Много благодаря за милите думи, Мира! (Макар и аз със закъснение). За книгите – обещавам да си помисля 😉
А на теб ти пожелавам едни прекрасни месеци до срещата с малкото съкровище и все по-често да ме (ни) радваш с красивите си снимки и красивете си думи. На мен не остана наистина – още само 1 ден!
Наде, градинката ти става все по-пъстра и китна. А виждам, че сред цветята са се появили и малки феи… Къде е най-малката?:)
О, Вихра, малката в момента спи сред цветята в моята градинка 🙂 Нещо, което най-редовно прави. Обещавам съвсем скоро да я покажа. А малките феи само правят цветята още по-цветни