За феите, таинствата, традициите и малките неща


Като дете често се питах какво ли е да имаш фея орисница. Сещаш се нали, като онези от приказката за Спящата красавица – дето наричат детето да притежава всички невероятни качества, присъщи за всяка малка принцеса. Да пее прекрасно, да танцува като истинска балерина, да говори изящно и т.н.

Днес като по чудо отново разбрах какво е. Сега ще ти разкажа за тайнството наречено Погача. И по-точно за Погачата на малката Леа и нейната майка Вики.

Малко за традициите. Според думите на старите баби първите 40 дена новороденото и родилката се намират между живота и смъртта. През това време бебето се държи настрана от “нечисти” очи, а на 40 ден от раждането му, то и майка му се очистват с молитва и са готови да ги “види” света.

По-рано миналата седмица намерих във входящата си поща една страхотно сладка покана, на която не можах да устоя. Не само защото обичам бебето и майка му, но и, признавам си, исках да се почувствам като феите – онези от приказките. Та взех със себе си, както бях помолена, добро настроение, облякох дреха, от която да мога да скъсам конче и запремислях какво да орисам за малката принцеса, и в малко след 13 часа днес се явих на първото парти (само женско, разбира се) на Леа Александрова.

Сега пак за традициите. На Погача детето се дарява с дреха, на майката се носи нещо сладко, за да й е сладка кърмата, а присъстващите се гостят с предимно сладки неща, за да е сладък живота на детето. Разбира се централно място заема самата погача

– сладка питка, замесена по тъмно от майката, и купичка с мед. Освен това на това парти имаше много домашно приготвени вкусотийки (за малките неща), много смях и освен всичко друго Мартини с малко лед и много маслини.

За сладките приказки, Агнесите и домашно приготвеното Тирамису няма да ти говоря. Това ще остане сред онези малки неща, които никога няма да научиш 🙂 Те остават между четирите стени и мързеливите неделни часове и десетината момичета, присъстващи на партито.

Това, което ще научиш обаче е ритуала на едно тайнство. И защото от опит знам, че е много лично, няма да използвам имена. Когато всички гостенки пристигнат майката и бебето се настаняват на един стол. Тогава две девойки вземат специално приготвена кърпа, която държат над главите на майката и бебето. Трета мома взема питката и я разчупва над тях.

Едно парче  се полага в наречена кърпа и всяка една от орисниците минава, поставя по една желязна пара (за здраве и за да си купи бебето сън) при парчето и нарича.

След като всички минат, свекървата захранва с питка и мед майката, а една от девойките завръзва кърпата с парчето питка и паричките със специале възел (нито много хлабав, нито много стегнат).

Майката  качва вързопчето на най-високото място в къщата, където то трябва да престои една година.

След този ритуал, идва не по-малко сладкия ритуал на отварянето на подаръците. А те бяха тематични – от дрешки (но не в розово:)) и играчки, до архив от списания от август 2010 – месецът в който тя е родена, за да може след години да прочете какво друго важно се е случило когато тя се е родила.

Погачата на Леа не е първото такова събитие на което присъствам. Като изключим тази на Алекс (от която почти нищо не помня), съм орисвала на всички приятелки, които са раждали. Но тази беше специална. Заради Вики и малките неща, заради тайнството, което се случва под кърпата в този така необикновен миг за една майка и нейното бебе, заради ролята ми на орисница.

Времето отлита бързо и аз с охота откъсвам конче от дрехите, с които съм облечена и го поставям над главата на спящата Леа на изпроводяк. Пожелавам й сладък съм и като прекрачвам червения конец пред прага на дома, наум повтарям това, което преди това, казах на глас пред червената кърпа:

…Пожелавам ти да живееш в един прекрасен свят. да сбъднеш всяка една своя мечта и да си безкрайно щастлива. Нека животът ти е осеян с красота и усмивки…

P.S. Вики, Леа, много ви благодаря!

Advertisements

4 thoughts on “За феите, таинствата, традициите и малките неща”

  1. чуден и магичен разказ за ритуал, който някои от нас са позабравили. благодаря ти за този разказ, както и за книгата Любов, по-горе, която ще потърся. чудно е твоето местенце. благодаря ти, че ме навестяваш :). Поздрави!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s