Едно дъждовно пътуване

Като се замислиш заглавието не е много оригинално. То тези дни дъжд вали навсякъде в България. И не само вали, но и до такава степен ми разваля настроението, че бях на ето толкова да си остана у дома в София. Но… Великденските празници бяха наречени на Родипите много отдавна. Искам дебело да подчертая, че този път нямах нищо общо с организацията. Всичко оставих на Иван. (Горкият!) Е той е организиран, но не съвсем. Пример – не само не знаеше накъде сме се запътили, но и пътната карта на България забрави вкъщи. Добре, че iPhone-а е голям човек и на няколко пъти спаси положението. Ама и неговата батерия не е вечна. Умря. Резултатът – няколко объркани улички в Кърджали, изпусната отбивка за с. Главатарци, обратен завой и ето ни в къщи „Болярка“. Е не сме сами де. Три деца, осем възрастни и хамстер. Решени да щурмуваме местните забележителности. Оставам те със снимка от терасата и в очакване на още утре. П.С. Голямото ми завръщане тук става от телефона, абе и аз в час с новите технологии, пък да видим 🙂