У дома замириса на пролет

Днес беше прекрасен ден, не мислиш ли? След толкова много студове, снегове и стоене вкъщи, най-накрая днес ходихме с Белослава на разходка. На истинска – с количката в парка. Беше толкова хубаво, че направо не ни се прибираше. Но това беше само една от причините да кажа, че днес  беше прекрасен ден. Всъщност всичко започна в началото на седмицата когато открих първото бебе пред вратата

Вдъхновения

Започнах този пост преди два дена, но… Болни деца, разхвърлена къща, така и не стигах до компютъра. Сега, откраднала няколко мига от деня, мисля го завърша.

А той, постът, е за миналата година. Една прекрасна година за мен. Пълна с радостни мигове, съкровени мигове и вдъхновени мигове. За последните искам да ти споделя сега, за да мога да затворя с усмивка вратата на миналата и да посрещна новата все така вдъхновена.

Не пътувах много. Даже никак. Това беше нещо, с което ми беше трудно да се свикна, защото много пътувам. Обичам и ми липсва. Но все пак. Съвсем в началото на 2011 посетих за втори път (по работа) един от най-красивите за мен градове – Прага. Не съм ти разказвала за това пътуване, просто защото няма какво. Бях в командировка и използвах ранния полет и свободното време, което той ми осигуряваше, за да се докосна, макар и за секунда до магията на този град. Едно ще ти кажа – не е хубаво да пътуваш сам. Няма с кой да споделиш изживяването. Няма с кой да се възхитиш на красотата. Няма с кой да изпиеш по една бира. Но пък бях вдъхновена да се завърна там един ден – с компания и да изживея Прага.

Второто ми пътуване беше тривиално и малко трудно – великденско до морето. Трудно, защото бременността ми вече беше напреднала и се оказа доста трудно да пътувам. Но пък докосването до вълните си заслужаваше. Винаги си заслужава. Морето е едно от нещата, които ме вдъхновяват. Наистина. Зарежда ме и ме кара да се чувствам жива.

След това дойдоха цветята. Някак на шега, но се оказа вдъхновение не само за мен. Благодаря на Вихра за онлайн подкрепата и на Иван за страхотния подарък. А удоволствието да пиеш кафе в компанията на спящо бебе и упояващия аромат на цветя е незаменимо. Това е едно от вдъхновенията, които ще запазя и за тази година.

И книгите. Без тях не мога. Чета непрекъснато, много, вдъхновено. Всяка една прочетена книга остава по нещо в душата ми, но книгите на Елиф Шафак са оставили много. И искрено се радвам, че пътешествието ми с тях ще продължи. Нямам търпение и обещавам да ти разкажа, въпреки че както съм казвала не обичам да пиша за книги (мисля си, че някак не е честно от моя страна, все пак това ми е работата).

Белослава. И не само тя. Александър също. Децата ми ме вдъхновяват всеки ден, всяка минута. Усмивките им ме карат да се смея, очите им ме карат да виждам света по нов начин. Карат ме да мечтая и да живея. Това чувство е незаменимо.

2011 година беше вълшебна за мен. Пораснах (и не само в прекия смисъл на думата). Научих много неща. Получих много неща. Щастлива съм и искам да го споделя с теб. Искрено се надявам, че 2012 ще е същата.

Пожелавам ти една вдъхновена година, пълна с чудеса!

P.S. След като се научих да слагам воден знак на снимките си (при това с photoshop), мисля, че е време да се науча да слагам само откаси от публикациите на началната си страница 😉

Разходка между две ботанически градини

Цялата минала седмица в Ботаническата градина при БАН имаше изложение на тикви. На рекламно съобщение за него попаднах още миналата събота чрез един приятел във Фейсбук и толкова се въодушевих да отида да го разгледам, че всеки ден врънках Иван да ни закара в бебето. В крайна сметка тази събота стигнах и въоръжена с фотоапарат, две деца и много настроение престъпих в света на цветята. Бях си отделила около два часа и все си мислех, че времето няма да ми стигне. Единствената друга Ботаническа градина, която съм посещавала е тази въ Франкфурт и в нея прекарах половин ден (който не ми стигна, сериозно!). И тук позитивизмът на поста свършва. Защо? Ами защото почти няма какво да напиша за нея. Първоначално бях много разочарована. Не ме разбирай погрешно. Не съм очаквала нещо грандиозно и необикновено, но все пак… В крайна сметка след четири дена размисъл установих, че всъщност ми е тъжно. В Ботаническата градина има великолепни растения, те обаче не са изложени така, че да ти привлечат вниманието. Оранжериите са много, ама много малки, растенията са сгъчкани (особено в основното крило) и ако не знаеш какво точно да гледаш, едва ли можеш да разбереш за какво иде реч. И това е вътре. Отвън положението не е по-добро. Голи поляни, които иначе могат да се превърнат в невероятни градини и един розариум, който ти оправя настроението. Не знам, може и да не съм права (надявам се да не съм), но…

А за повода, който ме заведе там, какво да кажа. Той също се вписва в общото настроение на този пост. Снимки няма. Вътре снимането не е разрешено. А отвън не ми се снимаше. Реших обаче да ти покажа снимки от Ботаническата градина във Франкфурт. И преди да кажеш нещо в духа на „пари няма“ (с което съм напълно съгласна), уверявам те снимките имат за цел просто да повдигнат настроението.

Накрая за причината, която ме отведе в нашата Ботаническа градина – тиквите. И понеже обещах на Краси да снимам, показвам и на нея и на теб тиквата от моя прозорец, за която трябва да благодаря на кума ми. Разделяйки се сега много ми се иска да си пожелая следващия път да изкарам цял един незабравим ден сред цветя и растения в игри и забавления.

Проектът ТЕРАСА – Равносметка

Преди около 6 месеца заявих решението си да превърна моята любима тераса в по-красиво и уютно кътче за обитаване. Днес е време да ти разкажа какво успях (и неуспях) на направя по този „проект“ и какво планирам за в бъдеще.

ЦВЕТЯТА

Както се казва в старите български приказки – речено сторено, за нула време се обзаведох с три вида мушкатоБегонияАзалияИ един прекрасен и най-вече ароматен жасминРазбира се не трябва да забравям поредния опит да си отгледам билки от семена.

Към проекта бяха въвлечени и приятели и роднини, които чули за моята решимост се надреварваха да ми подаряват цветя за терасата. Свекърва ми ми прати съкъзчета (или както им вика тя – дъвки).Веско ми донесе ягоди (да, истински, които се ядат)Вики ми подари дна много специална бегония.А за 33-я ми рожден ден колегите ме изненадаха с една цяла кошница живи цветя, които да радват летните ми дни.Така че като цяло залесяването биде осъществено.

КАКВО СЕ СЛУЧВАШЕ НА ТЕРАСАТА

В общи линии замисълът ми се осъществи. Терасата ми се превърна в почти мечтаното кътче, където четяхТворях (тук трябваше да има снимка, но не мога да я открия:(), посрещах гости.Пийвахме и хапвахме или само си говорихмеИ най-важното – превърна се в предпочитано място за спане на моето малко съкровище

КАКВО НЕ УСПЯХ НА НАПРАВЯ

Не успях да я превърна в това

Въпреки голямото ми желание, нито петуниите ми, нито съкъзчетата виснаха така. Приятели и разбирачи ме уверяват, че за това са нужни няколко години. Дано да е така, защото със сигурност няма да се откажа.

Не успях да си ушия възглавнички за пейката. Казвам ушия, защото Вихра ме вдъхнови, но аз съм доста „вързана“ в ръцете, така че ще опитам, но ако не стане ще прибягна до купешките 🙂

Не успях и да си направя висящи фенери. Тук също получих вдъхновение от Вихра. а и осветление по незнайни строителни причини на терасата няма. Но направата ще е къде къде по-сложна от закупуването, така че за другото лято освен многото настолни свещници, които стопляха вечерно време моето местенце, мисля да прибавя и един два висящи.

И не на последно място не успях да опазя всичките си цветя!

ЖЕРТВИТЕ

Да и тази година не мина без свидни жертви. Но преди да си казал нещо, не, мушкака опазих, като по чудо и благодарение на бирените съвети на Вихра. Но виж петуниите ми за поредно лято изгоряха и изсъхнаха по време на едноседмичната ни „ваканция“ извън София. Тази неделя ги изчистих и два корена са се спасили все пак. Отрязах ги и сега чакам да видя дали нещата са поправими.

Непоправими обаче останаха нещата за жасмина ми. (И това е най-свидната ми жертва тази година). Пак през тази въпросна седмица и под влиянието на жаркото августовско слънце и дългото отлагане на пресаждането му той изсъхна. Много ми беше мъчно, но си обещах следващия (а следващ ще има) да го пазя от сърце.

И накрая билките – е пак не успях. Един съвет от мен. Като решиш да си отглеждаш билки от семена не изсипвай цялото пликче в една малка саксия. Нищо няма да стане. Другата година ще си взема разсъдени, за да нямам този проблем 🙂

И така след 6 месеца проектът ми не е напълно провален. В крайна сметка успях на направя от товатоваИма какво още да се желае, но аз съм оптмист и другата пролет с нови сили (и умения) ще се завърна към проекта. Обещавам ти!

А ако искаш да видиш терасата в целия й блясък, можеш да го направиш тук!

Белослава и цветята

През първите 40 дена от живота си бебето и родилката се намират между живота и смъртта. Майката е „нечиста“, а детето се държи настрани от хорски очи. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, податливи са на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде представено пред общността на най-близките до майката жени. Те пък на свой ред влизат в ролята на „орисници“ и наричат бебето. Такава е традицията. 

Вярна на нея (но не съвсем) до този ден аз не показвах никъде моята малка дъщеря. Днес до черква не стигнахме, но в ранни зори омесих (с помощта на домашната хлебопекарна) погачата, събрах орисници и сред много сладки приказки и мед, те отправиха своите пожелания към моята дъщеря.

Аз пък реших да ти я представя по един по-различен начин – заобиколена от цветята, които я следват още от първия й ден! 

В края на този тъй специален ден и искам да благодаря на добрите феи за прекрасните наричания, за сладкото време, с което дариха моето дете и да отправя своето пожелание към моето бяло момиче – нека живота ти е осеян с прекрасни мигове, верни приятели и безгрижни дни. Наслаждавай му се с отворени очи и леко сърце. Обичам те!

Бегония с цвят на сьомга

Всяко едно от цветята на моята тераса има история. Не в смисъл, че е свързано с историята, а че появата му на заветната тераска не е случайна. Например жасмина (същия, за който ти разказвам от едно два-три месеца) пътува има няма 400 км, за да се озове и да ароматизира тази прашна софийска тераса. Но и днес няма да научиш как точно стана това. Днес искам да ти разкажа за най-новото ми цвете и най-вече за това как се намести между жълтото си сестриче и жълтата хризантема. И преди да кажеш нещо, не, не е розово – цвета е съомга (или ако ти харесва повече – корал).Днес имах гости. На кафе по женски у нас дойде моята нова приятелка Леа (която не бях виждала от първото й парти – отново женско, разбира се) и нейната майка – Вики. И понеже пътя до нас го няма на GPS-a, или на традиционните карти, а на моите умения като навигатор може да разчита (да се чете – да ги разбира) само Иван, излязох да ги посрещна.

У нас пихме кафе – по женски, играхме със забравените в килера играчки на Алекснасладихме се на прохладата и цветята на терасатас Леа пак играхме, а майка й обеща да й сложи от моя лак за нокти, който тя толкова много хареса (Вики, ще проверя!).

Накрая след като се наядеси тръгна, но не преди да ми обещае отново да дойде на гости. Дотогава за мен остава да си спомням за това гостуване всеки път, когато погледна новото си цвете – бегония, но не розова, а цвят сьомга.

P.S. Единствено трябва да й намеря подходяща саксия, нали?

Един цветен рожден ден

Знам, че ти обещах да ти разкажа за жасмина, но няма да е днес. Днес имам много по-хубав разказ за теб. Кратък, но пък за сметка на това е цветен. Става дума за един рожден ден. Е добре де, за моя рожден ден. Вчера станах на 33 (ето, казах го!) години. Денят започна в унинието на тези две тройки, но пък как завърши…Ще започна разказа си малко от края, като първо споделя с теб изводите. Без да осъзнавам (а и честно казано да искам) моята идея да разкрася терасата си е заразила достатъчен брой хора. Не го съзнавах, до вчера, когато Веско ме посрещна в офиса с подарък – разсад за ягоди (да, истински!, които мога да си гледам както в градината, така и на терасата). Веско, виновна съм, не спазих обещанието да ги засадя веднага щом се прибера, но още довечера ще се поправя и тогава ще ги покажа и на теб.

Следваха много цветя и цветни пожелания, чиято кулминация е ето това– невероятна кошница с живи цветя, предназначена за моята тераса. Заслугата отчасти е отново на Веско (който е дежурен по букет за всеки рожден ден в офиса), но по-голямата слава се пада на бутика за цвета „Цветя и още нещо…“, който се намира на ул. „Денкоглу“ 38 и Ани, неговата стопанка. Повярвай ми тя е в състояние наистина да твори магия.

Но да се върнем отново на рождения ден.  Честно казано нямах особено желание за празнуване (и заради тези две тройки), но Краси ми се беше обадила предния ден, че ще доведе Максим да си поиграят с моя син, а през деня кума ми каза, перифразирам: „Ние имаме подарък – ще дойдем!“. И ето ти компания за празник!

Прибрах ме се по живо по здраво, след първата част от гостите разбира се. Но те явно бяха избързали, за да може малкия разбойник Максим да обърне шапка с цветя върху главата ми.

Горе – разтоварване на багаж, деца се гонят напред-назад, чудене откъде да я захвана (по-скоро канелоните от къде да захвана), докато накрая реших първо да си изнеса кошницата на терасата. А там ме чакаше ето това.Ако намираш прилика между тази пейка и последната снимка от първата публикация за терасата, то това не е никак случайно. Наистина се влюбих в нея тогава. Иван също. Резултатът е този подарък. Просто така двамата с Емо ми я направиха. А аз бях вцепенена.Последваха канелоните (на много по-късен етап), подаръците ми от кумовете (единия от които керамично водно конче за терасата, което за съжаление малко пострада от играта на децата, но поправимо) и торта с 33 свещички (която няма да ти покажа).

Накрая, погледнато от перспективата на днешния ден, с ръка на сърцето мога да кажа, че това наистина беше най-хубавия ми (и цветен) рожден ден в последните години. Благодарение на приятелите ми и най-невероятния мъж на света!

Честит ми рожден ден!

Моята изгубена война с мушкатото

В началото на април (Господи, колко време е минало в тишина от моя страна!) започнах да разкрасявам терасата си. Започнах с ентусиазъм и малко по моему, но Вихра, Ади и ти го приехте много на сериозно и Проектът излезе дори извън границите на България. Ей така на шега. От рожденни дни, пътувания и все по-големия ми корем не ми оставяше време да ти покажа аз докъде я докарах, а и да си призная не много пролетното време ме демотивираше допълнително.

Но ето май преполови, рожденните дни почти приключиха, пътуванията са замразени до второ нареждане, а коремът поне още два месеца няма къде да ходи (освен напред). И дойде времето да ти покажа моята тераса. Много мислих как да стане и откъде да започна. Аз все пак съм Телец и искам всичко и сега, търпението е от добродетелите, които със сигурност ми липсват. Но в това разкрасяване (да не повярваш) подходих по един съвсем различен начин. И за да ти е интересно (и цветно) ще ти предлагам на час по лъжичка.

Реших да започна с мушкатото. Защо? Аз имам много дългааааа история с това цвете. Не особено щастлива. Майка ми гледа мушката (ако тук намираш прилика с твоята, вината е в цветето). Много. И са хубави. По цяло лято терасата ни в Плевен е осеяна с бели, розови и червени цветове и то е поливане, разчепкване, грижи. Не че цветето иска много, де. И преди години, реши жената да ми даде за апартамента мушкато. Аз обаче нали съм си темерут – не, та не. Да, но ти не позаваш моята майка – тя науми ли си нещо, връщане назад няма. И така пристигна тя със саксията, сложи я на терасата, даде ценни напътствие и след известно време си тръгна. Цветето цъфтя едно лято, след това под топлите ми грижи не порече. През зимата остана самичко на стълбищата, но оцеля. Оцеля, но не цъфна повече. И така две години подред. Какво ли не правих да го уморя, то не рече. До тази зима, когато най-накрая реших да се погрижа за него. Е, познай какво се случи – да, точно така, умря!

Иван често ми се подиграва, че при мен и най-устойчевите растения гинат. А и да си призная, ината ми е малко в повече, та бях решила НИКОГА повече да не завъждам мушкато. До днес. Минах (не)случайно покрай кварталния цветарски магазин, който много обичам и какво да видя – там на прозореца седят и ме чакат тези трите.

Е не можах да се удържа. Бях решила след жасмина, азалията и бегониите да продължа с петунии и сакъзчета, но просто не можах да си тръгна без да ги взема. Върнах се  къщи и в момента, в който ги поставих на масата, разбрах, че не съм сгрешила. Това английско мушкато и двете му кралски събратими идеално се вписваха в обстановката на моята тераса. Но… имах да се справя с приготвянето на една кремсупа от броколи, пълнени чушки и бананов крем преди да стигна до пресаждането и аранжирането на новите ми наематели на терасата. Мъжете се прибраха от спортния си полуден и в момента, в който Иван ги видя на терасата, реакцията не закъсня „Това не са ли мушката? Не мога да повярвам, че след толкова години битки си си взела мушката! Майка ти и моята майка толкова гледат и ти предлагат, а ти си купуваш?!“ В крайна сметка рано привечер изчистена, подредена и пренаредена, тази софийска тераса приюти три нови саксии.

Пожелай им късмет и се върни тук отново утре вечер за да прочетеш как открих за себе си едно от най-ароматните цветя – жасмина. До скоро!

Проект ТЕРАСАТА

Имам страхотна тераса. Всъщост имам две. Но втората става само за простиране на прането (не че искам да я обидя, де).

Та за първата. От години се опитвам да й придам човешки вид. Категорично съм забранила складирането на всякакъм вид внесена от бабите зимнина на нея, също така се опитвам да я опазя чиста от разновидности на буркани, боклук, прахоляк (тук срещам сериозната съпротива на стоежите около нас) и изгорели фасове (от мъжа ми). От време на време, като имай предвид, че това време е предимно лятото, на нея се появяват и някое друго растение, поело към трудната цел да оцелее под вещите ми грижи.  (Често казано незнам как, но успяват!)

Винаги съм гледала със завист към терасите на хората (и моя кум), отрупани с цветя и зеленина.

И сега, след почти тримесечно блог-мълчание, в този почти слънчев, пролетен ден, се заемам сериозно с един проект, който условно ще нарека ТЕРАСАТА.

Мъжът ми е сигурен, че нищо няма да излезе от него. При мен растенията можели само да се борят за живота си, но не и да виреят качествено… Но пък кой знае? Лятото, ща не ща, ще прекарвам доста голяма част от времето си на терасата. Имам си вече и кътче за сядане, и първите поникнали билки…

Амбицирала съм се да я превърна от това

в това

(с) http://cvetna-gradina.blogspot.com/

 

Предлагам ти да проследиш тази (може би) (не)успешна метаморфоза. А накрая, ако нещата станат така както съм ги замислила, с удоволствие ще ти показвам и разказвам за различните местенца, на които съм била, с чаша ароматно кафе в ръка, седнала на моята ТЕРАСА.

Стискай ми палци!

P.S. В публикацията са използвани снимки от http://cvetna-gradina.blogspot.com/ и http://handmade.blog.bg.