Tag Archives: турция

Изгубена в Троя

О, Музо!….

Не знам какво очаквах от Троя, но определено не беше това, което видях. Сигурно много си чувал, гледал, чел и т.н. за разкопките на предполагаемия велик град до днешния Чанаккале. Аз определено бях. И много исках да отида и да го видя. Да пипна историята. Да видя битките, хубавата Елена и славния Хектор. Е отидох, видях и … нищо не се случи.

Троя е може би една от главните исторически забележителности на днешна Турция. Едно от местата, на което ни посрещнаха задължителните автобуси с японски туристи. Много е лесно за откриване. Слизаш от ферибота на Чанаккале, продължаваш 20-тина километра по главния път за Измир и там на табелата завиваш вдясно и караш към 5-6 километра по пътя до бариерата на касата на входа на Троя. Входа е 15 лири на човек. Тук може би трябва да кажа, че и на трите исторически места, на които отидохме в Турция входната такса беше относително висока (15-20 лири). Децата (поне моето, което е на 5 години) влизат без пари. Плащаш, вземаш билетчето и продължаваш още малко до централния вход.

Там те посреща естестено Коня (Троянския:)).

За това какво е станало едно време в Троя, как е била разкопана от Шлиман и какво е намерено по-късно се е писало много.

http://troq.dir.bg/_wm/news/news.php?df=37196&dflid=3&nid=31497

Ако си видял всичко това и все още искаш да видиш още ти предлагам да ме последваш. Нашата (семейна) обиколка беше експедитивна – останалите от групата ни чакаха на входа да продължим пътя към България и малко по-различна.

Въпреки че започна традиционно – вляхме се в тълпата японски туристи и се качихме първо на коня. Докато се опитвах да опазя Троянския кон от унищожение от страна на Алекс, си мислих дали Одисей наистина е бил толкова умен или пък троянците не са били достатъчно досетливи.

Начало на обиколката – ами от началото. Тук за разлика от останалите антични разкопки на които бяхме, не можеш да се разхождаш напред назад където си искаш. Има точна пътека, която следва ясен маршрут. Очаквах да снимам величествени сгради, статуи, гордо изправени колони, останки от храмове – е, не можах. Просто ги няма. Троя е всъщност са 9 отделни града, от 9 различни епохи, насложени един върху друг.

Не ми е много ясно как се оправят историците в този хаос от епохи и останали камъни. Това, което са изкопали и намерили е натрупано на едно място описано, категоризирано и консервирано. Случва се да се натъкнеш на напръв поглед една стена, която обаче всъщност са две от две различни епохи. Без гид тук не можеш да се оправиш. А може би не трябва.

Следвам отъпканите от туристите пътеки и не мога да спра да се питам това ли е мястото, на което се е водила прочутата 10 годишна война за хубавата Елена. И ако да наистина ли трябва да го откриваме.

Докато следвам пътя на обиколката ми се приисква да прочета отново Илиадата. Да си припомня историята, местата, героите. И, признавам си, да сравня описанието с видяното и прочетеното тук.

Накрая – един съвет от мен: мини през малкия музей в края на обиколката, качи се отново на коня – ще го видиш с други очи, и ако имаш време седни да хапнеш в заведението преди входа. Специалитетът е троянска мусака по оригинална древна рецепта. Така я рекламират поне. Не знам дали е на 3000 години, но беше вкусна. След това си вземи нещо за спомен – малко дървено конче, магнитче със символа на Троя или лък (от Хекторово време),… и се сбогувай с този велик град.

Не знам дали видях истинската Троя на Приям. Със сигурност очаквах да е по-различна. Но си тръгнах удовлетворена, намерила частица от историята в себе си и в изгубено място.

Виж и останалите снимки тук.

Останалите истории, които научих в Троя, щи ти разкажа друг път.

Advertisements

Време за приказки

Много, много отдавна в османски времена страховита чума нападнала тези земи. Събрали се старейшените на областта – ходжи, свети мъже и други учени хора, да умуват каква е причината за това нещастие. Мислили, мислили и накрая стигнали до извода, че за всичко е виновен Панолип, отшелник, живеещ на този хълм в самота и мизерия. Освен всичко друго името му било и едно от прозвищата на Дявола. Решили старейшините да го накажат. Панолип научил за това от един овчар и решил да ги надхитри. Приготвил голямо пиршество – на масата сложил всякаква позната на хората храна, имало дори майчино мляко. Когато съдниците се качили на хълма и видели трапезата, забравили за наказанието и се отдали на пира. През това време Панолип избягал и никой повече на чул за него. Оттогава това място е известно като Saytan Sofrasi (Дяволската трапеза).

Дяволската трапеза е една от главните атракции за туристите в Айвълък и околността. Намира се непосредствено след махалата Саримсъклъ по пътя за Айвълък на има няма 6-7 километра. Просто на първата отбивка завий вляво и карай само напред. Моят съвет е да паркираш малко под официалния вход. Не за друго просто таксата за паркинга тук (и навсякъде другаде по забележителностите в Турция) е 3 лири. Отиди към 18 часа, за да имаш време да се полюбуваш на гледката. От централния вход вляво има каменна отворена книга, в която е разказана легендата на турски и английски език. Има няколко кафенета и ресторант.
Всяка вечер към 18 часа туристи

и местни

се качват на хълма за да гледат (снимат) залеза. Гледката си заслужава. Дори и без залез. От хълма се разкрива невероятна панорама към заливчетата и островчетата в тази част на Егейско море. Ако си почитател на изкачването на хълма има специални маршрути (ние не сме, така че със Зафирата). Отиди по-рано, за да имаш време да се насладиш на гледката, да пиеш чай, да прочетеш легендата за местността, да позиционираш статива и да настроиш фотоапарата. Местните казват, че ако си пожелаеш нещо по залез на Дяволската трапеза, то се сбъдвало. Е качих се, чай не пих, но снимах. Много. И си пожелах нещо. Няма да ти кажа какво, но ако се сбъдне ще научиш ;).
И накрая още една легенда свързана с този хълм. Тази за Дяволската стъпка. Старите хора казват, че от този хълм Зевс е наблюдавал развоя на Троянската война. (Честно казано това нещо го чух поне на още три места в непосредствена близост до планината Каз). Според друго предание тук се намра една от портите към Рая. Когато Зевс (?) решил да прогони Дявола от Рая, той натоварил с тази задача богинята на Луната Селена. Селена извела Дявола именно от тази порта. В мига, в който той излязал от райските двери, стъпил с единия си крак на този хълм, а с другия на остров Лесбос и избягал. Днес тук още може да се види Дяволската стъпка.

Голямото нощно пътуване към Турция

Случвало ли ти се е да си толкова развълнуван и да очакваш с такова нетърпение някое пътуване, че да не можеш място да си намериш. На мен ми се случи. С такова нетърпение чаках тази почивка, че чак не можах да повярвам, че чак не можах да повярвам, че дойде. Сега ще ти покажа и разкажа, за едно много дълго и много чакано пътуване.
Тръгването – в 00.30 през нощта на 1 септември. Сборният пункт беше OMV-то на Бояна. Две коли – проверено, 7 пътника (като броим и двамата шофьори) – проверено, навигация – на лице. За нея – навигацията, ще стане дума и след малко. Пътят не е много 720 км, а крайната цел – Айвалък.

Тръгнахме – Metallica, 150 км/ч, много кафе и добро настроение. Магистрала Тракия ни е до болка позната, но след табелата за Свиленград нещата рязко се промениха. Кратата изчезна. Попаднахме в черна дупка. И така до границата. Тъмно, пусто и непознато – все едно не сме в България. Пътят до границата ни отне около 4 часа. И като капак на това след паспортната проверка ни заваля такъв дъжд, че сълзи напълниха очите ми. Отивахме на море, а навън беше 13 градуса и небето така се беше затулило, че не виждах кога изобщо ще се оттули. И така до Галиполи (или както е турското му име Гелиболу). Оттам на ферибота.

Половин час треперене, снимки и трениране на походката на Джак Спароу и вече бяхме на друг континент. Да, ама времето си оставаше все така студено, дъждовно и тъжно. По пътя за Чанаккале задуха и силен вятър, въобще класика. Ти да не си помисли, че отивахме на море. Аз със сигурност вече се чудех накъде сме тръгнали. Но, о Богове, след Чанаккале небето взе да прослетлява бавно, но сигурно.

Ето там е морето!

Пътят взе да се вие по склона на планината Каз (Троя, Парис, първият конкурс за красота – сещате се Афродита, Артемида и Атина). И градусите на термометъра започнаха да се покачват – малко по малко с всеки изминат завой. Минахме покрай Троя, десетки сгушени градчета край морето и много, ама много маслин Ако някога ме попиташ как изглежда според мен Рая, направо ще ти покажа снимка. На Руми също:)

След като слязохме от планината вече търпение не ни беше останало. Броях километрите, намалях мащаба на картата на навигацията, Алекс неистово имитираше Магарето (от Шрек) на задната седалка, а Айвалък все така си оставаше някъде в далечината. Вече дори не ми се снимаше, исках просто да пипна морето. И, както стават хубавите неща, съвсем ненадейно стигнахме. Е имаше малко изнервяне на колата зад нас, след ато не завихме на табелата за Айвалък, а продължиме още 5 километра, но пътуването със сигурност си заслужаваше.

За всичко останало ще ти кажа друг път.
А снимките от пътуването можеш да видиш тук:)