Tag Archives: рожден ден

Кръщенето на Белослава

Много дълго време се чудех дали да ти разкажа тази история. Но в крайна сметка се реших. Най-вече защото обещах на Вида – тържествено и пред свидетели. Но преди да започна искам да направя няколко забележки. Забележка №1: Този разказ няма намерение да е с отрицателен, критичен или някакъв друг подобен нюанс. Забележка №2: (много важна) Аз ЗНАЕХ какво ме очаква. Александър е кръстен в този манастир. Свещеникът е същия. Така че бях подготвена. Изборът да се върна отново там за кръщенето на Белослава беше мой и осъзнат (оттук идва и първата забележка). И още по-важната Забележка №3: Искрено и от цялото си сърце вярвам и знам, че не всички божии служители в Българската православна църква са такива. Вярвам и знам, че има и такива, които приемат всяко тайнство, в което ни посвещават, като Божие чудо, които вярват, че Църквата е тук на първо място да дава и укрепва нашата вяра и после за всичко останало. Continue reading Кръщенето на Белослава

Шареното ми местенце

Напоследък забравям. Много неща. Това е по-мекия начин да ти кажа, че не ми стига времето. За много неща. Имах страшни планове преди време. За блога, за къщата, за детето (децата). Сигурно е стигна и до тях, но не и в пануваното от мен време. Явно планирането не е чак толкова добра идея. Така че просто ще живея в момента и ще му се наслаждавам, между две хранения и докато Белослава спи.

Но да се върна на поста си (започнат между впрочем в 14.30 на лист от тетратка). И понеже планирам, този точно беше замислен да се появи преди около месец, за да отпразнува първата годинка на едно много специално местенце – Шареното. Когато неговата стопанка Краси го отвори за света честно да ти призная не знаех що за животно е това блога. Тя обаче успя да ме вдъхнови, не само за писането и споделянето, но и за една дейност, в която съм с вързани ръце (като между врочем всички дейности, изискващи използването на ръцете ми).

Шареното е място за красота, вдъхновение и забавление. Сигурна съм, че ще го разбереш. Затова и в моя дом има специално място отделено на страхотиите, съторени от Краси за нас.Всъщост местенцата са няколко, защото Алекс държи неговите картички да са в неговата стая. Е, сред тези красоти, сигурна съм намираш и такива, които ние (аз и Алекс) сами си сътворихме, но пък бяхме вещо насърчавани от професионалиста. През времето (как тежко звучи, а?) през това местенце минаха и други красоти. Някои запазих, други не.

Малко хаотично ми се получи този път, но беше с най-добри чуства. И малко кратко, но имам оправдание за това, а то, оправданието вече нетърпеливо чака да бъде нахранено.

Затова ще ти кажа довиждане, но не преди да пожелая ЧЕСТИТ РОЖДАН ДЕН на големи патерици на Шареното и Краси!

 

 

 

 

 

Един цветен рожден ден

Знам, че ти обещах да ти разкажа за жасмина, но няма да е днес. Днес имам много по-хубав разказ за теб. Кратък, но пък за сметка на това е цветен. Става дума за един рожден ден. Е добре де, за моя рожден ден. Вчера станах на 33 (ето, казах го!) години. Денят започна в унинието на тези две тройки, но пък как завърши…Ще започна разказа си малко от края, като първо споделя с теб изводите. Без да осъзнавам (а и честно казано да искам) моята идея да разкрася терасата си е заразила достатъчен брой хора. Не го съзнавах, до вчера, когато Веско ме посрещна в офиса с подарък – разсад за ягоди (да, истински!, които мога да си гледам както в градината, така и на терасата). Веско, виновна съм, не спазих обещанието да ги засадя веднага щом се прибера, но още довечера ще се поправя и тогава ще ги покажа и на теб.

Следваха много цветя и цветни пожелания, чиято кулминация е ето това– невероятна кошница с живи цветя, предназначена за моята тераса. Заслугата отчасти е отново на Веско (който е дежурен по букет за всеки рожден ден в офиса), но по-голямата слава се пада на бутика за цвета “Цветя и още нещо…”, който се намира на ул. “Денкоглу” 38 и Ани, неговата стопанка. Повярвай ми тя е в състояние наистина да твори магия.

Но да се върнем отново на рождения ден.  Честно казано нямах особено желание за празнуване (и заради тези две тройки), но Краси ми се беше обадила предния ден, че ще доведе Максим да си поиграят с моя син, а през деня кума ми каза, перифразирам: “Ние имаме подарък – ще дойдем!”. И ето ти компания за празник!

Прибрах ме се по живо по здраво, след първата част от гостите разбира се. Но те явно бяха избързали, за да може малкия разбойник Максим да обърне шапка с цветя върху главата ми.

Горе – разтоварване на багаж, деца се гонят напред-назад, чудене откъде да я захвана (по-скоро канелоните от къде да захвана), докато накрая реших първо да си изнеса кошницата на терасата. А там ме чакаше ето това.Ако намираш прилика между тази пейка и последната снимка от първата публикация за терасата, то това не е никак случайно. Наистина се влюбих в нея тогава. Иван също. Резултатът е този подарък. Просто така двамата с Емо ми я направиха. А аз бях вцепенена.Последваха канелоните (на много по-късен етап), подаръците ми от кумовете (единия от които керамично водно конче за терасата, което за съжаление малко пострада от играта на децата, но поправимо) и торта с 33 свещички (която няма да ти покажа).

Накрая, погледнато от перспективата на днешния ден, с ръка на сърцето мога да кажа, че това наистина беше най-хубавия ми (и цветен) рожден ден в последните години. Благодарение на приятелите ми и най-невероятния мъж на света!

Честит ми рожден ден!

Феята и жабите

Преди да си е отишла тази година, бих искала да ти разкажа за рождения ден на една моя много добра приятелка. Не само защото всичко в него – от тортата до мястото бяха необичайни за такъв рожден ден, но и защото рожденичката е много, ама много специална. Родена само ден преди Игнажден (ок, виновна съм – цели две седмици се каня да ти го опиша), тази красавица се казва Елина.

И докато си допивам сутрешното кафе, ще ти покажа нейния невероятен втори рожден ден.

По принцип сме свикнали (е, ок, аз поне) детските рождени дни да са в някой парти клуб, където хлапетата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са отделени от горките родители, правят каквото си искат, качват се на главите на аниматорите и всичко приключва за има няма 2 часа.

Краси обаче реши, че малката й пораснала дъщеря трябва да посрещне този ден по друг начин. Вкъщи. С парти, което продължава цял ден. Приказно и изцяло домашо. Честно казано бях шашната. Не ме разбирай погрешно – като майка, който 3 година прави домашни партита на детето си, знам какво означава да пуснеш банда бандити да вилнеят из апартамента. Дори за ограниченото време след 17 часа. А да ги пуснеш от сутринта до вечерта, при това да са на различна възраст – е за това вече не ми се мислеше. Но партито беше НЕВЕРОЯТНО.

Всичко в него – от двете много специални тортиПрез сандвичите, които трябваше децата сами да си правят и да си ядат (но и с правенето и с яденето се заехме ние), до специалните подложки са маса и украсата на този зимно-летен празник беше повече от уникално. И как иначе, когато самата рожденичка е толкова необикновена.

А на рожден ден, като на рожден ден – имаше духане на свещички (в нашия случай звездички)танц и игри до припадък (за малки и не толкова малки момичета и момчета)и разбира се много подаръци.

Един от тях беше крила, коронка и вълшебна пръчица като на истинска фея,които още сънената и по пижама Елина нахлузи и набърза ръка превърна де що имаше гост в къщата в жаба. Но сигурно сме си го заслужавали:)

Как е привършила веселбата не мога да кажа – прибрахме се в късния следобед, капнали от игра, да правим коледни сладки (това обаче е друг разказ, може би).

А на теб, моя малка, невероятна феичке пожелавам едно бзгрижно детство пълно с много смях, много игри, много пакости, хиляди приятели и малко жаби… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЕЛИНА!