Tag Archives: растения

Разходка между две ботанически градини

Цялата минала седмица в Ботаническата градина при БАН имаше изложение на тикви. На рекламно съобщение за него попаднах още миналата събота чрез един приятел във Фейсбук и толкова се въодушевих да отида да го разгледам, че всеки ден врънках Иван да ни закара в бебето. В крайна сметка тази събота стигнах и въоръжена с фотоапарат, две деца и много настроение престъпих в света на цветята. Бях си отделила около два часа и все си мислех, че времето няма да ми стигне. Единствената друга Ботаническа градина, която съм посещавала е тази въ Франкфурт и в нея прекарах половин ден (който не ми стигна, сериозно!). И тук позитивизмът на поста свършва. Защо? Ами защото почти няма какво да напиша за нея. Първоначално бях много разочарована. Не ме разбирай погрешно. Не съм очаквала нещо грандиозно и необикновено, но все пак… В крайна сметка след четири дена размисъл установих, че всъщност ми е тъжно. В Ботаническата градина има великолепни растения, те обаче не са изложени така, че да ти привлечат вниманието. Оранжериите са много, ама много малки, растенията са сгъчкани (особено в основното крило) и ако не знаеш какво точно да гледаш, едва ли можеш да разбереш за какво иде реч. И това е вътре. Отвън положението не е по-добро. Голи поляни, които иначе могат да се превърнат в невероятни градини и един розариум, който ти оправя настроението. Не знам, може и да не съм права (надявам се да не съм), но…

А за повода, който ме заведе там, какво да кажа. Той също се вписва в общото настроение на този пост. Снимки няма. Вътре снимането не е разрешено. А отвън не ми се снимаше. Реших обаче да ти покажа снимки от Ботаническата градина във Франкфурт. И преди да кажеш нещо в духа на “пари няма” (с което съм напълно съгласна), уверявам те снимките имат за цел просто да повдигнат настроението.

Накрая за причината, която ме отведе в нашата Ботаническа градина – тиквите. И понеже обещах на Краси да снимам, показвам и на нея и на теб тиквата от моя прозорец, за която трябва да благодаря на кума ми. Разделяйки се сега много ми се иска да си пожелая следващия път да изкарам цял един незабравим ден сред цветя и растения в игри и забавления.

От кутията: Как трябва да живеят маймуните

Имам си кутия. Всъщност си имам много кутии. Удобни са, практични и много шарени. Но тази кутия е специална. В нея пазя всякакви малки нещица, които нося със себе си от пътуванията ми. Сега, има едно нещо, коeто трябва да знаеш за мен. Аз не обичам да пазя. Много съм добра в изхвърлянето. Обхване ли ме музата съм в състояние да изхвърля 80% от нещата, които се намират в килера, детската, кухнята и т.н. Не си падам “вехтошарка”, освен в този случай. В кутията можеш да намериш карта с кръчмите в Будапеща, билетче за ферибота на Рейн, или пък кратката история на пергамента, такава, каквато ми я разказаха в едно малко дюкянче в Бергама, Турция. Въобще, много (без)полезни неща. Защо ги пазя? Ами не знам. Може би поради същата причина, поради която ми хрумна да ти разказвам за моите пътувания.

Та за кутията, за улеснение (и за да знаеш, за коя точно кутия става въпрос) ще я нарека Кутията с боклучета-които-няма-да-изхвърля, от време на време ще я отварям, за да ти показвам какво съм видяла, донесла и запазила от местенцата, на които съм била преди месеци и години.

Преди да започна да вадя от нея обаче, ще ти покажа и видимата за всички част от спомените ни – Ъгълчето.

И така да започнем с Франкфурт.

Франкфурт беше част от епичното ни пътуване тази година. През май решихме с Иван да си направим пътешествие до Германия. За самото пътуване до Франкфурт няма да ти разказвам тук. То ще е повод още веднъж да отворя кутията. Но само ще кажа, че беше невероятно 😉

В самия Франкфурт няма какво толкова да се види. От Стария град е останало съвсем малко – няколко сгради, включително и кметството; разбира се небостъргачите

и задължителните молове

май това е. Обиколихме го за един ден. Но пък бяхме отделили два. На следващия дъждът спря, слънцето изгря и ние решихме да се поразходим из парковете. Така – знаех, че в града има голям Зоопарк и бях чувала за Палмен гарден (ботаническата им градина), бях сигурна, че няма да са като нашите, но с ръка на сърцето мога да кажа, че неочкавах да съм толкова впечетлена.

Неведнъж съм ходила в зоопарка в София с хлапето и винаги ми е било адски мъчно за животните, живеещи в този бетоннен …. (тук можеш да оставиш каквото си пожелаеш производно на ад). Във Франкфурт обаче нещата не стоят така. Бетон има, но той е съвсем малко и всичко е съобразено с това самите животни да се чувстват добре. Най-много ми хареса местенцето а маймуните.

Влизаш и неусетно се пренасяш в джунглата. И влажността на въздуха, и растенията и интериора всичко напомня за естествените им условия. А посетителите са отделени от животните със стъкло.

В пещерата на тюленчетата децата могат да наплюдават морските обитатели под равнището на водата, както и да си играят с тях.

А аквариума е просто невероятно място, където можеш да видиш истински пингвини, някакви анемонии, морски таралеж, а да и риби.

На входа можеш да си вземеш каручка за багаж и още нещо

А при козлетата можеш да влезеш и да си поиграешПалмен гарден ме остави без думи. Просто снимах.

Вечерта се прибрах с капнали от умора крака и усмивка на лица. Не само заради слънцето и предстоящото ми пътуване до Хайделберг на другата сутрин. А да и с повече от 900 снимки, направени само през този ден. Виж ги и ти (е, поне част от тях)