Помните ли летата на село? Онези, в които ни нямаше по цял ден и баба и дядо не можеха да ни съберат от улиците. Онези, в които тичахме, падахме, ставахме и продължавахме да тичаме. Онези, в които гонехме светулки по здрач и ги събирахме в буркани. За онези лета става дума тук.
Има ощеЕ, не е точно от уикенд, или поне не този конкретен. Днес Фейсбук ми напомни за едно пътуване до Любляна преди 2 години. Бяхме тръгнали за Мюнхен с колата и решихме да разделим пътя и да преспим в Любляна. В Словения бяхме спирали само веднъж – отново на път за Германия, но тогава пренощувахме в малкото кокетно градче Камник, в един средновековен крайпътен хан. Тази история обаче ще ти разкажа друг път. Сега за Любляна. Има още
Да, и ние! Тези два месеца ми се сториха като 200 години. Сякаш в един момент (прекрасен, слънчев петъчен ден) си живеех в моя си свят (София, България, 2020 г.) и в следващия съм пренесена из страниците на някой антиутопичен роман. Сюреалистично! В един момент ми се струваше, че физическото общуване с хората е някакъв далечен спомен. Но… слава Богу, не бе и на 16 май след повече от 80 дни видях табелата “София” в огледалото за обратно виждане. Има още
След по малко от седмица излизам в отпуск. Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана. Има още
Тази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея. Има още
Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място „утре“ и от това „утре“ минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Има още
Миналата седмица бяхме на сбора на Дряново. А за него мога да говоря много. Наистина. Не просто за конкретния случай от тази година, а от още много, много години назад във времето, когато баба и дядо бяха още живи и всеки октомври палехме Жигулата и се понасяхме на 180 километра от Плевен към сбора на „моето село“ (само не забравяй, че Дряново е град). Дори си спомням как веднъж пътувахме в една толкова гъста мъгла, че трябваше да вървя пред колата, осовата линия я нямаше.
След това посещенията ми секнаха. Нали се сещаш, приоритети. Сега обаче, от миналата година, благодарение на Боби подновихме тази толкова добра традиция. И така в събота сутрин натоварихме Зафирата и потеглихме към махала Пейна и къщата „Черницата“. Те се намират само на 5 километра от Дряново, но сякаш са в съвсем друг свят.
Задължителното посещение на Манастира се случи в събота, за да можем да се приберем навреме и да се приготвим за вечерта. Но от сега ти казвам – за това какво се случи след като опекохме пържолите
и изядохме картофената салата (благодаря ти за рецептата, Йоана) и с отдадохме на виното
няма да ти разказвам. Да си бил там;) А и все пак сборът е важен, нали?
На следващата сутрин времето не беше октомврийско и само листата по земята ни напомняха за годишния сезон.
На сбор, като на сбор. Почти нищо не се е променило от детството ми – имаше въртележки, червени (разбирай карамелени) ябълки, захарни петлета, пушек от скарите
и разбира се стрелбища
Постреляхме (предимно Алекс), повозихме се, купих червени ябълки за Ели и Веско и се отправихте към едно много по тихо и спокойно място – Килифаревския манастир.
Ако не си ходил до там – отиди. Гледките са изумителни по всяко време на годината. Пътят от Дряново до Килифаревския манастир ще те върне назад във времето. Много, ама много години назад. Ако не го знаеш и с GPS да си, трудно ще го откриеш. Но се постарай – трябва да го изминеш.
Стинеш ли, спри, запали свещичка и поговори с монахините.
Това е. Хайде до следващата година.
А да, ЧЕСТИТ СБОР! (макар и със седмица закъснение) 🙂
Books and Cookiez 