Tag Archives: пътуване

Планирам

След по малко от седмица излизам в отпуск.  Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана. Continue reading Планирам

Advertisements

Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

The GangТази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея.  Continue reading Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място “утре” и от това “утре” минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Continue reading Следобед в Копривщица

Сбор под “Черницата”

Миналата седмица бяхме на сбора на Дряново. А за него мога да говоря много. Наистина. Не просто за конкретния случай от тази година, а от още много, много години назад във времето, когато баба и дядо бяха още живи и всеки октомври палехме Жигулата и се понасяхме на 180 километра от Плевен към сбора на “моето село” (само не забравяй, че Дряново е град). Дори си спомням как веднъж пътувахме в една толкова гъста мъгла, че трябваше да вървя пред колата, осовата  линия я нямаше.

След това посещенията ми секнаха. Нали се сещаш, приоритети. Сега обаче, от миналата година, благодарение на Боби подновихме тази толкова добра традиция. И така в събота сутрин натоварихме Зафирата и потеглихме към махала Пейна и къщата “Черницата”. Те се намират само на 5 километра от Дряново, но сякаш са в съвсем друг свят.

Задължителното посещение на Манастира се случи в събота, за да можем да се приберем навреме и да се приготвим за вечерта. Но от сега ти казвам – за това какво се случи след като опекохме пържолите

и изядохме картофената салата (благодаря ти за рецептата, Йоана) и с отдадохме на виното

няма да ти разказвам. Да си бил там;) А и все пак сборът е важен, нали?

На следващата сутрин времето не беше октомврийско и само листата по земята ни напомняха за годишния сезон.

На сбор, като на сбор. Почти нищо не се е променило от детството ми – имаше въртележки, червени (разбирай карамелени) ябълки, захарни петлета, пушек от скарите

и разбира се стрелбища

Постреляхме (предимно Алекс), повозихме се, купих червени ябълки за Ели и Веско и се отправихте към едно много по тихо и спокойно място – Килифаревския манастир.

Ако не си ходил до там – отиди. Гледките са изумителни по всяко време на годината. Пътят от Дряново до Килифаревския манастир ще те върне назад във времето. Много, ама много години назад. Ако не го знаеш и с GPS да си, трудно ще го откриеш. Но се постарай – трябва да го изминеш.

Стинеш ли, спри, запали свещичка и поговори с монахините.

Това е. Хайде до следващата година.

А да, ЧЕСТИТ СБОР! (макар и със седмица закъснение) 🙂