Tag Archives: пътуване с кола

Вратите на Венеция и късен неделен брънч

 

Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е. Continue reading Вратите на Венеция и късен неделен брънч

Любимите ми снимки

Напоследък за нищо не ми остава време. Най-малко пък за писане. Същото е положението и със снимките, пътуванията… От една страна много ми липсва, но от друга за нищо на света не бих заменила тези скъпи, съкровени мигове, които така бързо ми се изплъзват – миговете с моето бебе. Но да се върна на темата. За празниците си ходихме до Плевен и на връщане – ох, да не повярваш, в колата беше някак тихо, за кратко. Белослава спеше, а Александър пазеше тишина. Времето навън беше прекрасно и само за пътуване. Не знам дали си пътувал по магистрала Хемус, но аз имам една любима отсечка. Това е моста точно преди тунела до Правец (като пътуваш към София). Гледката е уникална, не земна. И сега като се откри машинално посегнах към фотоапарата. Continue reading Любимите ми снимки

I sLOVEnia

Дойде време да започна един епохален разказ. Разказ за едно пътуване, което премина повече от 5 000 километра и 6 държави (някои, от които видях само през мантинелата на магистралата, но някои…). И преди да си се подлъгал това пътуване осъществихме преди точно 1 година.

Може би съм настроена носталгично, може би ме хваща съклета, че от половин година никъде не съм ходила (а и няма изглед да ходя и в следващата половин година:(), но година по-късно се връщам назад в спомени и снимки и искам да ти разкажа за нещата, които видях и местата, където искам да се върна. Реших, че ще го правя по-малко, ден по ден, за да го изживее отново.

Крайната цел на нашето пътуване беше Франкфурт, Германия. Много пътища водят натам, но ние избрахме най-живописния – този през Сърбия, Хърватска, Словения и Австрия. Е ОК дълъг е, но като не бързаш за никъде е невероятен. Тук е мястото да кажа, че от дете имам слабост към Германия и това пътуване беше една сбъдната детска мечта за мен. (Сега остава да отида само Мюнхен и на мач на Байерн и ще съм осъществила една голяма мечта).Иван пък обича да пътува (кара) кола, така че нетърпеливи в 4 сутринта напуснахме София. Крайната цел на този ден беше градчето Камник, Словения, където трябваше да сме стигнали до 16 часа. И тук един съвет към теб, нетърпеливецо, който като нас иска да тръгне рано-рано. Имай предвид, че печелиш един час. Ние забравихме този факт.

За пътя през Сърбия и Хърватска няма да ти разказвам – магистрала, “Металика”, спиране на pochivalishte за по кафе и цигара. Път.

А, да само още нещо, като си плащаш пътната такса на магистралата след Загреб, много внимавай какво точно ти връщат – на мен ми върнаха Куни. На теб трябва да ти върнат Евро. А, да, и не вярвай на навигация, която те кара по околовръсното на Белград, при положение, че няма карта на Сърбия.

Но пък като влязохме в Словения нещата коренно се промениха. Просто слязохме от магистралата. Много важно е да запомниш, че ако си с кола в Словения трябва да се снабдиш с винетка. Цената е 15 Евро за 7 дена (по-малък период няма). И още нещо като си с навигация – най-краткия път не винаги е най-бързия. Но благодарение на тази (женска според Иван) грешка слязохме от магистралата и видяхме Словения.

Пътят се вие по поречието на река Сава и е повече от живописен. Малки селца, сгушени в подножието на планината, цветя по прозорците, красота. И в нищото светофар. Е, ако беше Драго тук в никакъв случай нямаше да “чека зелено” 3 минути, но ние си чакахме. Оказа се че има защо. Пътя е толкова тесен, че две коли не могат да се разминат. Затова се изчакват. Умно.

В Камник пристигнахме в 14 часа. Щяхме да нощуваме в Gostilnica Pod Skalo, хостел, който се помещава в сграда била преди векове страноприемница. Страхотно място.

Горещо го препоръчвам на всеки, който е в района на Любляна (Камник се намира на около 30 километра от столицата). Градчето като цяло е страхотно. Малко, тихо, китно, просто приказно. Една главна улица

малка крепост, от която се разкрива невероятна гледка

много паркове, включително и на гарата

два-три манастира, уютни кафета и ресторанти. Ние в частност вечеряхме в ресторант Malorka.

Но ако очакваш да хапнеш нещо местно, няма да те огрее. Аз ядох салата (специално направена за мен). А и бирата е много добра. Трябва да я опиташ. И това е. Не е много, но си заслужава да се види. И със сигурност Словения е страна, в която искам да се върна отново. Със страхотни хора и невероятни места. На сутринта “ханджийката” Весна ни каза довиждане

а  ние поехме по “пътя на дрогата”, който ни отведе в Австрия. За него обаче, за Алпите и задръстванията по австрийските магистрали – утре.