Tag Archives: погача

Белослава и цветята

През първите 40 дена от живота си бебето и родилката се намират между живота и смъртта. Майката е “нечиста”, а детето се държи настрани от хорски очи. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, податливи са на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде представено пред общността на най-близките до майката жени. Те пък на свой ред влизат в ролята на “орисници” и наричат бебето. Такава е традицията. 

Вярна на нея (но не съвсем) до този ден аз не показвах никъде моята малка дъщеря. Днес до черква не стигнахме, но в ранни зори омесих (с помощта на домашната хлебопекарна) погачата, събрах орисници и сред много сладки приказки и мед, те отправиха своите пожелания към моята дъщеря.

Аз пък реших да ти я представя по един по-различен начин – заобиколена от цветята, които я следват още от първия й ден! 

В края на този тъй специален ден и искам да благодаря на добрите феи за прекрасните наричания, за сладкото време, с което дариха моето дете и да отправя своето пожелание към моето бяло момиче – нека живота ти е осеян с прекрасни мигове, верни приятели и безгрижни дни. Наслаждавай му се с отворени очи и леко сърце. Обичам те!

Advertisements

За феите, таинствата, традициите и малките неща

Като дете често се питах какво ли е да имаш фея орисница. Сещаш се нали, като онези от приказката за Спящата красавица – дето наричат детето да притежава всички невероятни качества, присъщи за всяка малка принцеса. Да пее прекрасно, да танцува като истинска балерина, да говори изящно и т.н.

Днес като по чудо отново разбрах какво е. Сега ще ти разкажа за тайнството наречено Погача. И по-точно за Погачата на малката Леа и нейната майка Вики.

Малко за традициите. Според думите на старите баби първите 40 дена новороденото и родилката се намират между живота и смъртта. През това време бебето се държи настрана от “нечисти” очи, а на 40 ден от раждането му, то и майка му се очистват с молитва и са готови да ги “види” света.

По-рано миналата седмица намерих във входящата си поща една страхотно сладка покана, на която не можах да устоя. Не само защото обичам бебето и майка му, но и, признавам си, исках да се почувствам като феите – онези от приказките. Та взех със себе си, както бях помолена, добро настроение, облякох дреха, от която да мога да скъсам конче и запремислях какво да орисам за малката принцеса, и в малко след 13 часа днес се явих на първото парти (само женско, разбира се) на Леа Александрова.

Сега пак за традициите. На Погача детето се дарява с дреха, на майката се носи нещо сладко, за да й е сладка кърмата, а присъстващите се гостят с предимно сладки неща, за да е сладък живота на детето. Разбира се централно място заема самата погача

– сладка питка, замесена по тъмно от майката, и купичка с мед. Освен това на това парти имаше много домашно приготвени вкусотийки (за малките неща), много смях и освен всичко друго Мартини с малко лед и много маслини.

За сладките приказки, Агнесите и домашно приготвеното Тирамису няма да ти говоря. Това ще остане сред онези малки неща, които никога няма да научиш 🙂 Те остават между четирите стени и мързеливите неделни часове и десетината момичета, присъстващи на партито.

Това, което ще научиш обаче е ритуала на едно тайнство. И защото от опит знам, че е много лично, няма да използвам имена. Когато всички гостенки пристигнат майката и бебето се настаняват на един стол. Тогава две девойки вземат специално приготвена кърпа, която държат над главите на майката и бебето. Трета мома взема питката и я разчупва над тях.

Едно парче  се полага в наречена кърпа и всяка една от орисниците минава, поставя по една желязна пара (за здраве и за да си купи бебето сън) при парчето и нарича.

След като всички минат, свекървата захранва с питка и мед майката, а една от девойките завръзва кърпата с парчето питка и паричките със специале възел (нито много хлабав, нито много стегнат).

Майката  качва вързопчето на най-високото място в къщата, където то трябва да престои една година.

След този ритуал, идва не по-малко сладкия ритуал на отварянето на подаръците. А те бяха тематични – от дрешки (но не в розово:)) и играчки, до архив от списания от август 2010 – месецът в който тя е родена, за да може след години да прочете какво друго важно се е случило когато тя се е родила.

Погачата на Леа не е първото такова събитие на което присъствам. Като изключим тази на Алекс (от която почти нищо не помня), съм орисвала на всички приятелки, които са раждали. Но тази беше специална. Заради Вики и малките неща, заради тайнството, което се случва под кърпата в този така необикновен миг за една майка и нейното бебе, заради ролята ми на орисница.

Времето отлита бързо и аз с охота откъсвам конче от дрехите, с които съм облечена и го поставям над главата на спящата Леа на изпроводяк. Пожелавам й сладък съм и като прекрачвам червения конец пред прага на дома, наум повтарям това, което преди това, казах на глас пред червената кърпа:

…Пожелавам ти да живееш в един прекрасен свят. да сбъднеш всяка една своя мечта и да си безкрайно щастлива. Нека животът ти е осеян с красота и усмивки…

P.S. Вики, Леа, много ви благодаря!