Tag Archives: планина

Сбор под “Черницата”

Миналата седмица бяхме на сбора на Дряново. А за него мога да говоря много. Наистина. Не просто за конкретния случай от тази година, а от още много, много години назад във времето, когато баба и дядо бяха още живи и всеки октомври палехме Жигулата и се понасяхме на 180 километра от Плевен към сбора на “моето село” (само не забравяй, че Дряново е град). Дори си спомням как веднъж пътувахме в една толкова гъста мъгла, че трябваше да вървя пред колата, осовата  линия я нямаше.

След това посещенията ми секнаха. Нали се сещаш, приоритети. Сега обаче, от миналата година, благодарение на Боби подновихме тази толкова добра традиция. И така в събота сутрин натоварихме Зафирата и потеглихме към махала Пейна и къщата “Черницата”. Те се намират само на 5 километра от Дряново, но сякаш са в съвсем друг свят.

Задължителното посещение на Манастира се случи в събота, за да можем да се приберем навреме и да се приготвим за вечерта. Но от сега ти казвам – за това какво се случи след като опекохме пържолите

и изядохме картофената салата (благодаря ти за рецептата, Йоана) и с отдадохме на виното

няма да ти разказвам. Да си бил там;) А и все пак сборът е важен, нали?

На следващата сутрин времето не беше октомврийско и само листата по земята ни напомняха за годишния сезон.

На сбор, като на сбор. Почти нищо не се е променило от детството ми – имаше въртележки, червени (разбирай карамелени) ябълки, захарни петлета, пушек от скарите

и разбира се стрелбища

Постреляхме (предимно Алекс), повозихме се, купих червени ябълки за Ели и Веско и се отправихте към едно много по тихо и спокойно място – Килифаревския манастир.

Ако не си ходил до там – отиди. Гледките са изумителни по всяко време на годината. Пътят от Дряново до Килифаревския манастир ще те върне назад във времето. Много, ама много години назад. Ако не го знаеш и с GPS да си, трудно ще го откриеш. Но се постарай – трябва да го изминеш.

Стинеш ли, спри, запали свещичка и поговори с монахините.

Това е. Хайде до следващата година.

А да, ЧЕСТИТ СБОР! (макар и със седмица закъснение) 🙂

 

Advertisements

Есенно-пролетни уикенди на Езерото

Сериозно обмислям идеята да прекръстя отново името на този блог (:)). Този път на Местенце за уикенда. Причината е проста – всяка събота сутрин (а понякога и в петък късно следобед) товарим детето, куфара и фотоапарата и потегляме към някое (магично) местенце в България.

Миналата бяхме в Къщата на художника в село Езерото, Габровско.

В събота сутрин след закуска с кафе и кроасани, подбрахме още една кола народ (куче, дете) и потеглихме. Пътя до там е лесен, стига се за има няма два часа. По магистрала “Хемус” до Ябланица, оттам по главния път София – Варна до Севлиево, после отбиваш към Габрово. Щом стигнеш до Етъра, продължаваш още 5-6 километра по неасфалтиран, но хубав път, докато стигнеш до китното селце, сгушено в Габровския балкан.

Понеже не бързахме много, стигнахме за малко повече от 2 часа, по-точно към 14.30. Нужда от запознаване с обстановката нямахме, тъй като само преди няколко месеца отново бяхме тук за един (този път пролетен) уикенд. Времето беше страхотно, така че веднага се насочихме към барбекюто. За мързеливия съботен следобед (както и за вечерта) няма да разказвам. Снимките сигурна съм говорят сами за себе си.

Сигурна съм си спомняш че неведнъж съм казвала, че не обичам да се връщам на места, на които вече съм била. Особено ако имам хубави спомени от тези места. Няколко са изключенията и Къщата на художника е едно от тях. Защо? Отговор нямам. Или поне не е един. Има някаква магия в огъня, в малките неща,в гоненето на призраци по късна доба, в духа на мястото и в ракията, изстудяваща се под студения чучур.

Ако се питаш къде е езерото от името на селото, ето го:

По същата пътечка можеш да стигаш до Заслона, разходката си заслужава, дори да не стигнеш до там (а ние не стигнахме, нито този уикенд, нито по Гьоргьовден). А всичко преди и по време на тази разходка ме караше да забравя, че е неделя и че на следващия ден ме очаква суетата на делничния софийски работен ден.

На където и да се насочиш след село Езерото – дали за миш-маш и крем карамел в Андъка, или за рибена чорба в крайпътно ханче до Казанлък, спомена за къщата със сигурност ще те върнат отново там. С мен така се случи.