Tag Archives: пикник

Здравей, есен!

Вчера в 12 и нещо настъпи астрономическата есен. Тъжно, или? Лично аз свързвам този не особено любим мой сезон с дъждове, ветрове, мирис на приготвяща се зимнина, падащи листа от дърветата, абе, въобще меланхолично. Но…. дали е така? Без да искаме почетохме идването на есента с пикник на вилата на наши близки приятели. И за да ме опровергае напълно, есента дойде с топло слънце, много смях, прекрасни цветове и обещание на циганско лято. Моят съвет е да се възползваш максимално от галещите лъчи на слънцето и да събереш максимално витамин Д. Ето как го наравих аз:След дъждовете и ветровете на предишните два дена, отчаянието се беше загнездило в очакванията ми за почивните дни. Но нещеш ли, слънцето ме изненада с усмивката си и семейно решихме да се самопоканим за барбекю и бира не много далеч от София, на има няма 80 км по магистралата. Чист въздух, зелена тревичка, вкусотии и пълен релакс. Минавайки през сгушените покрай пътя селца се влюбих в цветовете без да знам какви са. Оказаха се димитровчета, а Румен ми обеща от тях за терасата.На пикник, като на пикник – поиграхме (някои от нас)Поспахме (пак не всички :))Но виж всички похапнахме Накрая с последните слънчеви лъчи поехме към къщи. Изморени, но доволни от първия ден на есента. Дано и останалите да са такива – пълни с цветове!

Пикник с хвърчило

Вчера ходих на пикник (или нещо подобно). Мястото – полянка над манастира “Седемте престола” по дефилето на Искър. Денят – слънчев, неделен, откраднат от прогнозата за много дъжд в средата на юли. Причината – трябваше да пуснем едно хвърчило.

Манастрът се намира на около 70 километра от София. По стария път за Враца по Искърското дефила. Ставаме рано, ама безбожно рано за неделя сутрин – около 8.00 часа. Набързо закуска – традиционните неделни палачинки. Натоварваме се, минаваме да вземем Емо и Руми, вземаме нещичко за из път и хайде на път. Много Metalica, не толкова много километри и достатъчно често задаване на въпроса “Стигнахме ли вече”. И след около час и нещо сме на мястото на събитието. По пътя сме подминали Своге, Лъкатник, свили сме в дясно на Елисейна, още 15-16 километра нагоре и готово.

Денят е страхотен. Има река, а покрай нея камъни. И Алекс се залепя там. Манастирът е стар, но е обновен. Има естествено много хора, защото не сме единствените, които се опитват да избягат от големия град при всеки удобен случай. На около стотина метра от манастира има чудотворен извор – Аязмо. Казват, че ако си измиеш лицето с водата от него, болестите ще избягат от теб. Е, щом казват – пробвам, хвърлям стотинка за късмет и обратно в колата.

Още 4-5 километра по лъкатушещия път и ето я и нашата полянка (малко след разклона за Разминавка:)). Одеало, книга, торби с храна… И разбира се хвърчилото – нали заради него дойдохме. Двете деца (моето и едно много голямо) отново спорят за играта. Много тичане, малко сълзи и смях. След хвърчилото идва ред на плуване в рекичката. Е, плуване точно едва ли може да се нарече, но момчетата цопнаха няколко пъти.

Пикникът беше импровизиран – салати, бира, сандвичи, много приятни слънчеви мигове. В безвремието на този ленив следобед с мъка се ориентирахме обратно към София. В колата всички спят – без шофьора и мен, естествено. Спираме на Лъкатник за по цигара и много снимки. (Един кулинарен съвет: В кръчмата в подножието на пътеката за нагоре правят най-вкусните кюфтета, които някога съм опитвала. Обстановката отново ме връща в соц. времето. А бирата се изстудява в студената вода от извора.)

За пръв път посетихме това място преди около 3 години – отново на пикник. И оттогава всяка година се връщаме отново – поне по веднъж.