Липсвах ли ти? От много време се губя из блог пространството. Но при мен е така. Нямам ли вдъхновене – не ме търси. През тези два месеца исках да ти разкажа за много неща – за 21 часовия ми престой в Прага, за топлите ми летни спомени от Асклепиона и Пергамон, за десетки други приказни кътчета, но нещо все не се получаваше. Не знам защо… Но сега, след като преболедувах факта, че на Нова година ще си бъдя в къщи (а не в „Будапеща“ в Плевен, както беше планирано) и най-вероятно ще заспя преди 12 часа, реших да те разходя из кръчмите и кафетата на Охрид, където бяхме по същото врме на годината, но преди 2 години. Сигурна съм, че ще ти е интересно.
Звучи ти малко пенсионерско, сигурна съм. Но за пръв последен път тръгнахме на организирно посрещане на Нова година в Охрид с автобус и Руми и Емо. Последен, защото за втори път се убеждавам, че каквото и да било пътуване с автобус не е за нас, но за това по-късно. Пенсионерско, защото, без да преувеличавам, ние бяхме най-младите четирима души в автобуша и в цялата група. (Без разбира се да броим внуците.) Но това в никакъв случай не ни попречи да си изкараме страхотно и да опознаем – отблизо кръчмите и кухнята на Охрид.
Надявам се неочакваш да ти разказвам за историята и забележителностите на този страхотен град. Няма да го направя. За виждане, видяхме ги. Времето, слава Богу, беше страхотно. Сняг нямаше, слънце имаше и от кумова срама отделихме половината от последния си ден в Охрид, за да разгледаме старата част и да се докоснем до историята.
Видяхме как се прави хартия.
Полутахме се из сокаците на стария град.
Превзехме Самуиловата крепост.
Върнахме се назад във времето с разкопките на старата патриаршеска църква.
И толкова. След това огладняхме. А за това, къде и какво можеш да хапнеш в Охрид, мога да разказвам с дни. От шкембе чорбата в магерницата на манастира Св. Наум, полята с жлъта ракия в утрото (добре, де обяда) на 1 януари
През обедите и вечерите в станалия ни любим ресторант „Антико“, намиращ се съвсем в началото на Стария град
През още няколко страхотни местенца за похапване – сутрин, обед и вечер.
Какво да ти кажа. Има много неща, с които Охрид може да те заплени – Охридското езеро
спокойствието и красотата си
Аз останах запленена от всичко това и от още много. Всички македонци, с които се запознахме ни посъветваха да се върнем напролет. През май. И ние обещахме. Е, нищо, че втора година не можем да удържим това обещание, аз съм убедена, че когато му дойде времето, ще се върна отново в Охрид. Честно казано съм малко упрашена. Толкова много ми харесаха тези четири дена по Нова година, че ме е страх да не се разочаровам от нещо при второто си посещение. Но въпреки всичко искам да се върна. Заради плескавицата и жлътата ракия, заради неповторимия дух на вищите се сокаци из стария град, заради тихото плискане на вълните на Охридското езеро, заради красотата на това място. Сигурна съм, че и на теб ще ти хареса.
Books and Cookiez 