Tag Archives: Камник

Носталгично по Австрия

Пътува ми се. Много. Закотвена в горещината на големия град, изпитвам носталгия по онази тръпка да запалиш колата и да потеглиш нанякъде с карта и фотоапарат. В носталгията компания ми правят само безбройното много снимки, които пазя в компютъра си. И спомените, разбира се.

Съжалявам, че ти звуча толкова депресирано. Но в един момент стигнах до извода, че така звучат самотните дни, чашата студен чай и уморените от жегата цветя на терасата ми, които чакат следобедния летен дъжд, както аз чакам да отворя папката със снимки, които да ме отнесат много, много далеч. Този път в Австрия.

Но, моля те недей да бъркаш. В Австрия все още не съм ходила в онзи смисъл на думата, който ти разбираш от казаното до момента. Само съм минавала. На път за Франкфурт. Но пътя със сигурност си заслужава да бъде показан. И разказан.Пътят от Словения до Германия не е много дълъг. Но е много красив. Предният път те оставих да се наслаждаваш на малкото китно градче Камник в Словения, а ние с Иван потеглихме по пътя на дрогата.Чак пък? Така го краси Иван, защото честно казано на такова приличаше. Е, поне в западния си вариант. Тук има къде, къде по сполучливи попадения. Но да не се отплесвам. В страни от утъпкания от колите магистрален път се вие  много по красив – този, минаващ през известния словенски ски курорт Кранска гора. Известен, известен, ама аз за пръв път го чувах. Че е красиво, няма да те убеждавам. Красиво е! А после какво те чака. Минаване на граница като от филм за Индиана Джоунс. Ние нали си имахме едно на ум, от опит със сърбите и спираме на всяко дръвче. Е, те хората отдавна са спрели да спират там. Ама нейсе.Оттук нататък имам само една дума за братята австрийци – виражи. Те явно не я знаят. Ужас ти казвам. Но хубав. Малко въртене из китното градче Вилах

и оттам магистрала. Но каква. Важно е да знаеш, че трябва да си набавиш винетка, за да пътуваш из Австрия. Цената на десетдневна такава – по-мaлки няма, е 8 EUR, още 9.50 EUR  ще платиш след като минеш тунелите  (3 на брой, дълги по 15-20! километра) край Залцбург, магистрала Тауерн. През целия път ни валя дъжд. Не силен, просто дъжд. Не можеше нищо да се снима. А имаше какво. Алпите са невероятни. Красота. Може би заради дъжда лилавите крави се бяха покрили.Но за всичко друго мисля да се върна някой ден там. Да не си помислиш че са някакви свръх хора, постигнали утопичен идеал. Ремонти има – повече от България, задръствания също. Такива задръствания не бях виждала до сега. Но няма нерви и луди хора. Всеки спокойно си чакаше да мине. Ние също. И добре, че чакахме, защото видяхме ето това.Напуснахме Австрия, както и влязохме в нея – неусетно. Оставаха ни още някакви си 400-500 километра, така че се върнахме на магистралата. Е, тя германската магистрала не е като другите, но за това друг път. Сега те оставям, защото граховата крем супа е готова. А ти ако щеш вярвай, но от този кратък разказ и на мен, и на цветята ми ни стана по-добре. А може би влияние има и факта, че излезе вятър.

Advertisements

I sLOVEnia

Дойде време да започна един епохален разказ. Разказ за едно пътуване, което премина повече от 5 000 километра и 6 държави (някои, от които видях само през мантинелата на магистралата, но някои…). И преди да си се подлъгал това пътуване осъществихме преди точно 1 година.

Може би съм настроена носталгично, може би ме хваща съклета, че от половин година никъде не съм ходила (а и няма изглед да ходя и в следващата половин година:(), но година по-късно се връщам назад в спомени и снимки и искам да ти разкажа за нещата, които видях и местата, където искам да се върна. Реших, че ще го правя по-малко, ден по ден, за да го изживее отново.

Крайната цел на нашето пътуване беше Франкфурт, Германия. Много пътища водят натам, но ние избрахме най-живописния – този през Сърбия, Хърватска, Словения и Австрия. Е ОК дълъг е, но като не бързаш за никъде е невероятен. Тук е мястото да кажа, че от дете имам слабост към Германия и това пътуване беше една сбъдната детска мечта за мен. (Сега остава да отида само Мюнхен и на мач на Байерн и ще съм осъществила една голяма мечта).Иван пък обича да пътува (кара) кола, така че нетърпеливи в 4 сутринта напуснахме София. Крайната цел на този ден беше градчето Камник, Словения, където трябваше да сме стигнали до 16 часа. И тук един съвет към теб, нетърпеливецо, който като нас иска да тръгне рано-рано. Имай предвид, че печелиш един час. Ние забравихме този факт.

За пътя през Сърбия и Хърватска няма да ти разказвам – магистрала, “Металика”, спиране на pochivalishte за по кафе и цигара. Път.

А, да само още нещо, като си плащаш пътната такса на магистралата след Загреб, много внимавай какво точно ти връщат – на мен ми върнаха Куни. На теб трябва да ти върнат Евро. А, да, и не вярвай на навигация, която те кара по околовръсното на Белград, при положение, че няма карта на Сърбия.

Но пък като влязохме в Словения нещата коренно се промениха. Просто слязохме от магистралата. Много важно е да запомниш, че ако си с кола в Словения трябва да се снабдиш с винетка. Цената е 15 Евро за 7 дена (по-малък период няма). И още нещо като си с навигация – най-краткия път не винаги е най-бързия. Но благодарение на тази (женска според Иван) грешка слязохме от магистралата и видяхме Словения.

Пътят се вие по поречието на река Сава и е повече от живописен. Малки селца, сгушени в подножието на планината, цветя по прозорците, красота. И в нищото светофар. Е, ако беше Драго тук в никакъв случай нямаше да “чека зелено” 3 минути, но ние си чакахме. Оказа се че има защо. Пътя е толкова тесен, че две коли не могат да се разминат. Затова се изчакват. Умно.

В Камник пристигнахме в 14 часа. Щяхме да нощуваме в Gostilnica Pod Skalo, хостел, който се помещава в сграда била преди векове страноприемница. Страхотно място.

Горещо го препоръчвам на всеки, който е в района на Любляна (Камник се намира на около 30 километра от столицата). Градчето като цяло е страхотно. Малко, тихо, китно, просто приказно. Една главна улица

малка крепост, от която се разкрива невероятна гледка

много паркове, включително и на гарата

два-три манастира, уютни кафета и ресторанти. Ние в частност вечеряхме в ресторант Malorka.

Но ако очакваш да хапнеш нещо местно, няма да те огрее. Аз ядох салата (специално направена за мен). А и бирата е много добра. Трябва да я опиташ. И това е. Не е много, но си заслужава да се види. И със сигурност Словения е страна, в която искам да се върна отново. Със страхотни хора и невероятни места. На сутринта “ханджийката” Весна ни каза довиждане

а  ние поехме по “пътя на дрогата”, който ни отведе в Австрия. За него обаче, за Алпите и задръстванията по австрийските магистрали – утре.