Tag Archives: жасмин

Проектът ТЕРАСА – Равносметка

Преди около 6 месеца заявих решението си да превърна моята любима тераса в по-красиво и уютно кътче за обитаване. Днес е време да ти разкажа какво успях (и неуспях) на направя по този “проект” и какво планирам за в бъдеще.

ЦВЕТЯТА

Както се казва в старите български приказки – речено сторено, за нула време се обзаведох с три вида мушкатоБегонияАзалияИ един прекрасен и най-вече ароматен жасминРазбира се не трябва да забравям поредния опит да си отгледам билки от семена.

Към проекта бяха въвлечени и приятели и роднини, които чули за моята решимост се надреварваха да ми подаряват цветя за терасата. Свекърва ми ми прати съкъзчета (или както им вика тя – дъвки).Веско ми донесе ягоди (да, истински, които се ядат)Вики ми подари дна много специална бегония.А за 33-я ми рожден ден колегите ме изненадаха с една цяла кошница живи цветя, които да радват летните ми дни.Така че като цяло залесяването биде осъществено.

КАКВО СЕ СЛУЧВАШЕ НА ТЕРАСАТА

В общи линии замисълът ми се осъществи. Терасата ми се превърна в почти мечтаното кътче, където четяхТворях (тук трябваше да има снимка, но не мога да я открия:(), посрещах гости.Пийвахме и хапвахме или само си говорихмеИ най-важното – превърна се в предпочитано място за спане на моето малко съкровище

КАКВО НЕ УСПЯХ НА НАПРАВЯ

Не успях да я превърна в това

Въпреки голямото ми желание, нито петуниите ми, нито съкъзчетата виснаха така. Приятели и разбирачи ме уверяват, че за това са нужни няколко години. Дано да е така, защото със сигурност няма да се откажа.

Не успях да си ушия възглавнички за пейката. Казвам ушия, защото Вихра ме вдъхнови, но аз съм доста “вързана” в ръцете, така че ще опитам, но ако не стане ще прибягна до купешките 🙂

Не успях и да си направя висящи фенери. Тук също получих вдъхновение от Вихра. а и осветление по незнайни строителни причини на терасата няма. Но направата ще е къде къде по-сложна от закупуването, така че за другото лято освен многото настолни свещници, които стопляха вечерно време моето местенце, мисля да прибавя и един два висящи.

И не на последно място не успях да опазя всичките си цветя!

ЖЕРТВИТЕ

Да и тази година не мина без свидни жертви. Но преди да си казал нещо, не, мушкака опазих, като по чудо и благодарение на бирените съвети на Вихра. Но виж петуниите ми за поредно лято изгоряха и изсъхнаха по време на едноседмичната ни “ваканция” извън София. Тази неделя ги изчистих и два корена са се спасили все пак. Отрязах ги и сега чакам да видя дали нещата са поправими.

Непоправими обаче останаха нещата за жасмина ми. (И това е най-свидната ми жертва тази година). Пак през тази въпросна седмица и под влиянието на жаркото августовско слънце и дългото отлагане на пресаждането му той изсъхна. Много ми беше мъчно, но си обещах следващия (а следващ ще има) да го пазя от сърце.

И накрая билките – е пак не успях. Един съвет от мен. Като решиш да си отглеждаш билки от семена не изсипвай цялото пликче в една малка саксия. Нищо няма да стане. Другата година ще си взема разсъдени, за да нямам този проблем 🙂

И така след 6 месеца проектът ми не е напълно провален. В крайна сметка успях на направя от товатоваИма какво още да се желае, но аз съм оптмист и другата пролет с нови сили (и умения) ще се завърна към проекта. Обещавам ти!

А ако искаш да видиш терасата в целия й блясък, можеш да го направиш тук!

Моята изгубена война с мушкатото

В началото на април (Господи, колко време е минало в тишина от моя страна!) започнах да разкрасявам терасата си. Започнах с ентусиазъм и малко по моему, но Вихра, Ади и ти го приехте много на сериозно и Проектът излезе дори извън границите на България. Ей така на шега. От рожденни дни, пътувания и все по-големия ми корем не ми оставяше време да ти покажа аз докъде я докарах, а и да си призная не много пролетното време ме демотивираше допълнително.

Но ето май преполови, рожденните дни почти приключиха, пътуванията са замразени до второ нареждане, а коремът поне още два месеца няма къде да ходи (освен напред). И дойде времето да ти покажа моята тераса. Много мислих как да стане и откъде да започна. Аз все пак съм Телец и искам всичко и сега, търпението е от добродетелите, които със сигурност ми липсват. Но в това разкрасяване (да не повярваш) подходих по един съвсем различен начин. И за да ти е интересно (и цветно) ще ти предлагам на час по лъжичка.

Реших да започна с мушкатото. Защо? Аз имам много дългааааа история с това цвете. Не особено щастлива. Майка ми гледа мушката (ако тук намираш прилика с твоята, вината е в цветето). Много. И са хубави. По цяло лято терасата ни в Плевен е осеяна с бели, розови и червени цветове и то е поливане, разчепкване, грижи. Не че цветето иска много, де. И преди години, реши жената да ми даде за апартамента мушкато. Аз обаче нали съм си темерут – не, та не. Да, но ти не позаваш моята майка – тя науми ли си нещо, връщане назад няма. И така пристигна тя със саксията, сложи я на терасата, даде ценни напътствие и след известно време си тръгна. Цветето цъфтя едно лято, след това под топлите ми грижи не порече. През зимата остана самичко на стълбищата, но оцеля. Оцеля, но не цъфна повече. И така две години подред. Какво ли не правих да го уморя, то не рече. До тази зима, когато най-накрая реших да се погрижа за него. Е, познай какво се случи – да, точно така, умря!

Иван често ми се подиграва, че при мен и най-устойчевите растения гинат. А и да си призная, ината ми е малко в повече, та бях решила НИКОГА повече да не завъждам мушкато. До днес. Минах (не)случайно покрай кварталния цветарски магазин, който много обичам и какво да видя – там на прозореца седят и ме чакат тези трите.

Е не можах да се удържа. Бях решила след жасмина, азалията и бегониите да продължа с петунии и сакъзчета, но просто не можах да си тръгна без да ги взема. Върнах се  къщи и в момента, в който ги поставих на масата, разбрах, че не съм сгрешила. Това английско мушкато и двете му кралски събратими идеално се вписваха в обстановката на моята тераса. Но… имах да се справя с приготвянето на една кремсупа от броколи, пълнени чушки и бананов крем преди да стигна до пресаждането и аранжирането на новите ми наематели на терасата. Мъжете се прибраха от спортния си полуден и в момента, в който Иван ги видя на терасата, реакцията не закъсня “Това не са ли мушката? Не мога да повярвам, че след толкова години битки си си взела мушката! Майка ти и моята майка толкова гледат и ти предлагат, а ти си купуваш?!” В крайна сметка рано привечер изчистена, подредена и пренаредена, тази софийска тераса приюти три нови саксии.

Пожелай им късмет и се върни тук отново утре вечер за да прочетеш как открих за себе си едно от най-ароматните цветя – жасмина. До скоро!