Tag Archives: Вилах

Носталгично по Австрия

Пътува ми се. Много. Закотвена в горещината на големия град, изпитвам носталгия по онази тръпка да запалиш колата и да потеглиш нанякъде с карта и фотоапарат. В носталгията компания ми правят само безбройното много снимки, които пазя в компютъра си. И спомените, разбира се.

Съжалявам, че ти звуча толкова депресирано. Но в един момент стигнах до извода, че така звучат самотните дни, чашата студен чай и уморените от жегата цветя на терасата ми, които чакат следобедния летен дъжд, както аз чакам да отворя папката със снимки, които да ме отнесат много, много далеч. Този път в Австрия.

Но, моля те недей да бъркаш. В Австрия все още не съм ходила в онзи смисъл на думата, който ти разбираш от казаното до момента. Само съм минавала. На път за Франкфурт. Но пътя със сигурност си заслужава да бъде показан. И разказан.Пътят от Словения до Германия не е много дълъг. Но е много красив. Предният път те оставих да се наслаждаваш на малкото китно градче Камник в Словения, а ние с Иван потеглихме по пътя на дрогата.Чак пък? Така го краси Иван, защото честно казано на такова приличаше. Е, поне в западния си вариант. Тук има къде, къде по сполучливи попадения. Но да не се отплесвам. В страни от утъпкания от колите магистрален път се вие  много по красив – този, минаващ през известния словенски ски курорт Кранска гора. Известен, известен, ама аз за пръв път го чувах. Че е красиво, няма да те убеждавам. Красиво е! А после какво те чака. Минаване на граница като от филм за Индиана Джоунс. Ние нали си имахме едно на ум, от опит със сърбите и спираме на всяко дръвче. Е, те хората отдавна са спрели да спират там. Ама нейсе.Оттук нататък имам само една дума за братята австрийци – виражи. Те явно не я знаят. Ужас ти казвам. Но хубав. Малко въртене из китното градче Вилах

и оттам магистрала. Но каква. Важно е да знаеш, че трябва да си набавиш винетка, за да пътуваш из Австрия. Цената на десетдневна такава – по-мaлки няма, е 8 EUR, още 9.50 EUR  ще платиш след като минеш тунелите  (3 на брой, дълги по 15-20! километра) край Залцбург, магистрала Тауерн. През целия път ни валя дъжд. Не силен, просто дъжд. Не можеше нищо да се снима. А имаше какво. Алпите са невероятни. Красота. Може би заради дъжда лилавите крави се бяха покрили.Но за всичко друго мисля да се върна някой ден там. Да не си помислиш че са някакви свръх хора, постигнали утопичен идеал. Ремонти има – повече от България, задръствания също. Такива задръствания не бях виждала до сега. Но няма нерви и луди хора. Всеки спокойно си чакаше да мине. Ние също. И добре, че чакахме, защото видяхме ето това.Напуснахме Австрия, както и влязохме в нея – неусетно. Оставаха ни още някакви си 400-500 километра, така че се върнахме на магистралата. Е, тя германската магистрала не е като другите, но за това друг път. Сега те оставям, защото граховата крем супа е готова. А ти ако щеш вярвай, но от този кратък разказ и на мен, и на цветята ми ни стана по-добре. А може би влияние има и факта, че излезе вятър.

Advertisements