Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

Тази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея. 

На магистралата отбивки няма или как стиГнахме до Букелон

Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: „Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?“. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено.