Tag Archives: античност

“На Смъртта е забранено да влиза тук!”

В първия ден на Новата 2011 година, реших да отворя отново кутията и да те стопля (навън е все пак минус 10 градуса) с една лятна разходка из най-старата болница на античния свят – Асклепиона в Пергамон (днешна Бергама, Турция). Там стъпих за пръв път в края на миналото лято.Не знам дали друг път съм ти споменавала, но може да се каже, че си “падам” по античната история. Има нещо запленяващо в рушащите се останки от миналото, които нашепват истории от древни времена. Асклепиона е точно такова място. Място, което можеш да пипнеш, да почувстваш и да изживееш. Може би защото беше първото историческо място, което посетих в Турция, толкова по-различно от Троя и не толкова туристическо като Акропола на града, но Храма на Асклепий ме порази.

Сега малко исторически данни. Асклепиона на Пергамон е един от най-важните лечебни центрове на Древния свят. Според легендата Аркхий, един от първите владетели на местността, бил ранен по време на лов в крака. Церители от всички крайща на света идвали да предложат помощта си, но нищо не помагало. Тогава, както става в легендите, в съня му се появил Аскплепий, бога-лечител, и му казал да отиде на близкия хълм и да потопи крака си в един от изворите там. Владетелят го направил, оздравял и от благодарност и в чест на бога издигнал храм, който с годините прераснал в голям център за лечние (или болница).

Пощадените от времето до наши дни останки са от комплекса, както е могъл да бъде видян по време на владението на римския император Адриан.Точно след входа на болница бил храма на бога лечител, още два по-малки храма – на Хигия и на Аполон (дъщерята и бащата на Асклепий), спални помещения, фонтан и свещени басейни. В северозападния край бил построен амфитеатър за 3500 човека, а в североизточната част – библиотека. В източната част на двора бил издигнат нов по-голям храм на Асклепий, който наподобявал Пантеона в Рим; в югоизточния край се помещавал кръгъл лечебен център, свързан с лечебните извори в центъра на двора с подземен тунел, а в югозападния край – разкошна баня.

Асклепионът бил свързан с Акропола на Пергамон с дълъг почти 1 километър път, наречен виа Текта. Началната точка на този път била “Разрушената порта”Тук пациентите били посрещани от жреците. Тези, които били смъртно болни и бременните жени, не били допускани в Асклепиона. (За смъртно болните – ясно, ама бремените защо?!). Според преданията именно над тази порта стоял надписа “На Смъртта е забранено да влиза тук, от уважение към Боговете”. В края на виа Текта имало свещен път, обрамчен с колони, където се продавали всякакви лечебни билки и виали. (Днес се продава (не)лечебен мед:))

Болните, попаднали в Асклепиона минавали през различни помещения (отзад напред). Чрез сън в специални спални помещения, от които останали до днес са единствено основите и където сънищата им се тълкували от жреците и след това се определял курса на лечение. Болните достигали до спалните помещения по дълъг 70 метра тунел Kryptorticusпътуването през този тунел имало успокояващо въздействие заради обстановката и понякога се използвал за допълнителни лечебни дейности.

И накрая клъглата лечебна сграда.Имено в тази “лечебница” се извършвало “диагностицирането” на болните и оттук следвали няколкото начина на лечение, кото се прилагали. Пациентите с психологически проблеми се завеждали до спалните помещения за инкубация и интерпретиране на сънищата им от жреците. Имало още горещи, студени и кални бани; лечение с билки, диети, масажи с маслиново масло и кремове, кръвопускане и слънчеви бани за физически болните. Също така, когато било необходимо, се извършвали хирургически операции.

Ох, олях се. Няках намерение да съм толкова пътеводителна, но търсих и никъде не открих историята на Асклепиона. Дано да не съм ти доскучала. Но си заслужава да отидеш. Това е място, но което не те преследват досадни екскурзоводи, ограждения и забрани. Можеш да стъпиш навсякъде. Да докоснеш всичко. Да пиеш вода от лечебните извори,да седнеш сред публиката в амфитеатъра,да помечтаеш (или да се полекуваш).Асклепиона е място, в което не се чувстваш като в музей, а като част от историята. Входът е 15 лири (15 лева) на човек; цялата история, която ти разказах по-горе, можеш да прочетеш на информационните табели, разпръснати навсякъде из местността; а времето, за което можеш да разгледаш района варира от 1 час до половин ден. На нас ни трябваха около два часа и половина, но си признавам, че можех да остана повече. (Само че ни чакаха отвън и имахме още един огромен обект за проучване.) На излизане пийни чай или кафеотдъхни и се полюбувай отдалеч на величието на Акропола на Пергамон. След това отиди и до там. Заслужава си. Изживяването е различно, но е запомнящо се.

Надявам се да съм те стоплила в този януарски ден със слънчеви летни спомени и снимки. Ако са ти харесали виж останалите тук.