Патиланско царство или кръмбъл на Игличина поляна

Ти какво прави днес? Докато се подготвяш да ми разкажеш историята си, аз ще ти покажа моята. Както се досещаш не си стояхме вкъщи. Групово и организирано качихме децата на Игличина поляна на Витоша. Този път събрахме групата приятели от детската градина и какъв купон стана… думите са малко да го опишат 😉 Има още

Вдъхновено: Най-скъпата книжка в живота

Днес е 15 септември. Вярвам знаеш какъв ден е. Много специален. За мен. За теб.  А в понеделник и моето пораснало момче ще разбере. В понеделник Александър тръгва в първи клас. О, не, няма да плача. Вълнувам се, щастлива съм, малко ми е мъчно… Но няма да плача. Преди време попаднах на този пост, съвсем случайно и оттогава си мислех да напиша текста, който в момента четеш. Жоро завършваше поста си с въпроса „Коя е твоята най-скъпа книжка“? Моят отговор беше готов още преди да прочета пълния текст на публикацията. Най-скъпата книжка в живота ми е „Малкият принц“ на Екзюпери. Не помня колко голяма съм била когато я прочетох за пръв път. Помня изданието. Има още

Една крачка на юг в рая

Къщата е странно притихнала. Уморени от трите дена по пътища, децата спят, а аз използвам тишината, за да се върна отново там, където бях само до преди 3-4 часа. Родопите. И искам да се знае още преди да започна това пътуване – ако за мен Стара планина е най-величествената планина в България, до Родопите определено са най-красивите. Има още

Пътуване през един облак

И колкото да е чудно не става въпрос за пътуване със самолет. А както е обичайно при нас с кола. При това в България. Неочаквано, а? Днес съм решила да ти разкажа за един от най-любимите ми маршрути, когато минавам от Северна към Южна България и обратно. Хайде с мен към Беклемето. Има още

Александър Велики!

Алекс има имен ден. Днес! А аз забравих. Извинения колкото искаш…. растящ пети зъб, мрънкащо бебе, недоспиване, книгата, която чета в последните няколко дена…, колкото искаш и все неподходящи. Просто забравих. 😦 Затова реших да спретна изненада – вкусна, шоколадова, много шоколадова. Но преди да ти я покажа държа да знаеш едно нещо. Обичам да готвя, но не мисля, че съм на онова ниво, което имат мацките, които ме вдъхновяват с кулинарните си блогове. Наистина. Не е излишна скромност, особено що се отнася до десертите. Но пък Алекс толкова обича шоколад… Има още

И моето малко Местенце при големите

Е няма как да не ти се похваля. Преди няколко дена бях изненадана с една покана. Покана от Адриана и Inform@ЛИЧНО да се присъединя към проекта на Econt Tribune, който „представя подбрана селекция на най-добрите публикации на български блогове“. Честно да си призная първоначално помислих, че е спам – все пак не очаквах някой освен теб да е обърнал внимание на моето малко Местенце. Често съм казвала, но споделянето тук е просто начин да се отърся от лудостта на забързания ден. Но и не мога да отрека, че съм поласкана от тази покана, не просто защото някой (и това е сериозно!) е обърнал професионално внимание на моите драсканици, а и защото обещава да го прави и за напред (идеята на Inform@ЛИЧНО е не просто да представя информацията като автоматично публикува статии, а да показва най-доброто от блоговете след индивидуален подбор на статиите).

И след като се справих с сложната задача да изпратя на Адриана моя снимка (такава, в която аз съм в кадър, брррррр) и да сложа банер (успях!), остава само още веднъж и тук да кажа БЛАГОДАРЯ на Адриана!

Отмъщението на Миро

Така предложено заглавието звучи много зловещо, нали? А истината е, че преживяването беше неповторимо, а мястото – изумително. Но всичко по реда си. Има още

Моето лято

Наслаждавам се на последните дни от лятото. И само как се наслаждавам. Вдишвам знойния въздух, обагрен с аромата на зрели плодове и дъхави треви. Откривам света отново през очите на Белослава.Връщам се в моето детство с пакостите на Александър.И дишам спокойствието и красотата на света. Това е моето лято накратко. Очаквай продължение…

ХОХО

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място „утре“ и от това „утре“ минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Има още

and a bit of travels too