Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…

01

Continue reading Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Advertisements

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Continue reading Миналият Великден

Какво да правим в Кърджали, когато вали (наръчник)

Или поне опит за такъв.

Първо и много важно уточнение – много мрънкам когато времето е лошо. Особено когато не сме в София. Особено когато са празници. Особено когато имам планове за празлично изкарване на деня. Е днес деня започна точно така. С дъжд и мрънкане.

Clouds in the sky

След кафе и закуска, леко просветляване и после пак дъжд, една игра на белот (мъжете) и яросно изучаване на картата на региона (аз), решихме, че нищо не можем да направим с времето и се качихме по колите, за да отидем все пак до Кърджали. Continue reading Какво да правим в Кърджали, когато вали (наръчник)

Едно дъждовно пътуване

Като се замислиш заглавието не е много оригинално. То тези дни дъжд вали навсякъде в България. И не само вали, но и до такава степен ми разваля настроението, че бях на ето толкова да си остана у дома в София. Но… Великденските празници бяха наречени на Родипите много отдавна. Искам дебело да подчертая, че този път нямах нищо общо с организацията. Всичко оставих на Иван. (Горкият!) Е той е организиран, но не съвсем. Пример – не само не знаеше накъде сме се запътили, но и пътната карта на България забрави вкъщи. Добре, че iPhone-а е голям човек и на няколко пъти спаси положението. Ама и неговата батерия не е вечна. Умря. Резултатът – няколко объркани улички в Кърджали, изпусната отбивка за с. Главатарци, обратен завой и ето ни в къщи “Болярка”. Е не сме сами де. Три деца, осем възрастни и хамстер. Решени да щурмуваме местните забележителности. Оставам те със снимка от терасата и в очакване на още утре. П.С. Голямото ми завръщане тук става от телефона, абе и аз в час с новите технологии, пък да видим 🙂 20140418-185855.jpg

Във Флоренция преди Дан Браун

Преди месец-два прочетох “Ад” на Дан Браун. Като я почнах, съвсем спонтанно пуснах пост във Фейсбук, че май е трябвало първо да прочета книгата и после да ходя във Флоренция, сега обаче ни мисля така… Вярваш или не, дойде времето да ти покажа красивата Флоренция, такава, каквато я видях в началото на май.

Me on top of Palazzo Vecchio
Me on top of Palazzo Vecchio

Великото пътуване до Тоскана и обратно биде осъществено покрай майските празници. Аз, Иван, Габи и Венко, с кола (но не със Зафирата)…. незабравимо. Във Флоренция обаче отидохме с влак! Continue reading Във Флоренция преди Дан Браун

Книгата

Когато съм тъжна чета книга. Една точно определена книга – “Гордост и предрасъдъци”. Ако ме питаш защо точно нея – няма да мога да ти отговоря. За пръв път я прочетох в гимназията, не помня 9 или 10 клас. Тогава английски език ни преподаваше една супер надъхана мацка, току-що излязла от университета. Тя бе включила заглавието сред задължителните сред учебната програма. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че наистина съм благодарна на госпожица Гергана за оформянето на литературния ми вкус в тази възраст. Та за “Гордост и предрасъдъци” – отначало много се противях. Бях убедена, че няма да ми хареса. Добре де, ама грешах. Не само ми хареса, направо се влюбих в нея. Още една скоба (започва да ми става навик), тогава, първия път, я прочетох на български. Така се правихме на много отворени и четяхме книгите за часовете по английски. Мисля, обаче, че госпожица Гергана знаеше това. Прочетох книгата бълвално за 24 часа. Което си беше изумително по онова време. Толкова ми хареса.
Та да се върнем на причината за поста. Днес съм тъжна. Причини колкото има, толкова и няма. Те всъщност са без значение. Но тази вечер се нуждаех от госпожица Остин. За съжаление дадох моето копие преди време на една позната да си упражнява английския, и тя така и не ми го върна. Затова пък има iBookstore :). А по хубавото е, че от снощи и аз го имам. Ще ти кажа нещо – не съм особено голям почитател на е-книгите. Не че нещо, но по цял ден чета нещо на екран. Искам вечер да усетя успокояващия аромат на хартия и мастило докато се приспивам. Но като няма друг начин – и iPhone спасява положението. И за да съм съвсем в духа на този пост, ще ти призная, че го пиша от същото устройство, за което стана въпрос вече. Оттук и значителното увеличение на печатните грешки.
А ти какво ще четеш тази вечер?

20130719-222530.jpg

20130719-222557.jpg

Три години по пътищата на блогърството

Е, не особено успешни, де. (Като се има предвид от колко време не съм влизала тук.) Но едно по едно 🙂
Преди три години на този ден открих пред себе си и за теб едно специално местенце от моя дом и себе си – любовта ми към пътешествията и желанието ми да пиша за тях. Днес една чиста случайност ме подсети за това. Не съм влизала да пиша в блога от почти една година. Оправдания колкото искаш – върнах се на работа, синът ми тръгна в първи клас, бебето – на ясла, лаптопа ми остана с разбит монитор… Оправдания, но не извинения. Защото през тази година си попътувах – открих замъка на Дракула и магията на Трасилвания; прекосих Ламанша и стигнах до Лондон и не на последно място оставих душата и сърцето си в Тоскана.
Мечтая да открия и още по-великолепни места.
Не ми се иска да ти обещавам, че веднага, утре, до края на седмицата ще ти разкажа (и покажа всички тях), защото като знам колко съм сериозна едва ли ще стане, но обещавам на себе си, че ще опитам. Защо? Защото моето местенце ми липсваше и пишейки тези няколко реда бе като завръщане вкъщи.
А колкото до повода – за да пожелая “Честит рожден ден” на блога си, позволи ми да ти покажа малко от моите местенца за последната година:)
_DSC1173
_DSC0412
_DSC0658

Places I have been. Places I want to go.