Нещо се готви

Да ти кажа най-обичам въпроса: „Какво ще вечеряме?“. Той се повдига най-често в колата/трамвая/на стълбите, около 18,30 ч вечерта и всички гледат мен. Аз пък от своя страна съм имала цял ден да мисля по темата, да избера рецепта, да купя продукти… (надявам се сарказмът в това изречение да се усеща). Но какво пък, най-често аз отговарям.

У дома замириса на пролет

Днес беше прекрасен ден, не мислиш ли? След толкова много студове, снегове и стоене вкъщи, най-накрая днес ходихме с Белослава на разходка. На истинска – с количката в парка. Беше толкова хубаво, че направо не ни се прибираше. Но това беше само една от причините да кажа, че днес  беше прекрасен ден. Всъщност всичко започна в началото на седмицата когато открих първото бебе пред вратата

Ангел

Традицията повелява всяка Коледа с украсяването на коледното дръвче да се слага по една нова играчка за късмет. Тази година нещата нещо се пообъркаха. Първо прекалено късно украсих елхата – само седмица преди Бъдни вечер; не можех да обикалям магазинчетата за украшения, понеже бебето имаше други предпочитания, а пък желанието ми да изпробвам на живо идеите на Вихра и нейната Развихрена Коледа така и не се осъществиха по ред причини. Но…

Преди точно един месец Оги ми показа резултата от нейното вдъхновение от работилничката за играчки. Постът й завършваше с „сега трябва само да измисля на кого да ги подаря“, и аз, нали съм си нахална, първосигнално възкликнах „на мен!“. Оги пък нали е душичка веднага каза ОК. После наистина ми стана неудобно и реших да се откажа, та ангелчето беше толкова красиво и със сигурност щеше да зарадва някое детенце. Но Оги настояваше и каза, че ще ги подари не на мен, а на Белослава. Речено-сторено. Снощи получих ангелчето, а в допълнение към него и малка елхичка, която е просто невероятна.

Според поверието новата играчка на Коледното дърво ще донесе късмет в дома за новата година. Аз съм сигурна, че двете, които получихме ще ни донесат точно това. Просто защото Оги е един страшно слънчев и добър човек. И освен едно огромно БЛАГОДАРЯ, мила Оги, ти пожелавам една година пълна с чудеса!

ВЕСЕЛА КОЛЕДА !

Белослава и цветята

През първите 40 дена от живота си бебето и родилката се намират между живота и смъртта. Майката е „нечиста“, а детето се държи настрани от хорски очи. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, податливи са на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде представено пред общността на най-близките до майката жени. Те пък на свой ред влизат в ролята на „орисници“ и наричат бебето. Такава е традицията. 

Вярна на нея (но не съвсем) до този ден аз не показвах никъде моята малка дъщеря. Днес до черква не стигнахме, но в ранни зори омесих (с помощта на домашната хлебопекарна) погачата, събрах орисници и сред много сладки приказки и мед, те отправиха своите пожелания към моята дъщеря.

Аз пък реших да ти я представя по един по-различен начин – заобиколена от цветята, които я следват още от първия й ден! 

В края на този тъй специален ден и искам да благодаря на добрите феи за прекрасните наричания, за сладкото време, с което дариха моето дете и да отправя своето пожелание към моето бяло момиче – нека живота ти е осеян с прекрасни мигове, верни приятели и безгрижни дни. Наслаждавай му се с отворени очи и леко сърце. Обичам те!

Магията на името

В днешно време няма много място за тайнства и магии, не мислиш ли? С все по-развиващата се медицина, знаем пола на бебето още в самото начало, можем да му видим личицето до най-малката подробност, наред с други анатомичи особености, планираме датата на раждане според нашите (и звездните) предпочитания (благодаря ти, Веско). Затова в трепетното очакване на моето второ дете, нещото, което запазих за мен и не споделих с никого преди тя да се роди беше името, което избрах.

Днес реших да ти разкажа за него, по една (две) прости причини. Първата е, че днес тя навършва един месец! Втората, и по-важна е грешните асоциации, които приятелите ми правят с името й. Преди да се роди на гости ми беше Вики Б. и тя, като много други преди нея реши д разбере как ще се казва бебето. Чрез няколко прости въпроса. С коя буква започва името? Б. Кратко или дълго е? Дълго. Има ли го името в литературно произведение? Да. Името е Белослава и въпреки че на галено всички и казват Бела, литературната героиня, чието име носи не е на Бела Суон от Здрач, а на Белослава, братовчетката на Мария, дъщерята на Калояна, от едноименната книга на Фани Попова-Мутафова.

Не съм превържник на старата българска традиция децата да носят името на някой дядо или баба. За мен името е магия, която определя живота на детето. Затова докато преди около седем години носих първото си дете (преди още да се срещна с онези въздесъщи лекари,които само като те погледнат ти казват всичко), си мислих как да кръстя бебето, което растеше в мен. И докато за мъжкото име се двоумях между два варианта, то момичешкото просто си беше там. Е не точно просто, ама си история, но всичко по реда си.

Синът ми се казва Александър. В именника пише, че значението на това име е „защитник на мъжете (от гръцки alexein – защитaвaм, andros – мъж).“ Име на царе и пълководци. А да, и не на последно място най-популярното мъжко име в последните години у нас. И той, кото името което носи е силен, своенравен, самоуверен. История няма. Името просто си дойде. Алтернативата беше Калоян, но тъй като баща му се казва Иван, отпадна.

Кръстих дъщеря си Белослава на една от най-красивите женски персонажи в българската литература. Гиздава, романтична, весела, влюбена в живота. Така описва авторката своята героиня. И докато четях и аз като майката на Снежанка си предсавях моето момиченце по същи начин. Затова още тогава, преди 7 години, знаех, че това е името на моята бъдеща дъщеря. Е, почаках, но си заслужаваше. Днес, месец след появата й на белия свят искам да й пожелая да е славна и красива, каквото е и значението на нейното име, според именника на българските имена.

Бегония с цвят на сьомга

Всяко едно от цветята на моята тераса има история. Не в смисъл, че е свързано с историята, а че появата му на заветната тераска не е случайна. Например жасмина (същия, за който ти разказвам от едно два-три месеца) пътува има няма 400 км, за да се озове и да ароматизира тази прашна софийска тераса. Но и днес няма да научиш как точно стана това. Днес искам да ти разкажа за най-новото ми цвете и най-вече за това как се намести между жълтото си сестриче и жълтата хризантема. И преди да кажеш нещо, не, не е розово – цвета е съомга (или ако ти харесва повече – корал).Днес имах гости. На кафе по женски у нас дойде моята нова приятелка Леа (която не бях виждала от първото й парти – отново женско, разбира се) и нейната майка – Вики. И понеже пътя до нас го няма на GPS-a, или на традиционните карти, а на моите умения като навигатор може да разчита (да се чете – да ги разбира) само Иван, излязох да ги посрещна.

У нас пихме кафе – по женски, играхме със забравените в килера играчки на Алекснасладихме се на прохладата и цветята на терасатас Леа пак играхме, а майка й обеща да й сложи от моя лак за нокти, който тя толкова много хареса (Вики, ще проверя!).

Накрая след като се наядеси тръгна, но не преди да ми обещае отново да дойде на гости. Дотогава за мен остава да си спомням за това гостуване всеки път, когато погледна новото си цвете – бегония, но не розова, а цвят сьомга.

P.S. Единствено трябва да й намеря подходяща саксия, нали?

Един по-различен нюанс на розово

Розовото не е моят цвят. Никога не съм можела да възприема майките, които обличат момиченцата си в онова бонбонено розово, което само Барби е достойна да носи. Мислех си, че ако някога имам дъщеря, то тя задължително никога няма да се докосне до този цвят. Един съвет – внимавай в какво се заканваш. Нещата не винаги се получават така, както на теб ти се иска.Всичко започна със едни съкъзчета, които свекърва ми ми даде. Жената твърдеше, че са червени, а то какво се оказа… После на шега и без да се замислям си взех от любимия цветарски магазин едно английско и едно кралско мушкато – без да обърна внимание, че и те розовеят някак си. И изведнъж терасата бе превзета от различни нюанси на розовото.Като капак моята любима приятелка Краси, домъкна вкъщи толкова много розови дрехи за бебето (въпреки категоричната ми забрана), че старият скрин на баба се оказа тесен да ги побере. Нямаше и как да и се разсърдя, почти всяко ми беше презентирано като любимо на Елина. А аз определено имам слабост към това дете. И така, без да искам и въпреки нежеланието ми, живота ми е на път да поеме розова посока. Кой знае може да е в един по различен нюанс на този така не любим на мен цвят…

Един цветен рожден ден

Знам, че ти обещах да ти разкажа за жасмина, но няма да е днес. Днес имам много по-хубав разказ за теб. Кратък, но пък за сметка на това е цветен. Става дума за един рожден ден. Е добре де, за моя рожден ден. Вчера станах на 33 (ето, казах го!) години. Денят започна в унинието на тези две тройки, но пък как завърши…Ще започна разказа си малко от края, като първо споделя с теб изводите. Без да осъзнавам (а и честно казано да искам) моята идея да разкрася терасата си е заразила достатъчен брой хора. Не го съзнавах, до вчера, когато Веско ме посрещна в офиса с подарък – разсад за ягоди (да, истински!, които мога да си гледам както в градината, така и на терасата). Веско, виновна съм, не спазих обещанието да ги засадя веднага щом се прибера, но още довечера ще се поправя и тогава ще ги покажа и на теб.

Следваха много цветя и цветни пожелания, чиято кулминация е ето това– невероятна кошница с живи цветя, предназначена за моята тераса. Заслугата отчасти е отново на Веско (който е дежурен по букет за всеки рожден ден в офиса), но по-голямата слава се пада на бутика за цвета „Цветя и още нещо…“, който се намира на ул. „Денкоглу“ 38 и Ани, неговата стопанка. Повярвай ми тя е в състояние наистина да твори магия.

Но да се върнем отново на рождения ден.  Честно казано нямах особено желание за празнуване (и заради тези две тройки), но Краси ми се беше обадила предния ден, че ще доведе Максим да си поиграят с моя син, а през деня кума ми каза, перифразирам: „Ние имаме подарък – ще дойдем!“. И ето ти компания за празник!

Прибрах ме се по живо по здраво, след първата част от гостите разбира се. Но те явно бяха избързали, за да може малкия разбойник Максим да обърне шапка с цветя върху главата ми.

Горе – разтоварване на багаж, деца се гонят напред-назад, чудене откъде да я захвана (по-скоро канелоните от къде да захвана), докато накрая реших първо да си изнеса кошницата на терасата. А там ме чакаше ето това.Ако намираш прилика между тази пейка и последната снимка от първата публикация за терасата, то това не е никак случайно. Наистина се влюбих в нея тогава. Иван също. Резултатът е този подарък. Просто така двамата с Емо ми я направиха. А аз бях вцепенена.Последваха канелоните (на много по-късен етап), подаръците ми от кумовете (единия от които керамично водно конче за терасата, което за съжаление малко пострада от играта на децата, но поправимо) и торта с 33 свещички (която няма да ти покажа).

Накрая, погледнато от перспективата на днешния ден, с ръка на сърцето мога да кажа, че това наистина беше най-хубавия ми (и цветен) рожден ден в последните години. Благодарение на приятелите ми и най-невероятния мъж на света!

Честит ми рожден ден!

Моята изгубена война с мушкатото

В началото на април (Господи, колко време е минало в тишина от моя страна!) започнах да разкрасявам терасата си. Започнах с ентусиазъм и малко по моему, но Вихра, Ади и ти го приехте много на сериозно и Проектът излезе дори извън границите на България. Ей така на шега. От рожденни дни, пътувания и все по-големия ми корем не ми оставяше време да ти покажа аз докъде я докарах, а и да си призная не много пролетното време ме демотивираше допълнително.

Но ето май преполови, рожденните дни почти приключиха, пътуванията са замразени до второ нареждане, а коремът поне още два месеца няма къде да ходи (освен напред). И дойде времето да ти покажа моята тераса. Много мислих как да стане и откъде да започна. Аз все пак съм Телец и искам всичко и сега, търпението е от добродетелите, които със сигурност ми липсват. Но в това разкрасяване (да не повярваш) подходих по един съвсем различен начин. И за да ти е интересно (и цветно) ще ти предлагам на час по лъжичка.

Реших да започна с мушкатото. Защо? Аз имам много дългааааа история с това цвете. Не особено щастлива. Майка ми гледа мушката (ако тук намираш прилика с твоята, вината е в цветето). Много. И са хубави. По цяло лято терасата ни в Плевен е осеяна с бели, розови и червени цветове и то е поливане, разчепкване, грижи. Не че цветето иска много, де. И преди години, реши жената да ми даде за апартамента мушкато. Аз обаче нали съм си темерут – не, та не. Да, но ти не позаваш моята майка – тя науми ли си нещо, връщане назад няма. И така пристигна тя със саксията, сложи я на терасата, даде ценни напътствие и след известно време си тръгна. Цветето цъфтя едно лято, след това под топлите ми грижи не порече. През зимата остана самичко на стълбищата, но оцеля. Оцеля, но не цъфна повече. И така две години подред. Какво ли не правих да го уморя, то не рече. До тази зима, когато най-накрая реших да се погрижа за него. Е, познай какво се случи – да, точно така, умря!

Иван често ми се подиграва, че при мен и най-устойчевите растения гинат. А и да си призная, ината ми е малко в повече, та бях решила НИКОГА повече да не завъждам мушкато. До днес. Минах (не)случайно покрай кварталния цветарски магазин, който много обичам и какво да видя – там на прозореца седят и ме чакат тези трите.

Е не можах да се удържа. Бях решила след жасмина, азалията и бегониите да продължа с петунии и сакъзчета, но просто не можах да си тръгна без да ги взема. Върнах се  къщи и в момента, в който ги поставих на масата, разбрах, че не съм сгрешила. Това английско мушкато и двете му кралски събратими идеално се вписваха в обстановката на моята тераса. Но… имах да се справя с приготвянето на една кремсупа от броколи, пълнени чушки и бананов крем преди да стигна до пресаждането и аранжирането на новите ми наематели на терасата. Мъжете се прибраха от спортния си полуден и в момента, в който Иван ги видя на терасата, реакцията не закъсня „Това не са ли мушката? Не мога да повярвам, че след толкова години битки си си взела мушката! Майка ти и моята майка толкова гледат и ти предлагат, а ти си купуваш?!“ В крайна сметка рано привечер изчистена, подредена и пренаредена, тази софийска тераса приюти три нови саксии.

Пожелай им късмет и се върни тук отново утре вечер за да прочетеш как открих за себе си едно от най-ароматните цветя – жасмина. До скоро!