Архив на категория: Моите пътешествия

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Има още

Какво да правим в Кърджали, когато вали (наръчник)

Или поне опит за такъв.

Първо и много важно уточнение – много мрънкам когато времето е лошо. Особено когато не сме в София. Особено когато са празници. Особено когато имам планове за празлично изкарване на деня. Е днес деня започна точно така. С дъжд и мрънкане.

Clouds in the sky

След кафе и закуска, леко просветляване и после пак дъжд, една игра на белот (мъжете) и яросно изучаване на картата на региона (аз), решихме, че нищо не можем да направим с времето и се качихме по колите, за да отидем все пак до Кърджали. Има още

Едно дъждовно пътуване

Като се замислиш заглавието не е много оригинално. То тези дни дъжд вали навсякъде в България. И не само вали, но и до такава степен ми разваля настроението, че бях на ето толкова да си остана у дома в София. Но… Великденските празници бяха наречени на Родипите много отдавна. Искам дебело да подчертая, че този път нямах нищо общо с организацията. Всичко оставих на Иван. (Горкият!) Е той е организиран, но не съвсем. Пример – не само не знаеше накъде сме се запътили, но и пътната карта на България забрави вкъщи. Добре, че iPhone-а е голям човек и на няколко пъти спаси положението. Ама и неговата батерия не е вечна. Умря. Резултатът – няколко объркани улички в Кърджали, изпусната отбивка за с. Главатарци, обратен завой и ето ни в къщи „Болярка“. Е не сме сами де. Три деца, осем възрастни и хамстер. Решени да щурмуваме местните забележителности. Оставам те със снимка от терасата и в очакване на още утре. П.С. Голямото ми завръщане тук става от телефона, абе и аз в час с новите технологии, пък да видим 🙂 20140418-185855.jpg

Във Флоренция преди Дан Браун

Преди месец-два прочетох „Ад“ на Дан Браун. Като я почнах, съвсем спонтанно пуснах пост във Фейсбук, че май е трябвало първо да прочета книгата и после да ходя във Флоренция, сега обаче ни мисля така… Вярваш или не, дойде времето да ти покажа красивата Флоренция, такава, каквато я видях в началото на май.

Me on top of Palazzo Vecchio
Me on top of Palazzo Vecchio

Великото пътуване до Тоскана и обратно биде осъществено покрай майските празници. Аз, Иван, Габи и Венко, с кола (но не със Зафирата)…. незабравимо. Във Флоренция обаче отидохме с влак! Има още

Патиланско царство или кръмбъл на Игличина поляна

Ти какво прави днес? Докато се подготвяш да ми разкажеш историята си, аз ще ти покажа моята. Както се досещаш не си стояхме вкъщи. Групово и организирано качихме децата на Игличина поляна на Витоша. Този път събрахме групата приятели от детската градина и какъв купон стана… думите са малко да го опишат 😉 Има още

Една крачка на юг в рая

Къщата е странно притихнала. Уморени от трите дена по пътища, децата спят, а аз използвам тишината, за да се върна отново там, където бях само до преди 3-4 часа. Родопите. И искам да се знае още преди да започна това пътуване – ако за мен Стара планина е най-величествената планина в България, до Родопите определено са най-красивите. Има още

Пътуване през един облак

И колкото да е чудно не става въпрос за пътуване със самолет. А както е обичайно при нас с кола. При това в България. Неочаквано, а? Днес съм решила да ти разкажа за един от най-любимите ми маршрути, когато минавам от Северна към Южна България и обратно. Хайде с мен към Беклемето. Има още

Отмъщението на Миро

Така предложено заглавието звучи много зловещо, нали? А истината е, че преживяването беше неповторимо, а мястото – изумително. Но всичко по реда си. Има още

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място „утре“ и от това „утре“ минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Има още

Paradise found

Казват, че древногръцките богове ходели в Пелион, за да си почиват от уморителната работа да се бъркат в живота на смъртните 🙂 Аз също отидох. И намерих райско кътче. Вече цяла седмица го споделям с теб – малко по малко. Сега вече мисля да завърша, но преди това ще ти покажа рая, в който бях (буквално името на къщичките означава „Рая на Кира“, а Кира е една от нимфите на Посейдон, така че трябва да знае). Има още