Category Archives: По следите на историята

На магистралата отбивки няма или как стикнахме до Букелон

B-5Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: “Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?”. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено. Continue reading На магистралата отбивки няма или как стикнахме до Букелон

Advertisements

Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…

01

Continue reading Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Една крачка на юг в рая

Къщата е странно притихнала. Уморени от трите дена по пътища, децата спят, а аз използвам тишината, за да се върна отново там, където бях само до преди 3-4 часа. Родопите. И искам да се знае още преди да започна това пътуване – ако за мен Стара планина е най-величествената планина в България, до Родопите определено са най-красивите. Continue reading Една крачка на юг в рая

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място “утре” и от това “утре” минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Continue reading Следобед в Копривщица

Превземането на Шипка

Днес е 3 март! По този повод се събудих с идеята да отидем до Шипка. Но… Няма как да стане. Времето на вън е ветровито и все още зимно, а ние още не сме се възстановили от онзи страшен грип, който ни бе хванал миналата седмица. Така че ще попътуваме по друг начин.

Ходил ли си на Шипка? Аз да, няколко пъти. Все още си спомням първото пътуване. Continue reading Превземането на Шипка

Опит за разходка из Хайделберг

Обещах този пост на Иван преди мнооооого време. Но, какво да ти кажа. Трябваше ми вдъхновение! За него – вдъхновението, не знам дали дойде, но оставих Белослава да се преспива сама и изведнъж ми се прииска да напиша нещичко. И какво по-хубаво начало на връщането ми към блога от пътуване до Хайделберг, Германия. Ела с мен 🙂

Continue reading Опит за разходка из Хайделберг

“На Смъртта е забранено да влиза тук!”

В първия ден на Новата 2011 година, реших да отворя отново кутията и да те стопля (навън е все пак минус 10 градуса) с една лятна разходка из най-старата болница на античния свят – Асклепиона в Пергамон (днешна Бергама, Турция). Там стъпих за пръв път в края на миналото лято.Не знам дали друг път съм ти споменавала, но може да се каже, че си “падам” по античната история. Има нещо запленяващо в рушащите се останки от миналото, които нашепват истории от древни времена. Асклепиона е точно такова място. Място, което можеш да пипнеш, да почувстваш и да изживееш. Може би защото беше първото историческо място, което посетих в Турция, толкова по-различно от Троя и не толкова туристическо като Акропола на града, но Храма на Асклепий ме порази.

Сега малко исторически данни. Асклепиона на Пергамон е един от най-важните лечебни центрове на Древния свят. Според легендата Аркхий, един от първите владетели на местността, бил ранен по време на лов в крака. Церители от всички крайща на света идвали да предложат помощта си, но нищо не помагало. Тогава, както става в легендите, в съня му се появил Аскплепий, бога-лечител, и му казал да отиде на близкия хълм и да потопи крака си в един от изворите там. Владетелят го направил, оздравял и от благодарност и в чест на бога издигнал храм, който с годините прераснал в голям център за лечние (или болница).

Пощадените от времето до наши дни останки са от комплекса, както е могъл да бъде видян по време на владението на римския император Адриан.Точно след входа на болница бил храма на бога лечител, още два по-малки храма – на Хигия и на Аполон (дъщерята и бащата на Асклепий), спални помещения, фонтан и свещени басейни. В северозападния край бил построен амфитеатър за 3500 човека, а в североизточната част – библиотека. В източната част на двора бил издигнат нов по-голям храм на Асклепий, който наподобявал Пантеона в Рим; в югоизточния край се помещавал кръгъл лечебен център, свързан с лечебните извори в центъра на двора с подземен тунел, а в югозападния край – разкошна баня.

Асклепионът бил свързан с Акропола на Пергамон с дълъг почти 1 километър път, наречен виа Текта. Началната точка на този път била “Разрушената порта”Тук пациентите били посрещани от жреците. Тези, които били смъртно болни и бременните жени, не били допускани в Асклепиона. (За смъртно болните – ясно, ама бремените защо?!). Според преданията именно над тази порта стоял надписа “На Смъртта е забранено да влиза тук, от уважение към Боговете”. В края на виа Текта имало свещен път, обрамчен с колони, където се продавали всякакви лечебни билки и виали. (Днес се продава (не)лечебен мед:))

Болните, попаднали в Асклепиона минавали през различни помещения (отзад напред). Чрез сън в специални спални помещения, от които останали до днес са единствено основите и където сънищата им се тълкували от жреците и след това се определял курса на лечение. Болните достигали до спалните помещения по дълъг 70 метра тунел Kryptorticusпътуването през този тунел имало успокояващо въздействие заради обстановката и понякога се използвал за допълнителни лечебни дейности.

И накрая клъглата лечебна сграда.Имено в тази “лечебница” се извършвало “диагностицирането” на болните и оттук следвали няколкото начина на лечение, кото се прилагали. Пациентите с психологически проблеми се завеждали до спалните помещения за инкубация и интерпретиране на сънищата им от жреците. Имало още горещи, студени и кални бани; лечение с билки, диети, масажи с маслиново масло и кремове, кръвопускане и слънчеви бани за физически болните. Също така, когато било необходимо, се извършвали хирургически операции.

Ох, олях се. Няках намерение да съм толкова пътеводителна, но търсих и никъде не открих историята на Асклепиона. Дано да не съм ти доскучала. Но си заслужава да отидеш. Това е място, но което не те преследват досадни екскурзоводи, ограждения и забрани. Можеш да стъпиш навсякъде. Да докоснеш всичко. Да пиеш вода от лечебните извори,да седнеш сред публиката в амфитеатъра,да помечтаеш (или да се полекуваш).Асклепиона е място, в което не се чувстваш като в музей, а като част от историята. Входът е 15 лири (15 лева) на човек; цялата история, която ти разказах по-горе, можеш да прочетеш на информационните табели, разпръснати навсякъде из местността; а времето, за което можеш да разгледаш района варира от 1 час до половин ден. На нас ни трябваха около два часа и половина, но си признавам, че можех да остана повече. (Само че ни чакаха отвън и имахме още един огромен обект за проучване.) На излизане пийни чай или кафеотдъхни и се полюбувай отдалеч на величието на Акропола на Пергамон. След това отиди и до там. Заслужава си. Изживяването е различно, но е запомнящо се.

Надявам се да съм те стоплила в този януарски ден със слънчеви летни спомени и снимки. Ако са ти харесали виж останалите тук.