На магистралата отбивки няма или как стиГнахме до Букелон

Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: „Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?“. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено.

Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…

Една крачка на юг в рая

Къщата е странно притихнала. Уморени от трите дена по пътища, децата спят, а аз използвам тишината, за да се върна отново там, където бях само до преди 3-4 часа. Родопите. И искам да се знае още преди да започна това пътуване – ако за мен Стара планина е най-величествената планина в България, до Родопите определено са най-красивите.

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място „утре“ и от това „утре“ минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица.

Превземането на Шипка

Днес е 3 март! По този повод се събудих с идеята да отидем до Шипка. Но… Няма как да стане. Времето на вън е ветровито и все още зимно, а ние още не сме се възстановили от онзи страшен грип, който ни бе хванал миналата седмица. Така че ще попътуваме по друг начин.

Ходил ли си на Шипка? Аз да, няколко пъти. Все още си спомням първото пътуване.

Опит за разходка из Хайделберг

Обещах този пост на Иван преди мнооооого време. Но, какво да ти кажа. Трябваше ми вдъхновение! За него – вдъхновението, не знам дали дойде, но оставих Белослава да се преспива сама и изведнъж ми се прииска да напиша нещичко. И какво по-хубаво начало на връщането ми към блога от пътуване до Хайделберг, Германия. Ела с мен 🙂

„На Смъртта е забранено да влиза тук!“

В първия ден на Новата 2011 година, реших да отворя отново кутията и да те стопля (навън е все пак минус 10 градуса) с една лятна разходка из най-старата болница на античния свят – Асклепиона в Пергамон (днешна Бергама, Турция). Там стъпих за пръв път в края на миналото лято.Не знам дали друг път съм ти споменавала, но може да се каже, че си „падам“ по античната история. Има нещо запленяващо в рушащите се останки от миналото, които нашепват истории от древни времена. Асклепиона е точно такова място. Място, което можеш да пипнеш, да почувстваш и да изживееш. Може би защото беше първото историческо място, което посетих в Турция, толкова по-различно от Троя и не толкова туристическо като Акропола на града, но Храма на Асклепий ме порази.

Сега малко исторически данни. Асклепиона на Пергамон е един от най-важните лечебни центрове на Древния свят. Според легендата Аркхий, един от първите владетели на местността, бил ранен по време на лов в крака. Церители от всички крайща на света идвали да предложат помощта си, но нищо не помагало. Тогава, както става в легендите, в съня му се появил Аскплепий, бога-лечител, и му казал да отиде на близкия хълм и да потопи крака си в един от изворите там. Владетелят го направил, оздравял и от благодарност и в чест на бога издигнал храм, който с годините прераснал в голям център за лечние (или болница).

Пощадените от времето до наши дни останки са от комплекса, както е могъл да бъде видян по време на владението на римския император Адриан.Точно след входа на болница бил храма на бога лечител, още два по-малки храма – на Хигия и на Аполон (дъщерята и бащата на Асклепий), спални помещения, фонтан и свещени басейни. В северозападния край бил построен амфитеатър за 3500 човека, а в североизточната част – библиотека. В източната част на двора бил издигнат нов по-голям храм на Асклепий, който наподобявал Пантеона в Рим; в югоизточния край се помещавал кръгъл лечебен център, свързан с лечебните извори в центъра на двора с подземен тунел, а в югозападния край – разкошна баня.

Асклепионът бил свързан с Акропола на Пергамон с дълъг почти 1 километър път, наречен виа Текта. Началната точка на този път била „Разрушената порта“Тук пациентите били посрещани от жреците. Тези, които били смъртно болни и бременните жени, не били допускани в Асклепиона. (За смъртно болните – ясно, ама бремените защо?!). Според преданията именно над тази порта стоял надписа „На Смъртта е забранено да влиза тук, от уважение към Боговете“. В края на виа Текта имало свещен път, обрамчен с колони, където се продавали всякакви лечебни билки и виали. (Днес се продава (не)лечебен мед:))

Болните, попаднали в Асклепиона минавали през различни помещения (отзад напред). Чрез сън в специални спални помещения, от които останали до днес са единствено основите и където сънищата им се тълкували от жреците и след това се определял курса на лечение. Болните достигали до спалните помещения по дълъг 70 метра тунел Kryptorticusпътуването през този тунел имало успокояващо въздействие заради обстановката и понякога се използвал за допълнителни лечебни дейности.

И накрая клъглата лечебна сграда.Имено в тази „лечебница“ се извършвало „диагностицирането“ на болните и оттук следвали няколкото начина на лечение, кото се прилагали. Пациентите с психологически проблеми се завеждали до спалните помещения за инкубация и интерпретиране на сънищата им от жреците. Имало още горещи, студени и кални бани; лечение с билки, диети, масажи с маслиново масло и кремове, кръвопускане и слънчеви бани за физически болните. Също така, когато било необходимо, се извършвали хирургически операции.

Ох, олях се. Няках намерение да съм толкова пътеводителна, но търсих и никъде не открих историята на Асклепиона. Дано да не съм ти доскучала. Но си заслужава да отидеш. Това е място, но което не те преследват досадни екскурзоводи, ограждения и забрани. Можеш да стъпиш навсякъде. Да докоснеш всичко. Да пиеш вода от лечебните извори,да седнеш сред публиката в амфитеатъра,да помечтаеш (или да се полекуваш).Асклепиона е място, в което не се чувстваш като в музей, а като част от историята. Входът е 15 лири (15 лева) на човек; цялата история, която ти разказах по-горе, можеш да прочетеш на информационните табели, разпръснати навсякъде из местността; а времето, за което можеш да разгледаш района варира от 1 час до половин ден. На нас ни трябваха около два часа и половина, но си признавам, че можех да остана повече. (Само че ни чакаха отвън и имахме още един огромен обект за проучване.) На излизане пийни чай или кафеотдъхни и се полюбувай отдалеч на величието на Акропола на Пергамон. След това отиди и до там. Заслужава си. Изживяването е различно, но е запомнящо се.

Надявам се да съм те стоплила в този януарски ден със слънчеви летни спомени и снимки. Ако са ти харесали виж останалите тук.

Изгубена в Троя

О, Музо!….

Не знам какво очаквах от Троя, но определено не беше това, което видях. Сигурно много си чувал, гледал, чел и т.н. за разкопките на предполагаемия велик град до днешния Чанаккале. Аз определено бях. И много исках да отида и да го видя. Да пипна историята. Да видя битките, хубавата Елена и славния Хектор. Е отидох, видях и … нищо не се случи.

Троя е може би една от главните исторически забележителности на днешна Турция. Едно от местата, на което ни посрещнаха задължителните автобуси с японски туристи. Много е лесно за откриване. Слизаш от ферибота на Чанаккале, продължаваш 20-тина километра по главния път за Измир и там на табелата завиваш вдясно и караш към 5-6 километра по пътя до бариерата на касата на входа на Троя. Входа е 15 лири на човек. Тук може би трябва да кажа, че и на трите исторически места, на които отидохме в Турция входната такса беше относително висока (15-20 лири). Децата (поне моето, което е на 5 години) влизат без пари. Плащаш, вземаш билетчето и продължаваш още малко до централния вход.

Там те посреща естестено Коня (Троянския:)).

За това какво е станало едно време в Троя, как е била разкопана от Шлиман и какво е намерено по-късно се е писало много.

http://troq.dir.bg/_wm/news/news.php?df=37196&dflid=3&nid=31497

Ако си видял всичко това и все още искаш да видиш още ти предлагам да ме последваш. Нашата (семейна) обиколка беше експедитивна – останалите от групата ни чакаха на входа да продължим пътя към България и малко по-различна.

Въпреки че започна традиционно – вляхме се в тълпата японски туристи и се качихме първо на коня. Докато се опитвах да опазя Троянския кон от унищожение от страна на Алекс, си мислих дали Одисей наистина е бил толкова умен или пък троянците не са били достатъчно досетливи.

Начало на обиколката – ами от началото. Тук за разлика от останалите антични разкопки на които бяхме, не можеш да се разхождаш напред назад където си искаш. Има точна пътека, която следва ясен маршрут. Очаквах да снимам величествени сгради, статуи, гордо изправени колони, останки от храмове – е, не можах. Просто ги няма. Троя е всъщност са 9 отделни града, от 9 различни епохи, насложени един върху друг.

Не ми е много ясно как се оправят историците в този хаос от епохи и останали камъни. Това, което са изкопали и намерили е натрупано на едно място описано, категоризирано и консервирано. Случва се да се натъкнеш на напръв поглед една стена, която обаче всъщност са две от две различни епохи. Без гид тук не можеш да се оправиш. А може би не трябва.

Следвам отъпканите от туристите пътеки и не мога да спра да се питам това ли е мястото, на което се е водила прочутата 10 годишна война за хубавата Елена. И ако да наистина ли трябва да го откриваме.

Докато следвам пътя на обиколката ми се приисква да прочета отново Илиадата. Да си припомня историята, местата, героите. И, признавам си, да сравня описанието с видяното и прочетеното тук.

Накрая – един съвет от мен: мини през малкия музей в края на обиколката, качи се отново на коня – ще го видиш с други очи, и ако имаш време седни да хапнеш в заведението преди входа. Специалитетът е троянска мусака по оригинална древна рецепта. Така я рекламират поне. Не знам дали е на 3000 години, но беше вкусна. След това си вземи нещо за спомен – малко дървено конче, магнитче със символа на Троя или лък (от Хекторово време),… и се сбогувай с този велик град.

Не знам дали видях истинската Троя на Приям. Със сигурност очаквах да е по-различна. Но си тръгнах удовлетворена, намерила частица от историята в себе си и в изгубено място.

Виж и останалите снимки тук.

Останалите истории, които научих в Троя, щи ти разкажа друг път.

Време за приказки

Много, много отдавна в османски времена страховита чума нападнала тези земи. Събрали се старейшените на областта – ходжи, свети мъже и други учени хора, да умуват каква е причината за това нещастие. Мислили, мислили и накрая стигнали до извода, че за всичко е виновен Панолип, отшелник, живеещ на този хълм в самота и мизерия. Освен всичко друго името му било и едно от прозвищата на Дявола. Решили старейшините да го накажат. Панолип научил за това от един овчар и решил да ги надхитри. Приготвил голямо пиршество – на масата сложил всякаква позната на хората храна, имало дори майчино мляко. Когато съдниците се качили на хълма и видели трапезата, забравили за наказанието и се отдали на пира. През това време Панолип избягал и никой повече на чул за него. Оттогава това място е известно като Saytan Sofrasi (Дяволската трапеза).

Дяволската трапеза е една от главните атракции за туристите в Айвълък и околността. Намира се непосредствено след махалата Саримсъклъ по пътя за Айвълък на има няма 6-7 километра. Просто на първата отбивка завий вляво и карай само напред. Моят съвет е да паркираш малко под официалния вход. Не за друго просто таксата за паркинга тук (и навсякъде другаде по забележителностите в Турция) е 3 лири. Отиди към 18 часа, за да имаш време да се полюбуваш на гледката. От централния вход вляво има каменна отворена книга, в която е разказана легендата на турски и английски език. Има няколко кафенета и ресторант.
Всяка вечер към 18 часа туристи

и местни

се качват на хълма за да гледат (снимат) залеза. Гледката си заслужава. Дори и без залез. От хълма се разкрива невероятна панорама към заливчетата и островчетата в тази част на Егейско море. Ако си почитател на изкачването на хълма има специални маршрути (ние не сме, така че със Зафирата). Отиди по-рано, за да имаш време да се насладиш на гледката, да пиеш чай, да прочетеш легендата за местността, да позиционираш статива и да настроиш фотоапарата. Местните казват, че ако си пожелаеш нещо по залез на Дяволската трапеза, то се сбъдвало. Е качих се, чай не пих, но снимах. Много. И си пожелах нещо. Няма да ти кажа какво, но ако се сбъдне ще научиш ;).
И накрая още една легенда свързана с този хълм. Тази за Дяволската стъпка. Старите хора казват, че от този хълм Зевс е наблюдавал развоя на Троянската война. (Честно казано това нещо го чух поне на още три места в непосредствена близост до планината Каз). Според друго предание тук се намра една от портите към Рая. Когато Зевс (?) решил да прогони Дявола от Рая, той натоварил с тази задача богинята на Луната Селена. Селена извела Дявола именно от тази порта. В мига, в който той излязал от райските двери, стъпил с единия си крак на този хълм, а с другия на остров Лесбос и избягал. Днес тук още може да се види Дяволската стъпка.