Архив на категория: От кутията

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Има още

Във Флоренция преди Дан Браун

Преди месец-два прочетох „Ад“ на Дан Браун. Като я почнах, съвсем спонтанно пуснах пост във Фейсбук, че май е трябвало първо да прочета книгата и после да ходя във Флоренция, сега обаче ни мисля така… Вярваш или не, дойде времето да ти покажа красивата Флоренция, такава, каквато я видях в началото на май.

Me on top of Palazzo Vecchio
Me on top of Palazzo Vecchio

Великото пътуване до Тоскана и обратно биде осъществено покрай майските празници. Аз, Иван, Габи и Венко, с кола (но не със Зафирата)…. незабравимо. Във Флоренция обаче отидохме с влак! Има още

Пътуване през един облак

И колкото да е чудно не става въпрос за пътуване със самолет. А както е обичайно при нас с кола. При това в България. Неочаквано, а? Днес съм решила да ти разкажа за един от най-любимите ми маршрути, когато минавам от Северна към Южна България и обратно. Хайде с мен към Беклемето. Има още

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място „утре“ и от това „утре“ минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Има още

Любимите ми снимки

Напоследък за нищо не ми остава време. Най-малко пък за писане. Същото е положението и със снимките, пътуванията… От една страна много ми липсва, но от друга за нищо на света не бих заменила тези скъпи, съкровени мигове, които така бързо ми се изплъзват – миговете с моето бебе. Но да се върна на темата. За празниците си ходихме до Плевен и на връщане – ох, да не повярваш, в колата беше някак тихо, за кратко. Белослава спеше, а Александър пазеше тишина. Времето навън беше прекрасно и само за пътуване. Не знам дали си пътувал по магистрала Хемус, но аз имам една любима отсечка. Това е моста точно преди тунела до Правец (като пътуваш към София). Гледката е уникална, не земна. И сега като се откри машинално посегнах към фотоапарата. Има още

Превземането на Шипка

Днес е 3 март! По този повод се събудих с идеята да отидем до Шипка. Но… Няма как да стане. Времето на вън е ветровито и все още зимно, а ние още не сме се възстановили от онзи страшен грип, който ни бе хванал миналата седмица. Така че ще попътуваме по друг начин.

Ходил ли си на Шипка? Аз да, няколко пъти. Все още си спомням първото пътуване. Има още

Стълба към небето

Навън е студено и аз не съм пътувала от доста дълго време и честно казано това ми липсва. Наистина. Ето тази нощ например сънувах странен сън. Бях на Босфора и лових риба (на Босфора никога не съм ходила, а риболова и аз не се долюбваме особено, питай който искаш). Така че реших да попътувам отново. Този път удобно седнала на дивана и разглеждаща снимки. Днес ще те заведа на едно високо място. До него стигнах като изкачих 509 стъпала. Ще кажеш „какво толкова“. Стъпалата до Шипка са 890 (знам, лично съм ги броила!). Но моля те, вземи под внимание факта, че днешните стъпала са взети от възможно най-тясната вита стълба, която аз съм виждала и тръгнеш ли веднъж – отказване няма, просто защото няма как да се върнеш. Но да не избързвам. Всичко започна с пътя… Има още

Гулаш и токайско вино

Будапеща е красив град. Мога да го кажа. Въпреки мизерията, спещите по улиците хора, шума и безредието и да, въпреки културния шок, който ме върна към балканските нрави на връщане от Германия. Но едно по едно.

Будапеща не беше планирана спирка в онова епохално пътуване до там и обратно (да се чете до Франкфурт и обратно). Идеята беше да се приберем отново през Алпите и дори може би да минем през Италия. Но…

Има още

Опит за разходка из Хайделберг

Обещах този пост на Иван преди мнооооого време. Но, какво да ти кажа. Трябваше ми вдъхновение! За него – вдъхновението, не знам дали дойде, но оставих Белослава да се преспива сама и изведнъж ми се прииска да напиша нещичко. И какво по-хубаво начало на връщането ми към блога от пътуване до Хайделберг, Германия. Ела с мен 🙂

Има още

Разходка между две ботанически градини

Цялата минала седмица в Ботаническата градина при БАН имаше изложение на тикви. На рекламно съобщение за него попаднах още миналата събота чрез един приятел във Фейсбук и толкова се въодушевих да отида да го разгледам, че всеки ден врънках Иван да ни закара в бебето. В крайна сметка тази събота стигнах и въоръжена с фотоапарат, две деца и много настроение престъпих в света на цветята. Бях си отделила около два часа и все си мислех, че времето няма да ми стигне. Единствената друга Ботаническа градина, която съм посещавала е тази въ Франкфурт и в нея прекарах половин ден (който не ми стигна, сериозно!). И тук позитивизмът на поста свършва. Защо? Ами защото почти няма какво да напиша за нея. Първоначално бях много разочарована. Не ме разбирай погрешно. Не съм очаквала нещо грандиозно и необикновено, но все пак… В крайна сметка след четири дена размисъл установих, че всъщност ми е тъжно. В Ботаническата градина има великолепни растения, те обаче не са изложени така, че да ти привлечат вниманието. Оранжериите са много, ама много малки, растенията са сгъчкани (особено в основното крило) и ако не знаеш какво точно да гледаш, едва ли можеш да разбереш за какво иде реч. И това е вътре. Отвън положението не е по-добро. Голи поляни, които иначе могат да се превърнат в невероятни градини и един розариум, който ти оправя настроението. Не знам, може и да не съм права (надявам се да не съм), но…

А за повода, който ме заведе там, какво да кажа. Той също се вписва в общото настроение на този пост. Снимки няма. Вътре снимането не е разрешено. А отвън не ми се снимаше. Реших обаче да ти покажа снимки от Ботаническата градина във Франкфурт. И преди да кажеш нещо в духа на „пари няма“ (с което съм напълно съгласна), уверявам те снимките имат за цел просто да повдигнат настроението.

Накрая за причината, която ме отведе в нашата Ботаническа градина – тиквите. И понеже обещах на Краси да снимам, показвам и на нея и на теб тиквата от моя прозорец, за която трябва да благодаря на кума ми. Разделяйки се сега много ми се иска да си пожелая следващия път да изкарам цял един незабравим ден сред цветя и растения в игри и забавления.