Category Archives: От кутията

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Continue reading Миналият Великден

Advertisements

Във Флоренция преди Дан Браун

Преди месец-два прочетох “Ад” на Дан Браун. Като я почнах, съвсем спонтанно пуснах пост във Фейсбук, че май е трябвало първо да прочета книгата и после да ходя във Флоренция, сега обаче ни мисля така… Вярваш или не, дойде времето да ти покажа красивата Флоренция, такава, каквато я видях в началото на май.

Me on top of Palazzo Vecchio
Me on top of Palazzo Vecchio

Великото пътуване до Тоскана и обратно биде осъществено покрай майските празници. Аз, Иван, Габи и Венко, с кола (но не със Зафирата)…. незабравимо. Във Флоренция обаче отидохме с влак! Continue reading Във Флоренция преди Дан Браун

Пътуване през един облак

И колкото да е чудно не става въпрос за пътуване със самолет. А както е обичайно при нас с кола. При това в България. Неочаквано, а? Днес съм решила да ти разкажа за един от най-любимите ми маршрути, когато минавам от Северна към Южна България и обратно. Хайде с мен към Беклемето. Continue reading Пътуване през един облак

Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място “утре” и от това “утре” минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица. Continue reading Следобед в Копривщица

Любимите ми снимки

Напоследък за нищо не ми остава време. Най-малко пък за писане. Същото е положението и със снимките, пътуванията… От една страна много ми липсва, но от друга за нищо на света не бих заменила тези скъпи, съкровени мигове, които така бързо ми се изплъзват – миговете с моето бебе. Но да се върна на темата. За празниците си ходихме до Плевен и на връщане – ох, да не повярваш, в колата беше някак тихо, за кратко. Белослава спеше, а Александър пазеше тишина. Времето навън беше прекрасно и само за пътуване. Не знам дали си пътувал по магистрала Хемус, но аз имам една любима отсечка. Това е моста точно преди тунела до Правец (като пътуваш към София). Гледката е уникална, не земна. И сега като се откри машинално посегнах към фотоапарата. Continue reading Любимите ми снимки

Превземането на Шипка

Днес е 3 март! По този повод се събудих с идеята да отидем до Шипка. Но… Няма как да стане. Времето на вън е ветровито и все още зимно, а ние още не сме се възстановили от онзи страшен грип, който ни бе хванал миналата седмица. Така че ще попътуваме по друг начин.

Ходил ли си на Шипка? Аз да, няколко пъти. Все още си спомням първото пътуване. Continue reading Превземането на Шипка

Стълба към небето

Навън е студено и аз не съм пътувала от доста дълго време и честно казано това ми липсва. Наистина. Ето тази нощ например сънувах странен сън. Бях на Босфора и лових риба (на Босфора никога не съм ходила, а риболова и аз не се долюбваме особено, питай който искаш). Така че реших да попътувам отново. Този път удобно седнала на дивана и разглеждаща снимки. Днес ще те заведа на едно високо място. До него стигнах като изкачих 509 стъпала. Ще кажеш “какво толкова”. Стъпалата до Шипка са 890 (знам, лично съм ги броила!). Но моля те, вземи под внимание факта, че днешните стъпала са взети от възможно най-тясната вита стълба, която аз съм виждала и тръгнеш ли веднъж – отказване няма, просто защото няма как да се върнеш. Но да не избързвам. Всичко започна с пътя… Continue reading Стълба към небето