Category Archives: Отвъд границите

Вратите на Венеция и късен неделен брънч

 

Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е. Continue reading Вратите на Венеция и късен неделен брънч

Планирам

След по малко от седмица излизам в отпуск.  Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана. Continue reading Планирам

Десет дни безвремие

Уморена съм! От пътя, от емоцииите, от факта, че не са минали още 24 часа, а слънцето и морето вече ми липсват.
Когато почивката свърши остават само спомените и неопределения копнеж да се върнем отново там. В безвремието!

20140721-223840.jpg

20140721-223904.jpg

20140721-223929.jpg

20140721-223959.jpg

20140721-224020.jpg

20140721-224037.jpg

20140721-224056.jpg

20140721-224129.jpg

20140721-224214.jpg

Това са само парчета от моите 10 дена на безвремие. Очаквай продължение…

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Continue reading Миналият Великден

Стълба към небето

Навън е студено и аз не съм пътувала от доста дълго време и честно казано това ми липсва. Наистина. Ето тази нощ например сънувах странен сън. Бях на Босфора и лових риба (на Босфора никога не съм ходила, а риболова и аз не се долюбваме особено, питай който искаш). Така че реших да попътувам отново. Този път удобно седнала на дивана и разглеждаща снимки. Днес ще те заведа на едно високо място. До него стигнах като изкачих 509 стъпала. Ще кажеш “какво толкова”. Стъпалата до Шипка са 890 (знам, лично съм ги броила!). Но моля те, вземи под внимание факта, че днешните стъпала са взети от възможно най-тясната вита стълба, която аз съм виждала и тръгнеш ли веднъж – отказване няма, просто защото няма как да се върнеш. Но да не избързвам. Всичко започна с пътя… Continue reading Стълба към небето

Гулаш и токайско вино

Будапеща е красив град. Мога да го кажа. Въпреки мизерията, спещите по улиците хора, шума и безредието и да, въпреки културния шок, който ме върна към балканските нрави на връщане от Германия. Но едно по едно.

Будапеща не беше планирана спирка в онова епохално пътуване до там и обратно (да се чете до Франкфурт и обратно). Идеята беше да се приберем отново през Алпите и дори може би да минем през Италия. Но…

Continue reading Гулаш и токайско вино

Опит за разходка из Хайделберг

Обещах този пост на Иван преди мнооооого време. Но, какво да ти кажа. Трябваше ми вдъхновение! За него – вдъхновението, не знам дали дойде, но оставих Белослава да се преспива сама и изведнъж ми се прииска да напиша нещичко. И какво по-хубаво начало на връщането ми към блога от пътуване до Хайделберг, Германия. Ела с мен 🙂

Continue reading Опит за разходка из Хайделберг