Истории от уикенда: Любляна

Е, не е точно от уикенд, или поне не този конкретен. Днес Фейсбук ми напомни за едно пътуване до Любляна преди 2 години. Бяхме тръгнали за Мюнхен с колата и решихме да разделим пътя и да преспим в Любляна. В Словения бяхме спирали само веднъж – отново на път за Германия, но тогава пренощувахме в малкото кокетно градче Камник, в един средновековен крайпътен хан. Тази история обаче ще ти разкажа друг път. Сега за Любляна.

Вратите на Венеция и късен неделен брънч

 

Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е.

Планирам

След по малко от седмица излизам в отпуск.  Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана.

Десет дни безвремие

Уморена съм! От пътя, от емоцииите, от факта, че не са минали още 24 часа, а слънцето и морето вече ми липсват.
Когато почивката свърши остават само спомените и неопределения копнеж да се върнем отново там. В безвремието!

Това са само парчета от моите 10 дена на безвремие. Очаквай продължение…

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана.

Стълба към небето

Навън е студено и аз не съм пътувала от доста дълго време и честно казано това ми липсва. Наистина. Ето тази нощ например сънувах странен сън. Бях на Босфора и лових риба (на Босфора никога не съм ходила, а риболова и аз не се долюбваме особено, питай който искаш). Така че реших да попътувам отново. Този път удобно седнала на дивана и разглеждаща снимки. Днес ще те заведа на едно високо място. До него стигнах като изкачих 509 стъпала. Ще кажеш „какво толкова“. Стъпалата до Шипка са 890 (знам, лично съм ги броила!). Но моля те, вземи под внимание факта, че днешните стъпала са взети от възможно най-тясната вита стълба, която аз съм виждала и тръгнеш ли веднъж – отказване няма, просто защото няма как да се върнеш. Но да не избързвам. Всичко започна с пътя…

Гулаш и токайско вино

Будапеща е красив град. Мога да го кажа. Въпреки мизерията, спещите по улиците хора, шума и безредието и да, въпреки културния шок, който ме върна към балканските нрави на връщане от Германия. Но едно по едно.

Будапеща не беше планирана спирка в онова епохално пътуване до там и обратно (да се чете до Франкфурт и обратно). Идеята беше да се приберем отново през Алпите и дори може би да минем през Италия. Но…

Опит за разходка из Хайделберг

Обещах този пост на Иван преди мнооооого време. Но, какво да ти кажа. Трябваше ми вдъхновение! За него – вдъхновението, не знам дали дойде, но оставих Белослава да се преспива сама и изведнъж ми се прииска да напиша нещичко. И какво по-хубаво начало на връщането ми към блога от пътуване до Хайделберг, Германия. Ела с мен 🙂

Разходка между две ботанически градини

Цялата минала седмица в Ботаническата градина при БАН имаше изложение на тикви. На рекламно съобщение за него попаднах още миналата събота чрез един приятел във Фейсбук и толкова се въодушевих да отида да го разгледам, че всеки ден врънках Иван да ни закара в бебето. В крайна сметка тази събота стигнах и въоръжена с фотоапарат, две деца и много настроение престъпих в света на цветята. Бях си отделила около два часа и все си мислех, че времето няма да ми стигне. Единствената друга Ботаническа градина, която съм посещавала е тази въ Франкфурт и в нея прекарах половин ден (който не ми стигна, сериозно!). И тук позитивизмът на поста свършва. Защо? Ами защото почти няма какво да напиша за нея. Първоначално бях много разочарована. Не ме разбирай погрешно. Не съм очаквала нещо грандиозно и необикновено, но все пак… В крайна сметка след четири дена размисъл установих, че всъщност ми е тъжно. В Ботаническата градина има великолепни растения, те обаче не са изложени така, че да ти привлечат вниманието. Оранжериите са много, ама много малки, растенията са сгъчкани (особено в основното крило) и ако не знаеш какво точно да гледаш, едва ли можеш да разбереш за какво иде реч. И това е вътре. Отвън положението не е по-добро. Голи поляни, които иначе могат да се превърнат в невероятни градини и един розариум, който ти оправя настроението. Не знам, може и да не съм права (надявам се да не съм), но…

А за повода, който ме заведе там, какво да кажа. Той също се вписва в общото настроение на този пост. Снимки няма. Вътре снимането не е разрешено. А отвън не ми се снимаше. Реших обаче да ти покажа снимки от Ботаническата градина във Франкфурт. И преди да кажеш нещо в духа на „пари няма“ (с което съм напълно съгласна), уверявам те снимките имат за цел просто да повдигнат настроението.

Накрая за причината, която ме отведе в нашата Ботаническа градина – тиквите. И понеже обещах на Краси да снимам, показвам и на нея и на теб тиквата от моя прозорец, за която трябва да благодаря на кума ми. Разделяйки се сега много ми се иска да си пожелая следващия път да изкарам цял един незабравим ден сред цветя и растения в игри и забавления.

Музей на… шоколада

Брюксел – европейски институции, брюкселска дантела, бира, миди, цветя, пикаещото момченце и шоколад, много шоколад. Толкова много, че дори има музей на шоколада и какаото. От сега те предупреждавам – ако обичаш шоколад това място (този пост) не е за теб!Та въпросния музей се намира в Брюскел разбира се. Ако имаш път на там непременно го посети. Намира се на Rue de la Tete, много близо до Grand Place. Входът е 5 EUR. На него те посрещет усмихнати „куратори“ с подарък – бисквитка с току-що пригодвен шоколад. А после – можеш да видиш целия процес – от зърната какаоПрез ферментирането, сушенето и избирането, печенето, смилнето на паста и приготвянето на различни видове шоколадИ разбира се да видиш как точно се правят прочутите белгийски мидичкиВ музея можш а видиш шоколад  в различни форми – статуиДрехи (да истински – можеш да ги облечеш)и най-традициония – бонбони, ама много бонбониДобре де, признавам си – прекалих с шоколада. Ама много е вкусен, да знаеш. В Белгия бях преди 3 години – пих и бира (в Льовен)ядох и миди (в Брюж)и на шопинг ходих (но не за брюкселска дантела)и да, влязо и в парламента (онзи, Европейския)но за всичко това, ще ти разкажа друг път. Днес е неделя и е време за шоколад, много шоколад.