Category Archives: Моите пътешествия

Вратите на Венеция и късен неделен брънч

 

Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е. Continue reading Вратите на Венеция и късен неделен брънч

Advertisements

Планирам

След по малко от седмица излизам в отпуск.  Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана. Continue reading Планирам

Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

The GangТази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея.  Continue reading Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

На магистралата отбивки няма или как стикнахме до Букелон

B-5Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: “Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?”. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено. Continue reading На магистралата отбивки няма или как стикнахме до Букелон

Десет дни безвремие

Уморена съм! От пътя, от емоцииите, от факта, че не са минали още 24 часа, а слънцето и морето вече ми липсват.
Когато почивката свърши остават само спомените и неопределения копнеж да се върнем отново там. В безвремието!

20140721-223840.jpg

20140721-223904.jpg

20140721-223929.jpg

20140721-223959.jpg

20140721-224020.jpg

20140721-224037.jpg

20140721-224056.jpg

20140721-224129.jpg

20140721-224214.jpg

Това са само парчета от моите 10 дена на безвремие. Очаквай продължение…

Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…

01

Continue reading Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Continue reading Миналият Великден