Помните ли летата на село? Онези, в които ни нямаше по цял ден и баба и дядо не можеха да ни съберат от улиците. Онези, в които тичахме, падахме, ставахме и продължавахме да тичаме. Онези, в които гонехме светулки по здрач и ги събирахме в буркани. За онези лета става дума тук.
Има ощеЕ, не е точно от уикенд, или поне не този конкретен. Днес Фейсбук ми напомни за едно пътуване до Любляна преди 2 години. Бяхме тръгнали за Мюнхен с колата и решихме да разделим пътя и да преспим в Любляна. В Словения бяхме спирали само веднъж – отново на път за Германия, но тогава пренощувахме в малкото кокетно градче Камник, в един средновековен крайпътен хан. Тази история обаче ще ти разкажа друг път. Сега за Любляна. Има още
Разбираемо сме изморени. От безкрайните празници, от социалната дистанция, от непрекъснатото стоене вкъщи. Днес слънцето препича и последното нещо, което искам е да си остана вкъщи. Ако можех веднага бих си стегнала куфара за месец-два, но и три-четири часа навън ще свършат работа. От край време се каня да отида до парка „Врана“, а енигматичната Царска гара на Казичане ми е мечта. Та след заслужено наспиване и дълго кафе, след две-три прочетени глави, задължителните съботни палачинки на И. и неуспешен опит да си открия слънчевите очила, най-сетне излязохме. Има още
Да, и ние! Тези два месеца ми се сториха като 200 години. Сякаш в един момент (прекрасен, слънчев петъчен ден) си живеех в моя си свят (София, България, 2020 г.) и в следващия съм пренесена из страниците на някой антиутопичен роман. Сюреалистично! В един момент ми се струваше, че физическото общуване с хората е някакъв далечен спомен. Но… слава Богу, не бе и на 16 май след повече от 80 дни видях табелата “София” в огледалото за обратно виждане. Има още
Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е. Има още
След по малко от седмица излизам в отпуск. Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана. Има още
Тази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея. Има още
Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: „Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?“. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено. Има още
Уморена съм! От пътя, от емоцииите, от факта, че не са минали още 24 часа, а слънцето и морето вече ми липсват.
Когато почивката свърши остават само спомените и неопределения копнеж да се върнем отново там. В безвремието!
Това са само парчета от моите 10 дена на безвремие. Очаквай продължение…
Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…
Books and Cookiez 