Category Archives: Моите проекти

Рози и любов от пръв поглед

Цяла зима избягвам да излизам на терасата. А тя милата страдаше затрупано под боклуци, сняг и какво ли още не. От цветята не бе останал и помен, а слънцето се бе скрило някъде далеч на юг. Но на мен някак ми се щеше всичко това да свърши бързо, бързо и да пробвам отново да отрупам с цвят терасата. Така че в края на декември при едно посещение в Икеа се взех на майтап пакет лалета, който бързо-бързо засях в пустеещите сандъчета. Continue reading Рози и любов от пръв поглед

Advertisements

У дома замириса на пролет

Днес беше прекрасен ден, не мислиш ли? След толкова много студове, снегове и стоене вкъщи, най-накрая днес ходихме с Белослава на разходка. На истинска – с количката в парка. Беше толкова хубаво, че направо не ни се прибираше. Но това беше само една от причините да кажа, че днес  беше прекрасен ден. Всъщност всичко започна в началото на седмицата когато открих първото бебе пред вратата Continue reading У дома замириса на пролет

Проектът ТЕРАСА – Равносметка

Преди около 6 месеца заявих решението си да превърна моята любима тераса в по-красиво и уютно кътче за обитаване. Днес е време да ти разкажа какво успях (и неуспях) на направя по този “проект” и какво планирам за в бъдеще.

ЦВЕТЯТА

Както се казва в старите български приказки – речено сторено, за нула време се обзаведох с три вида мушкатоБегонияАзалияИ един прекрасен и най-вече ароматен жасминРазбира се не трябва да забравям поредния опит да си отгледам билки от семена.

Към проекта бяха въвлечени и приятели и роднини, които чули за моята решимост се надреварваха да ми подаряват цветя за терасата. Свекърва ми ми прати съкъзчета (или както им вика тя – дъвки).Веско ми донесе ягоди (да, истински, които се ядат)Вики ми подари дна много специална бегония.А за 33-я ми рожден ден колегите ме изненадаха с една цяла кошница живи цветя, които да радват летните ми дни.Така че като цяло залесяването биде осъществено.

КАКВО СЕ СЛУЧВАШЕ НА ТЕРАСАТА

В общи линии замисълът ми се осъществи. Терасата ми се превърна в почти мечтаното кътче, където четяхТворях (тук трябваше да има снимка, но не мога да я открия:(), посрещах гости.Пийвахме и хапвахме или само си говорихмеИ най-важното – превърна се в предпочитано място за спане на моето малко съкровище

КАКВО НЕ УСПЯХ НА НАПРАВЯ

Не успях да я превърна в това

Въпреки голямото ми желание, нито петуниите ми, нито съкъзчетата виснаха така. Приятели и разбирачи ме уверяват, че за това са нужни няколко години. Дано да е така, защото със сигурност няма да се откажа.

Не успях да си ушия възглавнички за пейката. Казвам ушия, защото Вихра ме вдъхнови, но аз съм доста “вързана” в ръцете, така че ще опитам, но ако не стане ще прибягна до купешките 🙂

Не успях и да си направя висящи фенери. Тук също получих вдъхновение от Вихра. а и осветление по незнайни строителни причини на терасата няма. Но направата ще е къде къде по-сложна от закупуването, така че за другото лято освен многото настолни свещници, които стопляха вечерно време моето местенце, мисля да прибавя и един два висящи.

И не на последно място не успях да опазя всичките си цветя!

ЖЕРТВИТЕ

Да и тази година не мина без свидни жертви. Но преди да си казал нещо, не, мушкака опазих, като по чудо и благодарение на бирените съвети на Вихра. Но виж петуниите ми за поредно лято изгоряха и изсъхнаха по време на едноседмичната ни “ваканция” извън София. Тази неделя ги изчистих и два корена са се спасили все пак. Отрязах ги и сега чакам да видя дали нещата са поправими.

Непоправими обаче останаха нещата за жасмина ми. (И това е най-свидната ми жертва тази година). Пак през тази въпросна седмица и под влиянието на жаркото августовско слънце и дългото отлагане на пресаждането му той изсъхна. Много ми беше мъчно, но си обещах следващия (а следващ ще има) да го пазя от сърце.

И накрая билките – е пак не успях. Един съвет от мен. Като решиш да си отглеждаш билки от семена не изсипвай цялото пликче в една малка саксия. Нищо няма да стане. Другата година ще си взема разсъдени, за да нямам този проблем 🙂

И така след 6 месеца проектът ми не е напълно провален. В крайна сметка успях на направя от товатоваИма какво още да се желае, но аз съм оптмист и другата пролет с нови сили (и умения) ще се завърна към проекта. Обещавам ти!

А ако искаш да видиш терасата в целия й блясък, можеш да го направиш тук!

Белослава и цветята

През първите 40 дена от живота си бебето и родилката се намират между живота и смъртта. Майката е “нечиста”, а детето се държи настрани от хорски очи. Дотогава все още властват нечисти сили около двамата, податливи са на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „чиста” молитва. По този начин се гонят нечистите сили и бебето се представя на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде представено пред общността на най-близките до майката жени. Те пък на свой ред влизат в ролята на “орисници” и наричат бебето. Такава е традицията. 

Вярна на нея (но не съвсем) до този ден аз не показвах никъде моята малка дъщеря. Днес до черква не стигнахме, но в ранни зори омесих (с помощта на домашната хлебопекарна) погачата, събрах орисници и сред много сладки приказки и мед, те отправиха своите пожелания към моята дъщеря.

Аз пък реших да ти я представя по един по-различен начин – заобиколена от цветята, които я следват още от първия й ден! 

В края на този тъй специален ден и искам да благодаря на добрите феи за прекрасните наричания, за сладкото време, с което дариха моето дете и да отправя своето пожелание към моето бяло момиче – нека живота ти е осеян с прекрасни мигове, верни приятели и безгрижни дни. Наслаждавай му се с отворени очи и леко сърце. Обичам те!

Бегония с цвят на сьомга

Всяко едно от цветята на моята тераса има история. Не в смисъл, че е свързано с историята, а че появата му на заветната тераска не е случайна. Например жасмина (същия, за който ти разказвам от едно два-три месеца) пътува има няма 400 км, за да се озове и да ароматизира тази прашна софийска тераса. Но и днес няма да научиш как точно стана това. Днес искам да ти разкажа за най-новото ми цвете и най-вече за това как се намести между жълтото си сестриче и жълтата хризантема. И преди да кажеш нещо, не, не е розово – цвета е съомга (или ако ти харесва повече – корал).Днес имах гости. На кафе по женски у нас дойде моята нова приятелка Леа (която не бях виждала от първото й парти – отново женско, разбира се) и нейната майка – Вики. И понеже пътя до нас го няма на GPS-a, или на традиционните карти, а на моите умения като навигатор може да разчита (да се чете – да ги разбира) само Иван, излязох да ги посрещна.

У нас пихме кафе – по женски, играхме със забравените в килера играчки на Алекснасладихме се на прохладата и цветята на терасатас Леа пак играхме, а майка й обеща да й сложи от моя лак за нокти, който тя толкова много хареса (Вики, ще проверя!).

Накрая след като се наядеси тръгна, но не преди да ми обещае отново да дойде на гости. Дотогава за мен остава да си спомням за това гостуване всеки път, когато погледна новото си цвете – бегония, но не розова, а цвят сьомга.

P.S. Единствено трябва да й намеря подходяща саксия, нали?

Един по-различен нюанс на розово

Розовото не е моят цвят. Никога не съм можела да възприема майките, които обличат момиченцата си в онова бонбонено розово, което само Барби е достойна да носи. Мислех си, че ако някога имам дъщеря, то тя задължително никога няма да се докосне до този цвят. Един съвет – внимавай в какво се заканваш. Нещата не винаги се получават така, както на теб ти се иска.Всичко започна със едни съкъзчета, които свекърва ми ми даде. Жената твърдеше, че са червени, а то какво се оказа… После на шега и без да се замислям си взех от любимия цветарски магазин едно английско и едно кралско мушкато – без да обърна внимание, че и те розовеят някак си. И изведнъж терасата бе превзета от различни нюанси на розовото.Като капак моята любима приятелка Краси, домъкна вкъщи толкова много розови дрехи за бебето (въпреки категоричната ми забрана), че старият скрин на баба се оказа тесен да ги побере. Нямаше и как да и се разсърдя, почти всяко ми беше презентирано като любимо на Елина. А аз определено имам слабост към това дете. И така, без да искам и въпреки нежеланието ми, живота ми е на път да поеме розова посока. Кой знае може да е в един по различен нюанс на този така не любим на мен цвят…

Един цветен рожден ден

Знам, че ти обещах да ти разкажа за жасмина, но няма да е днес. Днес имам много по-хубав разказ за теб. Кратък, но пък за сметка на това е цветен. Става дума за един рожден ден. Е добре де, за моя рожден ден. Вчера станах на 33 (ето, казах го!) години. Денят започна в унинието на тези две тройки, но пък как завърши…Ще започна разказа си малко от края, като първо споделя с теб изводите. Без да осъзнавам (а и честно казано да искам) моята идея да разкрася терасата си е заразила достатъчен брой хора. Не го съзнавах, до вчера, когато Веско ме посрещна в офиса с подарък – разсад за ягоди (да, истински!, които мога да си гледам както в градината, така и на терасата). Веско, виновна съм, не спазих обещанието да ги засадя веднага щом се прибера, но още довечера ще се поправя и тогава ще ги покажа и на теб.

Следваха много цветя и цветни пожелания, чиято кулминация е ето това– невероятна кошница с живи цветя, предназначена за моята тераса. Заслугата отчасти е отново на Веско (който е дежурен по букет за всеки рожден ден в офиса), но по-голямата слава се пада на бутика за цвета “Цветя и още нещо…”, който се намира на ул. “Денкоглу” 38 и Ани, неговата стопанка. Повярвай ми тя е в състояние наистина да твори магия.

Но да се върнем отново на рождения ден.  Честно казано нямах особено желание за празнуване (и заради тези две тройки), но Краси ми се беше обадила предния ден, че ще доведе Максим да си поиграят с моя син, а през деня кума ми каза, перифразирам: “Ние имаме подарък – ще дойдем!”. И ето ти компания за празник!

Прибрах ме се по живо по здраво, след първата част от гостите разбира се. Но те явно бяха избързали, за да може малкия разбойник Максим да обърне шапка с цветя върху главата ми.

Горе – разтоварване на багаж, деца се гонят напред-назад, чудене откъде да я захвана (по-скоро канелоните от къде да захвана), докато накрая реших първо да си изнеса кошницата на терасата. А там ме чакаше ето това.Ако намираш прилика между тази пейка и последната снимка от първата публикация за терасата, то това не е никак случайно. Наистина се влюбих в нея тогава. Иван също. Резултатът е този подарък. Просто така двамата с Емо ми я направиха. А аз бях вцепенена.Последваха канелоните (на много по-късен етап), подаръците ми от кумовете (единия от които керамично водно конче за терасата, което за съжаление малко пострада от играта на децата, но поправимо) и торта с 33 свещички (която няма да ти покажа).

Накрая, погледнато от перспективата на днешния ден, с ръка на сърцето мога да кажа, че това наистина беше най-хубавия ми (и цветен) рожден ден в последните години. Благодарение на приятелите ми и най-невероятния мъж на света!

Честит ми рожден ден!