Архив на категория: лични

Феята и жабите

Преди да си е отишла тази година, бих искала да ти разкажа за рождения ден на една моя много добра приятелка. Не само защото всичко в него – от тортата до мястото бяха необичайни за такъв рожден ден, но и защото рожденичката е много, ама много специална. Родена само ден преди Игнажден (ок, виновна съм – цели две седмици се каня да ти го опиша), тази красавица се казва Елина.

И докато си допивам сутрешното кафе, ще ти покажа нейния невероятен втори рожден ден.

По принцип сме свикнали (е, ок, аз поне) детските рождени дни да са в някой парти клуб, където хлапетата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са отделени от горките родители, правят каквото си искат, качват се на главите на аниматорите и всичко приключва за има няма 2 часа.

Краси обаче реши, че малката й пораснала дъщеря трябва да посрещне този ден по друг начин. Вкъщи. С парти, което продължава цял ден. Приказно и изцяло домашо. Честно казано бях шашната. Не ме разбирай погрешно – като майка, който 3 година прави домашни партита на детето си, знам какво означава да пуснеш банда бандити да вилнеят из апартамента. Дори за ограниченото време след 17 часа. А да ги пуснеш от сутринта до вечерта, при това да са на различна възраст – е за това вече не ми се мислеше. Но партито беше НЕВЕРОЯТНО.

Всичко в него – от двете много специални тортиПрез сандвичите, които трябваше децата сами да си правят и да си ядат (но и с правенето и с яденето се заехме ние), до специалните подложки са маса и украсата на този зимно-летен празник беше повече от уникално. И как иначе, когато самата рожденичка е толкова необикновена.

А на рожден ден, като на рожден ден – имаше духане на свещички (в нашия случай звездички)танц и игри до припадък (за малки и не толкова малки момичета и момчета)и разбира се много подаръци.

Един от тях беше крила, коронка и вълшебна пръчица като на истинска фея,които още сънената и по пижама Елина нахлузи и набърза ръка превърна де що имаше гост в къщата в жаба. Но сигурно сме си го заслужавали:)

Как е привършила веселбата не мога да кажа – прибрахме се в късния следобед, капнали от игра, да правим коледни сладки (това обаче е друг разказ, може би).

А на теб, моя малка, невероятна феичке пожелавам едно бзгрижно детство пълно с много смях, много игри, много пакости, хиляди приятели и малко жаби… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЕЛИНА!

За…

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
… Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

За феите, таинствата, традициите и малките неща

Като дете често се питах какво ли е да имаш фея орисница. Сещаш се нали, като онези от приказката за Спящата красавица – дето наричат детето да притежава всички невероятни качества, присъщи за всяка малка принцеса. Да пее прекрасно, да танцува като истинска балерина, да говори изящно и т.н.

Днес като по чудо отново разбрах какво е. Сега ще ти разкажа за тайнството наречено Погача. И по-точно за Погачата на малката Леа и нейната майка Вики.

Малко за традициите. Според думите на старите баби първите 40 дена новороденото и родилката се намират между живота и смъртта. През това време бебето се държи настрана от „нечисти“ очи, а на 40 ден от раждането му, то и майка му се очистват с молитва и са готови да ги „види“ света.

По-рано миналата седмица намерих във входящата си поща една страхотно сладка покана, на която не можах да устоя. Не само защото обичам бебето и майка му, но и, признавам си, исках да се почувствам като феите – онези от приказките. Та взех със себе си, както бях помолена, добро настроение, облякох дреха, от която да мога да скъсам конче и запремислях какво да орисам за малката принцеса, и в малко след 13 часа днес се явих на първото парти (само женско, разбира се) на Леа Александрова.

Сега пак за традициите. На Погача детето се дарява с дреха, на майката се носи нещо сладко, за да й е сладка кърмата, а присъстващите се гостят с предимно сладки неща, за да е сладък живота на детето. Разбира се централно място заема самата погача

– сладка питка, замесена по тъмно от майката, и купичка с мед. Освен това на това парти имаше много домашно приготвени вкусотийки (за малките неща), много смях и освен всичко друго Мартини с малко лед и много маслини.

За сладките приказки, Агнесите и домашно приготвеното Тирамису няма да ти говоря. Това ще остане сред онези малки неща, които никога няма да научиш 🙂 Те остават между четирите стени и мързеливите неделни часове и десетината момичета, присъстващи на партито.

Това, което ще научиш обаче е ритуала на едно тайнство. И защото от опит знам, че е много лично, няма да използвам имена. Когато всички гостенки пристигнат майката и бебето се настаняват на един стол. Тогава две девойки вземат специално приготвена кърпа, която държат над главите на майката и бебето. Трета мома взема питката и я разчупва над тях.

Едно парче  се полага в наречена кърпа и всяка една от орисниците минава, поставя по една желязна пара (за здраве и за да си купи бебето сън) при парчето и нарича.

След като всички минат, свекървата захранва с питка и мед майката, а една от девойките завръзва кърпата с парчето питка и паричките със специале възел (нито много хлабав, нито много стегнат).

Майката  качва вързопчето на най-високото място в къщата, където то трябва да престои една година.

След този ритуал, идва не по-малко сладкия ритуал на отварянето на подаръците. А те бяха тематични – от дрешки (но не в розово:)) и играчки, до архив от списания от август 2010 – месецът в който тя е родена, за да може след години да прочете какво друго важно се е случило когато тя се е родила.

Погачата на Леа не е първото такова събитие на което присъствам. Като изключим тази на Алекс (от която почти нищо не помня), съм орисвала на всички приятелки, които са раждали. Но тази беше специална. Заради Вики и малките неща, заради тайнството, което се случва под кърпата в този така необикновен миг за една майка и нейното бебе, заради ролята ми на орисница.

Времето отлита бързо и аз с охота откъсвам конче от дрехите, с които съм облечена и го поставям над главата на спящата Леа на изпроводяк. Пожелавам й сладък съм и като прекрачвам червения конец пред прага на дома, наум повтарям това, което преди това, казах на глас пред червената кърпа:

…Пожелавам ти да живееш в един прекрасен свят. да сбъднеш всяка една своя мечта и да си безкрайно щастлива. Нека животът ти е осеян с красота и усмивки…

P.S. Вики, Леа, много ви благодаря!