Архив на категория: лични

И моето малко Местенце при големите

Е няма как да не ти се похваля. Преди няколко дена бях изненадана с една покана. Покана от Адриана и Inform@ЛИЧНО да се присъединя към проекта на Econt Tribune, който „представя подбрана селекция на най-добрите публикации на български блогове“. Честно да си призная първоначално помислих, че е спам – все пак не очаквах някой освен теб да е обърнал внимание на моето малко Местенце. Често съм казвала, но споделянето тук е просто начин да се отърся от лудостта на забързания ден. Но и не мога да отрека, че съм поласкана от тази покана, не просто защото някой (и това е сериозно!) е обърнал професионално внимание на моите драсканици, а и защото обещава да го прави и за напред (идеята на Inform@ЛИЧНО е не просто да представя информацията като автоматично публикува статии, а да показва най-доброто от блоговете след индивидуален подбор на статиите).

И след като се справих с сложната задача да изпратя на Адриана моя снимка (такава, в която аз съм в кадър, брррррр) и да сложа банер (успях!), остава само още веднъж и тук да кажа БЛАГОДАРЯ на Адриана!

Моето лято

Наслаждавам се на последните дни от лятото. И само как се наслаждавам. Вдишвам знойния въздух, обагрен с аромата на зрели плодове и дъхави треви. Откривам света отново през очите на Белослава.Връщам се в моето детство с пакостите на Александър.И дишам спокойствието и красотата на света. Това е моето лято накратко. Очаквай продължение…

ХОХО

(Не)успешен опит за разходка

Този месец толерантността и позитивизма ми са поставени на изпитание. След Кръщенето на Белослава, днес попаднах отново в трагикомична ситуация, като не съм много сигурна дали е повече комична или повече трагична. Ето, реши сам. Има още

Кръщенето на Белослава

Много дълго време се чудех дали да ти разкажа тази история. Но в крайна сметка се реших. Най-вече защото обещах на Вида – тържествено и пред свидетели. Но преди да започна искам да направя няколко забележки. Забележка №1: Този разказ няма намерение да е с отрицателен, критичен или някакъв друг подобен нюанс. Забележка №2: (много важна) Аз ЗНАЕХ какво ме очаква. Александър е кръстен в този манастир. Свещеникът е същия. Така че бях подготвена. Изборът да се върна отново там за кръщенето на Белослава беше мой и осъзнат (оттук идва и първата забележка). И още по-важната Забележка №3: Искрено и от цялото си сърце вярвам и знам, че не всички божии служители в Българската православна църква са такива. Вярвам и знам, че има и такива, които приемат всяко тайнство, в което ни посвещават, като Божие чудо, които вярват, че Църквата е тук на първо място да дава и укрепва нашата вяра и после за всичко останало. Има още

Събудих се на 34

Днес точно в 7 сутринта. Събудиха ме две малки бебешки крачета, които ме ритаха. Минути по-късно в стаята влетяха и по-големите – 7 годишни крачета, още впечатлени от снощната серия на „Столичани в повече“, където на Спас му режели ръката. Има още

Вдъхновения

Започнах този пост преди два дена, но… Болни деца, разхвърлена къща, така и не стигах до компютъра. Сега, откраднала няколко мига от деня, мисля го завърша.

А той, постът, е за миналата година. Една прекрасна година за мен. Пълна с радостни мигове, съкровени мигове и вдъхновени мигове. За последните искам да ти споделя сега, за да мога да затворя с усмивка вратата на миналата и да посрещна новата все така вдъхновена.

Не пътувах много. Даже никак. Това беше нещо, с което ми беше трудно да се свикна, защото много пътувам. Обичам и ми липсва. Но все пак. Съвсем в началото на 2011 посетих за втори път (по работа) един от най-красивите за мен градове – Прага. Не съм ти разказвала за това пътуване, просто защото няма какво. Бях в командировка и използвах ранния полет и свободното време, което той ми осигуряваше, за да се докосна, макар и за секунда до магията на този град. Едно ще ти кажа – не е хубаво да пътуваш сам. Няма с кой да споделиш изживяването. Няма с кой да се възхитиш на красотата. Няма с кой да изпиеш по една бира. Но пък бях вдъхновена да се завърна там един ден – с компания и да изживея Прага.

Второто ми пътуване беше тривиално и малко трудно – великденско до морето. Трудно, защото бременността ми вече беше напреднала и се оказа доста трудно да пътувам. Но пък докосването до вълните си заслужаваше. Винаги си заслужава. Морето е едно от нещата, които ме вдъхновяват. Наистина. Зарежда ме и ме кара да се чувствам жива.

След това дойдоха цветята. Някак на шега, но се оказа вдъхновение не само за мен. Благодаря на Вихра за онлайн подкрепата и на Иван за страхотния подарък. А удоволствието да пиеш кафе в компанията на спящо бебе и упояващия аромат на цветя е незаменимо. Това е едно от вдъхновенията, които ще запазя и за тази година.

И книгите. Без тях не мога. Чета непрекъснато, много, вдъхновено. Всяка една прочетена книга остава по нещо в душата ми, но книгите на Елиф Шафак са оставили много. И искрено се радвам, че пътешествието ми с тях ще продължи. Нямам търпение и обещавам да ти разкажа, въпреки че както съм казвала не обичам да пиша за книги (мисля си, че някак не е честно от моя страна, все пак това ми е работата).

Белослава. И не само тя. Александър също. Децата ми ме вдъхновяват всеки ден, всяка минута. Усмивките им ме карат да се смея, очите им ме карат да виждам света по нов начин. Карат ме да мечтая и да живея. Това чувство е незаменимо.

2011 година беше вълшебна за мен. Пораснах (и не само в прекия смисъл на думата). Научих много неща. Получих много неща. Щастлива съм и искам да го споделя с теб. Искрено се надявам, че 2012 ще е същата.

Пожелавам ти една вдъхновена година, пълна с чудеса!

P.S. След като се научих да слагам воден знак на снимките си (при това с photoshop), мисля, че е време да се науча да слагам само откаси от публикациите на началната си страница 😉

Ангел

Традицията повелява всяка Коледа с украсяването на коледното дръвче да се слага по една нова играчка за късмет. Тази година нещата нещо се пообъркаха. Първо прекалено късно украсих елхата – само седмица преди Бъдни вечер; не можех да обикалям магазинчетата за украшения, понеже бебето имаше други предпочитания, а пък желанието ми да изпробвам на живо идеите на Вихра и нейната Развихрена Коледа така и не се осъществиха по ред причини. Но…

Преди точно един месец Оги ми показа резултата от нейното вдъхновение от работилничката за играчки. Постът й завършваше с „сега трябва само да измисля на кого да ги подаря“, и аз, нали съм си нахална, първосигнално възкликнах „на мен!“. Оги пък нали е душичка веднага каза ОК. После наистина ми стана неудобно и реших да се откажа, та ангелчето беше толкова красиво и със сигурност щеше да зарадва някое детенце. Но Оги настояваше и каза, че ще ги подари не на мен, а на Белослава. Речено-сторено. Снощи получих ангелчето, а в допълнение към него и малка елхичка, която е просто невероятна.

Според поверието новата играчка на Коледното дърво ще донесе късмет в дома за новата година. Аз съм сигурна, че двете, които получихме ще ни донесат точно това. Просто защото Оги е един страшно слънчев и добър човек. И освен едно огромно БЛАГОДАРЯ, мила Оги, ти пожелавам една година пълна с чудеса!

ВЕСЕЛА КОЛЕДА !

Магията на името

В днешно време няма много място за тайнства и магии, не мислиш ли? С все по-развиващата се медицина, знаем пола на бебето още в самото начало, можем да му видим личицето до най-малката подробност, наред с други анатомичи особености, планираме датата на раждане според нашите (и звездните) предпочитания (благодаря ти, Веско). Затова в трепетното очакване на моето второ дете, нещото, което запазих за мен и не споделих с никого преди тя да се роди беше името, което избрах.

Днес реших да ти разкажа за него, по една (две) прости причини. Първата е, че днес тя навършва един месец! Втората, и по-важна е грешните асоциации, които приятелите ми правят с името й. Преди да се роди на гости ми беше Вики Б. и тя, като много други преди нея реши д разбере как ще се казва бебето. Чрез няколко прости въпроса. С коя буква започва името? Б. Кратко или дълго е? Дълго. Има ли го името в литературно произведение? Да. Името е Белослава и въпреки че на галено всички и казват Бела, литературната героиня, чието име носи не е на Бела Суон от Здрач, а на Белослава, братовчетката на Мария, дъщерята на Калояна, от едноименната книга на Фани Попова-Мутафова.

Не съм превържник на старата българска традиция децата да носят името на някой дядо или баба. За мен името е магия, която определя живота на детето. Затова докато преди около седем години носих първото си дете (преди още да се срещна с онези въздесъщи лекари,които само като те погледнат ти казват всичко), си мислих как да кръстя бебето, което растеше в мен. И докато за мъжкото име се двоумях между два варианта, то момичешкото просто си беше там. Е не точно просто, ама си история, но всичко по реда си.

Синът ми се казва Александър. В именника пише, че значението на това име е „защитник на мъжете (от гръцки alexein – защитaвaм, andros – мъж).“ Име на царе и пълководци. А да, и не на последно място най-популярното мъжко име в последните години у нас. И той, кото името което носи е силен, своенравен, самоуверен. История няма. Името просто си дойде. Алтернативата беше Калоян, но тъй като баща му се казва Иван, отпадна.

Кръстих дъщеря си Белослава на една от най-красивите женски персонажи в българската литература. Гиздава, романтична, весела, влюбена в живота. Така описва авторката своята героиня. И докато четях и аз като майката на Снежанка си предсавях моето момиченце по същи начин. Затова още тогава, преди 7 години, знаех, че това е името на моята бъдеща дъщеря. Е, почаках, но си заслужаваше. Днес, месец след появата й на белия свят искам да й пожелая да е славна и красива, каквото е и значението на нейното име, според именника на българските имена.

Шареното ми местенце

Напоследък забравям. Много неща. Това е по-мекия начин да ти кажа, че не ми стига времето. За много неща. Имах страшни планове преди време. За блога, за къщата, за детето (децата). Сигурно е стигна и до тях, но не и в пануваното от мен време. Явно планирането не е чак толкова добра идея. Така че просто ще живея в момента и ще му се наслаждавам, между две хранения и докато Белослава спи.

Но да се върна на поста си (започнат между впрочем в 14.30 на лист от тетратка). И понеже планирам, този точно беше замислен да се появи преди около месец, за да отпразнува първата годинка на едно много специално местенце – Шареното. Когато неговата стопанка Краси го отвори за света честно да ти призная не знаех що за животно е това блога. Тя обаче успя да ме вдъхнови, не само за писането и споделянето, но и за една дейност, в която съм с вързани ръце (като между врочем всички дейности, изискващи използването на ръцете ми).

Шареното е място за красота, вдъхновение и забавление. Сигурна съм, че ще го разбереш. Затова и в моя дом има специално място отделено на страхотиите, съторени от Краси за нас.Всъщост местенцата са няколко, защото Алекс държи неговите картички да са в неговата стая. Е, сред тези красоти, сигурна съм намираш и такива, които ние (аз и Алекс) сами си сътворихме, но пък бяхме вещо насърчавани от професионалиста. През времето (как тежко звучи, а?) през това местенце минаха и други красоти. Някои запазих, други не.

Малко хаотично ми се получи този път, но беше с най-добри чуства. И малко кратко, но имам оправдание за това, а то, оправданието вече нетърпеливо чака да бъде нахранено.

Затова ще ти кажа довиждане, но не преди да пожелая ЧЕСТИТ РОЖДАН ДЕН на големи патерици на Шареното и Краси!

 

 

 

 

 

Новогодишни пожелания, обещания и още нещо

Всяка година по това време идва време да си давам обещания за какво ще почна да правя, какво ще спра да правя и така нататък, които така и не изпълнявам. Но традицията си е традиция и ето пак 31 декември и аз пак сядам да си обещавам. Този път обаче по един по-различен начин.

Но първо малко закъснелите Коледни и подранилите Новогодишни пожелания. Пожелавам ти една прекрасна година, пълна с мечти, смях и сълзи, здраве, любов, приятелства, успехи и неуспехи и пълна с емоции от всякакъв тип. Пожелавам ти сбъднати мечти и нови мечти, пожелавам ти нови приятелства и стари приятелства. Пожелавам си го и на себе си. Живей. Мечтай. Обичай. И бъди обичан.

Сега за обещанията. Те не са много. Обещавам да пиша по-често. Просто защото ми е много приятно да съм с теб. Обещавам да вярвам повече в себе си. Да мечтая повече, да живея повече, да играя повече, да пътувам повече. Обещавам!

ЧЕСТИТА НОВА 2011 ГОДИНА на теб, на хората, които обичаш и на всички други.

ХОХО