Да, и ние! Тези два месеца ми се сториха като 200 години. Сякаш в един момент (прекрасен, слънчев петъчен ден) си живеех в моя си свят (София, България, 2020 г.) и в следващия съм пренесена из страниците на някой антиутопичен роман. Сюреалистично! В един момент ми се струваше, че физическото общуване с хората е някакъв…
Категория: лични
Вратите на Венеция и късен неделен брънч
Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля…
Планирам
След по малко от седмица излизам в отпуск. Много дълго чакана. Изненадваща. В интерес на истината през юли трябваше да ходим на море в Пелион, но заради спортния лагер на А. плановете се промениха. И така, непланирано, на 3 септември заминаваме за Тоскана.
Нещо се готви
Да ти кажа най-обичам въпроса: „Какво ще вечеряме?“. Той се повдига най-често в колата/трамвая/на стълбите, около 18,30 ч вечерта и всички гледат мен. Аз пък от своя страна съм имала цял ден да мисля по темата, да избера рецепта, да купя продукти… (надявам се сарказмът в това изречение да се усеща). Но какво пък, най-често…
На Великден в Гложенския манастир
Originally posted on Блогът на Алекс:
Днес е Великден. Сутринта като станахме се чукахме с яйца. И си казвахме Христос воскресе и Воистина Воскрес. А след това знаете ли къде ходих?! Ако не – сега ще ви разкажа. На Великден ходихме в Гложенския манастир. Там с колата катерихме стръмно нагорнище. Мама толкова се страхуваше но аз и казах:…
Книгата
Когато съм тъжна чета книга. Една точно определена книга – „Гордост и предрасъдъци“. Ако ме питаш защо точно нея – няма да мога да ти отговоря. За пръв път я прочетох в гимназията, не помня 9 или 10 клас. Тогава английски език ни преподаваше една супер надъхана мацка, току-що излязла от университета. Тя бе включила…
Три години по пътищата на блогърството
Е, не особено успешни, де. (Като се има предвид от колко време не съм влизала тук.) Но едно по едно 🙂 Преди три години на този ден открих пред себе си и за теб едно специално местенце от моя дом и себе си – любовта ми към пътешествията и желанието ми да пиша за тях….
Патиланско царство или кръмбъл на Игличина поляна
Ти какво прави днес? Докато се подготвяш да ми разкажеш историята си, аз ще ти покажа моята. Както се досещаш не си стояхме вкъщи. Групово и организирано качихме децата на Игличина поляна на Витоша. Този път събрахме групата приятели от детската градина и какъв купон стана… думите са малко да го опишат 😉
Моите моменти
Обещах ти продължение. Ето го. С малко текст и много снимки. Това е моето лято. Това са нашите мигове. Мигове безкрайно бързи
Александър Велики!
Алекс има имен ден. Днес! А аз забравих. Извинения колкото искаш…. растящ пети зъб, мрънкащо бебе, недоспиване, книгата, която чета в последните няколко дена…, колкото искаш и все неподходящи. Просто забравих. 😦 Затова реших да спретна изненада – вкусна, шоколадова, много шоколадова. Но преди да ти я покажа държа да знаеш едно нещо. Обичам да…
