Помните ли летата на село? Онези, в които ни нямаше по цял ден и баба и дядо не можеха да ни съберат от улиците. Онези, в които тичахме, падахме, ставахме и продължавахме да тичаме. Онези, в които гонехме светулки по здрач и ги събирахме в буркани. За онези лета става дума тук.
От няколко години Б. и аз изкарваме голяма част от лятото в Крапец. За тези от вас, които не знаят – Крапец се намира на 5 километра от Дуранкулак и румънската граница. Заспало е във времето и пространството. Диво, истински и… бедно. В случая последното е само положително, повярвайте ми. Няма големи хотели (в интерес на истината има само един хотел и май от тази година още един, ама той все още не работи), има два магазина (но само от единия можеш да си вземеш неща от първа необходимост, защото в другия продават галоши), плажът е див, чист и безкраен, а единственото работещо заведение на него е каравана, чиято първоначална идея е била да продава бира на сърфистите (а и се намира на километър-два от “централния” плаж). Но… тук летата са както преди. Тук децата търчат волно по цял ден и ядят каквото някоя майка или баба им напъха в ръцете, тук доматите миришат на домати и идват от градината, а яйца се вземат сутрин по ранина, пресни от кокошките. Тук медът мирише на поле и е топъл, мек и безумно вкусен. Тук всичко е истинско (без да има етикет БИО, ЕКО, ОРГАНИК).
Още първите ни дни тук, Б. се сблъска челно с единствената бодлива тел в селото. (Как и къде е успяла да я намери е мнооооого голяма загадка.) Следователно по спешност се оказахме в спешното отделение на Шабла – тя ревяща, че не иска да ѝ бият инжекция, аз четяща каква хомеопатия се препоръчва в такива случай. За да ви успокоя веднага – размина ѝ се. Един изключително внимателен лекар я прегледа, успокои, обясни, че няма да я боде и ѝ предписа да стои повече в морето, защото морската вода е лековита. А мен ме изпрати със: “Гледайте ги по селски тези деца, не по градски!”.
Не е нужно да казвам, че Б. (за пръв път) послуша лекар и не излиза от водата, нали? Но честно казано и аз отдавна следвам съвета му. Сега, докато пиша това, баницата с яйца от кокошките на баба Пени, сирене от съседа и мед отново от баба Пени, е изядена. Смокините са от дървото пред къщата и също вече ги няма.
Защо е този пост – няма книга, няма рецепта? Всъщност като се замисля има – рецептата за едно щастливо детско лято, пълно с приключения и приятели. А за книгите – взела съм си една торба, а ако случайно не ми стигнат, селската библиотека е безплатна 😉
И може би не е случайно, че като зададем home на навигацията на колата ни, някакси ни води… тук 🙂
Enjoy your summer!
Н.
Books and Cookiez 