Истории от уикенда: Любляна


Е, не е точно от уикенд, или поне не този конкретен. Днес Фейсбук ми напомни за едно пътуване до Любляна преди 2 години. Бяхме тръгнали за Мюнхен с колата и решихме да разделим пътя и да преспим в Любляна. В Словения бяхме спирали само веднъж – отново на път за Германия, но тогава пренощувахме в малкото кокетно градче Камник, в един средновековен крайпътен хан. Тази история обаче ще ти разкажа друг път. Сега за Любляна.

Миро казал на Иван, че веднъж на един остров на една река (разбирай Сава), някъде в Словения (разбирай Любляна) открили нечовешко заведение, по едни стълбички нагоре, много страшно и винаги пълно с народ. Та за това кръчме бяхме тръгнали. Ние по принцип си обичаме да пътуваме с кола. Палим, не се съобразяваме с никого и където замръкнем. Почти винаги объркваме пътя – т.е. аз си играя с GPS-а, разбърквам настройките и в резултат от това слизаме от магистралата и откриваме нечовешки местенца. Любляна обаче беше планирана. Отдавна искахме да разгледаме градчето и използвахме повода. Пътят до там е скучен – магистрала, магистрала и пак магистрала, е в Сърбия за малко слизаш от магистралата, но пак е скучно. Тръгнахме рано и пристигнахме в ранния следобяд. Бях намерила едно спретнато пансионче – Vila Teslova, което горещо препоръчвам. Чисто, на пешеходно разстояние от стария център, изключително мили хора и бюджетно. Та, настанихме се и открихме, че май сме гладни. Тук трябва да отворя една скоба – когато е в отпуска, И. е постоянно гладен. Това пътуване теоритично беше служебно, но хич не го чувствахме така. И се сетихме за кръчмата, която Миро беше препоръчал. Часът беше около 16 и някак си не ставаше да сядаме да вечеряме, но докато я намерим, докато разгледаме това, онова, нали.

Любляна е невероятен град – едва ли съм първата, която го казва. Има история, дух и онова нещо, което ще те накара да искаш да се връщаш отново там. Старият център на града не е голям. Той и самият град не е особено голям – населението е около 300 хиляди. Има замък, до който можеш да се качиш с въжена линия. Цената за вход е 13 EUR за възрастни и горещо го препоръчвам. Освен историята за замъка, има и музей на историята на Словения, който не е за подминаване. Самият замък е реставриран по начин, по който много ми се иска да видя реставрирани и емблематични български крепости, но засега единствено Перистера се доближава до него. Качихме се, разгледахме, но нали не забравяш, че сме гладни и имаме да търсим кръчма.

Та тръгнахме да я търсим. Добре де, но то кръчми в Любляна по центъра много. А никоя не съвпадаше с обяснението. Ние обаче не се отказваме. За подкрепа, а и все още беше рано за вечеря, седнахме да пием бира в местен бар и не щеш ли попаднахме насред местна агитка, която с интерес наблюдаваше супер завързания мач по… ханбал между Сърбия и Германия. Та и това преживяхме на чаша бира. (За протокола – аз бях за Германия!) Взе да се мръква, ние бяхме станали в ранни зори и на следващия ден трябваше да минаваме Алпите на път за Мюнхен, така че оставихме търсенето за друг път и при по-ясни указания, а вечеряхме в Restavracija Paninoteka. Ако някога имаш път натам не пропускай да опиташ словенската чиния.

Както стана ясно, кръчма не открихме, но открихме малки улички със страхотна атмосфера, мост с катинари, дракони, кабинка от ски лифт (със ските, но без скиорите), местния архив, колбасарницата… Открихме Любляна и оставихме част от нас там. Кой знае, може и да се върнем някой ден.

Няма значение накъде си тръгнал, важното е да стигнеш дотам, докъдете пожелаеш.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s