Неделни забавления


Зимата не е моят сезон. Изобщо. Не обичам студа. Снегът, особено мокрият, кишав сняг, ме побърква. Разходките в такова време хич не са ми по сърце. Обичам да гледам снега през прозореца, сгушена в меко одеяло и с любима книжка в ръка. Така че, разбираемо, този уикенд нямам приключения, които да споделя. Вместо това, прекарах съботния ден, в планиране на ремонт на всекидневната – за ужас на И. Неделята ме завари с идеята най-накрая да подредя библиотеката в спалнята, както и да прегледам home office пространството си, помещаващо се в същата тази спалня.

Много книги, малко пространство. Лошото е, че някак си не успях да възприема е-книгите за книги. Не че нямам и не чета и такъв формат – напротив. Удобно е, особено когато пътувам и е ясно, че не мога да взема със субе си един куфар с книги. Но миризмата на мастило и хартия ми носят успокоение и някаква почти наркотична зависимост.

Имам навици, дори може да ги наречеш ритуали, които несъзнателно следвам винаги, когато чета. А аз чета постоянно. Ето например сега – вечер е, а аз съм с чаша лавандулов чай, сгушена в леглото и… хм, ами може да се каже, че чета. Всъщност от известно време се опитвам да си наложа да изслушам нещо в аудио формат. Не съм сигурна дали не е някаква форма на протест. аудиокнигите са trendy и всички говорят за тях. Като дете адски обичах да слушам приказки на плоча (ако приемем, че това е някаква първична форма на аудиокнига). Сега ми е толкова непривично. Цял ден мъча „Коледна тайна“ на Карън Суон. Не че не е интересна, просто не мога да се съсредоточа в историята. Слушах, докато подреждах библиотеката; слушах, докато вадех дрехите от сушилнята; слушах, докато готвех… Честно да ти кажа почти нищо не помня от тези пет часа слушане. Ще трябва да я прочета наистина, като приключа със слушането. Това е.

Може би, защото за мен четенето е ритуал. Докато чета се губя в историята, в живота на героите и красотата на думите. А да правя всичко гореизброено и да слушам, просто не е същото – за мен. Сега просто ще опитам да спра да правя всичко останало и просто да слуша. Може би с чаша греяно вино и печени ядки. Рецептата е на Йоана и е много изкушаваща. Заслужава си!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s